КНСБ: Ръст от 6,4% на минималната заплата няма да компенсира инфлацията

Заложеният ръст на минималната работна заплата от 6,4% няма да компенсира инфлацията за настоящата година. Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров при посещение в Хасково. Коментарът му бе по повод предложеното увеличение на МРЗ до 660 евро.
По повод предстоящото обсъждане на бюджета за 2027 година Пламен Димитров посочи, че КНСБ подкрепя предложения пакет от данъчни мерки в проекта на държавния бюджет, но смята, че има допълнителни възможности за увеличаване на приходите. По думите му към предвидените мерки за осигуряване на около два милиарда евро допълнителни приходи чрез облагане на свръхпечалбите в шест групи стопански субекти, трябва да бъде включен и хазартният сектор, откъдето също могат да бъдат осигурени допълнителни постъпления в бюджета.
Той посочи още, че от синдикатите настояват заложеното в разходната част на бюджета 5-процентно увеличение на възнагражденията в публичния сектор да бъде удвоено. За целта са необходими допълнителни 250 млн. евро, "не някакви чудеса на фона на бюджет от 60 млрд. евро", коментира президентът на конфедерацията.
По думите му намаляването на бюджетния дефицит до 4,3% е положителен знак за консолидацията на публичните финанси, но е важно тя да не се отразява негативно на доходите и функционирането на публичните системи.
КНСБ настоява прагът за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия да бъде намален от 180 на 120 евро за мегаватчас, а плащанията към предприятията да се извършват ежемесечно. Исканията ще бъдат поставени на среща с министъра на енергетиката Ива Петрова, в която ще участват представители на работодателските организации и двата синдиката – КНСБ и КТ "Подкрепа".
Димитров каза, че рязкото поскъпване на електроенергията на борсовия пазар вече създава сериозни затруднения за бизнеса, като някои големи предприятия обсъждат съкращения на персонал. При последното рязко повишение цената е достигнала 325 евро за мегаватчас, посочи той.
Президентът на КНСБ предупреди, че продължителното задържане на високи цени ще постави под натиск финансовата устойчивост на предприятията, а прехвърлянето на по-високите разходи върху крайните цени ще доведе до допълнително поскъпване на стоките и услугите.