Мнозинството от хората са небрежни потребители

Биляна Попова

БОГОМИЛ НИКОЛОВ е изпълнителен директор на Българска национална асоциация "Активни потребители" от април 1999 г. Притежава широки познания и богат практически опит в защитата на законните права и интереси на потребителите и проблемите в тази област. Има научна степен доктор по икономика от Университета за национално и световно стопанство, както и магистърски степени по политология и стопанско управление от СУ "Св. Климент Охридски" и магистърска степен по бизнес администрация от Университета "Еразмус" Ротердам.
Д-р Богомил Николов е член на Икономическия и социален съвет от 2003 г., а от 2015 г. е член на Европейския икономически и социален комитет.

"Пазарът работи по-добре от контролните органи"


- От какво най-често се оплакват хората през последните два месеца, свързано с еврото, господин Николов?
- Изненадващо, но оплакванията бяха много малко. Най-вече имаше сигнали за необосновани повишения на цени. Съответно ние ги насочваме към Комисията за защита на потребителите (КЗП). Комисията дава всеки вторник статистика на броя на санкциите и жалбите, и като цяло преходния период мина по-гладко от очакваното.

- Смятате ли, че контролните органи - КЗП, НАП и, разбира се, банките, се справиха добре в прехода?
- Зависи. Повече вярвам на пазара, честно казано, защото когато един търговец опита невъзможни цени, потребителите го вразумяват и го наказват. Учудвам се на ниското ни самочувствие като потребители в България. Вярваме, че каквато и цена търговецът ни предложи, ние трябва да я платим. Това е доста погрешно мислене и смятам, че ние много сполучливо можем да наказваме такъв тип търговци и да си вярваме повече. И когато видим нещо, което не ни харесва, този търговец трябва да ни загуби като клиенти и да отидем при другия.
Знам възражението, което съм чувал безброй пъти: "Да, ама този магазин ми е най-близо". Ами, щом ти е най-близо, значи приемаш да плащаш повече! Пазарът обаче работи по-добре от контролните органи. Ако искаме да имаме контролирана икономика, накрая може да се върнем доста назад във времето. По-възрастните знаят добре какво имаше тогава или по-скоро какво нямаше.

- А смятате ли, че процентът на поскъпването, който оповести НСИ, е реален? Защото хората все пак го усещат като по-сериозно повишение, особено на стоките, които са от първа необходимост.
- Точно в това е проблемът. Статистиката отразява една голяма кошница. В нея има наистина стотици продукти. Ние купуваме различни неща. Всеки един от нас обаче има различна потребителска кошница и усещането е различно. Ще ви дам пример - ако пушите по три кутии цигари на ден и цената им се вдигне, защото, да кажем, акцизът се повишава с 20%, ще ви се стори, че има ужасяваща инфлация в страната. Ако друг е непушач, може да има дори обратното усещане - че инфлацията не само я няма, а може даже някоя цена да му се е сторила леко намалена. Не може да противопоставяме статистическата кошница на личната си кошница. Защото личната кошница е резултат от това, което ние пазаруваме и мястото, от където го купуваме. Не може да се угоди на всеки, който има различно възприятие и не вярва на общата статистика. Това е разговор, който няма да ни доведе доникъде. Да, за някои хора в моя квартал, в моя магазин нещо, което много обичат и често пазаруват, може да е поскъпнало. Но на друго място ситуацията може да е различна. Няма лекарство за това.
Има една официална статистика и по нея се ориентираме за общите тенденции. Ние правихме проучване на покупателната способност преди година и половина. Претеглихме какво може да си купим със стандартизиран доход, да кажем минимална, средната и максималната пенсия или минималната и средната заплата. Сега възнамеряваме да направим нов такъв кръг от измерване около средата на годината, за да може да съпоставим с данните, които имаме. Последния път сме правили измерване в края на 2024 г. спрямо тогавашните доходи, които вече са се увеличили. Въпросът е дали с повишена минимална работна заплата, можем да си купим повече от определени продукти или по-малко? След три-четири месеца ще можем да ви дадем по-задълбочен отговор.
За последните пет години единствено през 2024 г. инфлацията е била 0,5% - близка до сегашната. В останалите три години е била по-висока, като през 2022 и 2023 г. е била по-висока - 1,7 - 2,2%. Значи въвеждаме нова валута, но всъщност инфлацията е по-ниска от предходни години. И ние сме малко по-напрегнати, а не би трябвало да сме толкова черногледи.

