По-добре е НС да приема по-малко, но по-сериозно обсъдени закони

В настоящата обстановка парламентът е по-добре да приема по-малко, но по-сериозно обсъдени законопроекти и да не повтаряме грешки на предишни парламенти. Това заяви председателят на НС доц. Наталия Киселова при представянето на новия брой на списание „Юридически барометър“. Ако може голяма част от актовете, които сме приели, да не бъдат обект на конституционен контрол, мисля, че това е добро начало за връщане към нормалното функциониране на Народното събрание, подчерта тя. Аналитичните и обобщени данни в изданието ни показват, че нормалното функциониране и стабилността в правната система трябва да надделяват над конюнктурните решения, изтъкна доц. Киселова.
"Юридически барометър" е гражданска инициатива за периодично наблюдение и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България, ръководена от проф. Даниел Вълчев.
Конституционният съд (КС) е образувал рекорден брой дела през 2024 г. - 42, от които 16 - по искания на отделни състави, като 11 от тях са отклонени. Това каза проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
"Законодателната дейност през 2024 г. е специфична, защото имаше големи прекъсвания в дейността на НС. От обичайните 180-200 закона, които в рамките на година се приемат в България, този път са приети само 94 закона, като почти 5 месеца нямаше гласуван нито един", коментира проф. Вълчев. "Запазва се тенденцията над 90% от законите да бъдат изменяни и допълвани повече от веднъж годишно. Кодексът за социално осигуряване отново е законът с най-висок средногодишен брой изменения и допълнения - седем пъти годишно. Анализът сочи трайна тенденция закони да се променят не заради необходимост от усъвършенстване, а поради неизпълнение на приети срокове от страна на институциите", посочи той.
Екипът на "Юридически барометър" повдига въпроса за необходимостта от приемането на български граждански кодекс. "България е една от малкото европейски държави без собствен такъв, въпреки че към момента в страната действат цели 11 кодекса в различни клонове на правото. Крайно време е да се отхвърлят безкрайните оправдания, прикриващи очевидната незаинтересованост и на законодатели, и на юристи, че за граждански кодекс у нас все още или вече не му е времето, че изработването на неговите текстове е сложно, че у нас няма юридически подготвени хора или като държава не притежаваме елитна правна прослойка", коментира проф. д.ю.н. Иван Русчев, професор по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Министърът на правосъдието Георги Георгиев отбеляза, че е изключително важно да си даваме сметка за значението на качеството на законодателството, много преди то да е факт.