Кой не иска мир в Украйна

Валери Тодоров


Защо няма мир – питат непосветените. И пълнят социалните мрежи с обиди и квалификации. Защото мирът е далеч от голямата игра, а  миротворците са просто съжалително малцинство. Войната носи печалби, а мирът ще донесе главоболия на сегашните играчи. Вървят солидни военни поръчки, добре платени военни проекти и комисионни от войната. Войната продължава, защото няма решения за нейното бъдеще.
Някои търсят ключа за мира в Русия. Парадоксът е, че той не е там. Да, Владимир Путин няма интерес от сегашния мир, защото той би бил по средата на неговите интереси. Путин иска не само Крим, но и целия Донбас, част от който засега не може да завоюва. Той иска неутрална Украйна, с редуцирана армия, с гаранция за рускоезичното население и руските интереси. Сегашната фронтова линия не носи мира. Силовото лоби в Русия обаче започва да се изнервя. 

Ако Кремъл приеме компромис, за какво бяха толкова жертви? 

Военните ястреби искат ескалация, смазване на Украйна, по-тежки оръжие и безмилостни атаки. Част от военната инфраструктура, наследена от бившия Съветски съюз, е интегрирана в или около граждански обекти. Затова жертвите сред мирното население в Украйна са неизбежни. Твърдото ядро в Русия настоява за безусловна победа. Путин не може да отстъпи, след като дори незавоюваните територии са вкарани в Конституцията като част от Русия. Няма път назад.
Володимир Зеленски също няма интерес от край на войната. Защото е ясно, че тя може да приключи само с отстъпки и загуба на територии. Освен това, войната и извънредното положение крепят президентския му статут, чийто мандат приключи преди повече от две години. При мирно споразумение Зеленски трябва да проведе избори, които е малко вероятно да спечели. Стои въпросът – а кой ще подпише споразумение за мир, ако се стигне до него? Дори САЩ смятат, че Зеленски е извън легитимност. Ще възникнат и още въпроси – можеше ли да се избегне тази война, можеше ли да не се стига до загубата на Крим, Донбас и другите територии, ако бе приет мирният план в Истанбул от 2022 г.?
За Европа е въпрос на чест да докаже, че е била права, като бута Украйна в пещта на войната. Особено за Великобритания, която очевидно иска да реанимира интересите на Британската империя край Босфора и на Балканите, съчетавани с тежка и непримирима русофобия. 

Европа се надява да изтощи Русия 

и така да я накара да приеме нейните условия за мир. Кремъл обаче нито се изтощава, нито спира да воюва. Продължаването на войната някои стратези виждат до 2030 г., когато се предполага, че Европа ще създаде потенциал, за да се противопостави на руската армия. Тази мечта обаче се отдалечава на фона на влошаващата се геополитическа ситуация и оттеглянето на САЩ от досегашните й военни ангажименти в Европа и света. (Впрочем през 2030 г. изтича и поредният президентски мандат на Владимир Путин). Санкциите срещу Русия имаха двустранен ефект и на фона на енергийната криза след войната в Иран Европа се плъзга към стагнация. На всичкото отгоре тя е извън преговорите за Украйна, която финансира сега и ще финансира в бъдеще – все едно дали във война или мир. Парите свършват, надеждите се изтощават. Какво да се прави? 
Някои от европейските лидери призовават към разумен прагматизъм – преговори с Русия, но непримиримото лоби настоява за победа, която изглежда все по-призрачна. Европа вижда в Украйна бъдещ преден щит срещу Русия с внушителната си армия, ценния боен опит и огромните природни ресурси. В Брюксел очевидно не се смущават особено от реанимирането на нацистките символи и реабилитирането в Киев на нацистките паметници и личности от Втората световна война.