- Станаха ли българите активни потребители? Питам, защото май наблягаме на постове във Фейсбук и оплакванията пред приятели.
- Отговорът на този въпрос е личен. Няма да може да кажем за всички хора. От години наблюдавам този процес. И в България има едно малко мнозинство от хора, които са много добре запознати, следящи и четящи. Познават си правата и си ги пазят, отстояват ги. Но огромно мнозинство от хората, са просто небрежни и не им се занимава. И не мисля, че тяхната потребителска култура расте във времето, защото, за съжаление, светът, в който живеем, се усложнява с всяка изминала година. Говоря в потребителския свят, в който живеем. Нашите баби и дядовци са пазарували много по-лесно, много по-малко неща, много по-прости продукти, които можеш да пипнеш, да огледаш и да прецениш. Сега това е практически невъзможно. Ние си купуваме нещо, което идва от десет хиляди километра по картинка и инвестираме огромно доверие в това, че то ще проработи. Какво мога да направя, за да се уверя в качеството му, да го тествам, да го изпробвам? Все по-трудно става. А да не говорим за дългите и сложните договори, които трябва да подписваме, и които не разбираме. То е ясно априори, че няма как да разбираш договора си с мобилния оператор и с банката. Договор толкова сложен и дълъг, че трябва да си вземеш година творчески отпуск, за да го анализираш и то с група адвокати. Няма как да стане. Не успяваме да насмогнем на това темпо. Отворете Закона за защита на потребителите и, ако може да го изчетете от край до край и да разберете половината, поздравления. Но това е невъзможно. Все по-трудно ще става. 

- Какви оплаквания най-често получавате, например като тези за високи сметки за ток, от които хората пропищяха.
- Да, това са кампанийните проблеми. Иначе ежедневните теми, с които се срещаме, са относително устойчиви във времето. Най-честите проблеми са рекламации, право на връщане, когато си купил нещо и искаш да го върнеш и проблеми с обществени услуги. Освен електричеството, това са водата, парното, телекомите. Такива са най-честите оплаквания. И туристическите пътувания. Това е в последните 10-15 години. Хората започнаха да пътуват повече и там също има доста такива казуси. Ще ми се да има и повече оплаквания от проблеми, свързани с онлайн средата, с личните данни и с различни измами и подвеждащи практики, но уви, там някак си по-малко се оплакват хората. Въпреки че онлайн средата е богата на всевъзможни нарушения и измами, но там хората не са достатъчно активни.

- Какво планирате да следите под лупа през тази първа година от влизането ни в еврозоната?
- Нищо специфично. Както казах, ще направим едно измерване на покупателната способност към средата на годината, може би юни. И се надявам да изработим нещо като това, което го има в "Колко струва" (портала за наблюдение на цените), което направи КЗП. Там има така наречените отворени данни. С тези данни може да се направят и по-полезни инструменти. Надявам да успеем да сътворим нещо, което да помага на потребителите да намират по-добрите цени.
И друго ще кажа, което няма връзка с еврото. Много от стоките и услугите, на които се вдигат цените, са резултат от политики и административни решения, но бяха преписани на еврото. Например, такситата поскъпнаха. Личните документи, акцизът на цигарите поскъпна. Никой не говори за това. Цигарите са по-скъпи тази година, ама не заради еврото, а защото има административно решение, заради което поскъпват. И се надявам тези административни решения да не са гориво за бъдеща инфлация.