Европа започва да изпитва проблеми 

и с президента Володимир Зеленски и неговото обкръжение. Скандалите с корупция в най-близкия му приятелски кръг поставят въпроса – знаел ли е, замесен ли е. Предупредени, някои от тях успяха да избягат чак в Израел. Други, като дясната му ръка Андрий Ермак, са пред тежката дилема какво и колко да кажат. Двата антикорупционни органа, които Зеленски се опита да закрие, обаче се ползват с американска подкрепа. На тях дължим разкритията за най-близкото обкръжение на президента, което е съсредоточило цялата власт в ръцете си. Не може всички твои близки съратници и приятели да са замесени в корупция, а ти да си цял и бял. Впрочем, стои въпросът, когато президентът пътува, кой управлява държавата. На този фон възниква и логичният  въпрос – знаел ли е Брюксел и какви мерки са  взети за контрол над средствата, които отпуска от джоба на европейския данъкоплатец? Защитата на Украйна не е в премълчаването. Защото проблемите ще се прехвърлят и след мира. А те не са само с корупцията и злоупотребата с власт. Ако Украйна възстановява фашистките символи и превръща в национални герои бандити и националисти, изтребили доста от своите сънародници, а също поляци и руснаци, как това се съчетава с европейската памет и ценности?

Засилват се и проблемите с украинските бежанци, 

колкото и политкоректно държавите да се отнасят към тях. Пита се – кои са тези мъже със суперлуксозни автомобили в наборна възраст, които свободно пресичат границите и законите в Европа, купуват скъпи имоти и се държат арогантно? Ако от Украйна изтичат толкова пари, защо не се насочат към истинските бежанци, някои от които не изпитват особена   благодарност към държавите, които са ги приютили? В петзвездни хотели на морето, например, като у нас. Оказва се, че на някои не само им харесва там, но и започват да секат горите и да строят незаконно собствени градове.

Нека кажем ясно – бандитите и престъпниците нямат националност 

Украинската мафия по нищо не отстъпва на руската, даже сега може би я превъзхожда с възможностите да шета през границите. А какво ще стане утре, ако Украйна влезе в ЕС, както настоява Зеленски под предлог, че брани Европа от руската напаст? Дали всички пари и оръжия от помощта за Украйна отиват на фронта? За русофобите всичко украинско е добро, а всичко лошо е руско, но май не е така.
Къде са спали българските специални службите, когато  паравоенни украински групи, въоръжени, според някои свидетелства, дори с бойно оръжие, са пазели от българските власти незаконно изграждан район с изсичане на гори и изливане на тонове бетон край морето? От колко време от Варна идват сигнали за наглото поведение на групата КУБ? Мислите ли, че може да се безчинства толкова дълго без висша политическа опека? Как така директорът на ДАНС издава заповед за експулсиране на лидера на групировката КУБ Олег Невзоров със забрана за влизане в страната 10 години, а след това го реабилитира? Вярно ли е, че посланичката писмено е поискала да бъде свалена заповедта му за арест под предлог, че ще се влошат двустранните отношения? Допустима ли е подобна намеса?
Ако е вярно, че Олег Невзоров, в условията на съдебна заповед за арест, е изведен от България с автомобил на посолството или по-точно на посланичката, 

каква е нашата дипломатическа реакция? 

Бандитите нямат националност, но винаги имат чадър, на руски се казва крыша (покрив). Кой е на покрива? И защо една част от обществото дели чужденците на добри и лоши според  националността им по формулата "добър украинец, лош руснак"? И защо украинците са все добри? Какво правят тези здрави мъже с луксозните коли и имоти в донаборна възраст, когато в Украйна насила събират от улицата хора за фронта? Какво планира Европа и как да победи без съюзници, без оръжие и войници? Докога само с кръвта на украинците ще се реализират неосъществими бленувани цели за разгромяваща победа над лошата Русия? Време е за отговори и за решения
И… прав е премиерът Румен Радев – първо България. Защото у нас ровят в кофите, няма пари за детски градини, растат цените и инфлацията, а ние финансираме една безкрайна и безперспективна война.

Източник: obache.bg