Изкуственият интелект няма да ни спаси от необходимостта да сложим край на капитализма

Кейтлин Джонстън

Кейтлин Джонстън е популярна австралийска журналистка, известна с безкомпромисното си перо и активна позиция по най-значимите международни теми. Тя е едно от най-популярните имена в своята държава, но понеже позициите й често не са в съзвучие с мейнстрийма, основните си текстове тя пуска в своя блог - https://caitlinjohnstone.com.au/

Една от причините изкуственият интелект (ИИ) да бъде толкова силно налаган е, че той е последният останал разказ от типа „човечеството може да разреши всичките си проблеми чрез капитализъм“, който все още не е напълно дискредитиран.
Идеята е, че ако просто успеем да създадем богове на ИИ и ги оставим да измислят ефективни, но същевременно печеливши иновативни технологични решения за различните ни екзистенциални кризи - решения, които собствените ни мозъци от плът и кръв досега не са успели да генерират, тогава няма да има нужда да демонтираме социоикономическата система, която изградихме и която унищожава биосферата ни и ни тласка към гибел.
В тази логика е вкоренено същото неоснователно предположение, което ни преследва през цялото време: че изобщо могат да бъдат намерени решения, които хем да са ефективни, хем да носят печалба. Че можем просто да оставим свободния пазар да ни достави желаните продукти, които едновременно:

а) ще ни накарат да спрем да канибализираме екосистемата си;
б) ще създадат нови милиардери и трилионери.

Досега капитализмът не е осигурил никакви иновации, които да ни позволят да се спасим от проблемите си чрез потребление.
Тъй като сега разполагаме с тези сложни нови технологии за ИИ обаче, можем да си позволим лукса да прехвърлим това изцяло основано на сляпа вяра предположение в правомощията на новите ни богове.
Но тъкмо там е уловката: това е предположение, почиващо на сляпа вяра.
Няма никаква причина да вярваме, че някога ще създадем технологии, които хем да благоприятстват просперитета на човека и околната среда, хем същевременно да генерират печалби за акционерите.
По правило печалбите се генерират чрез производство и потребление на повече продукти - а именно това ни вкара в тази каша на първо място.
Това означава, че капитализмът няма способността да разреши проблемите, пред които се изправяме като вид.
Няма как да се измъкнем от дупката, която сами изкопахме чрез конкуренция и потребление, като продължаваме да се конкурираме и да потребяваме.
Нуждаем се от нови системи.
Човешкото поведение не може да продължава да бъде движено от конкуренцията и стремежа към печалба. Трябва да преминем към сътрудничество помежду си и с нашата биосфера, ако искаме да оцелеем в бъдещето като вид. Няма да можем да направим това, ако изключваме всички възможни решения, които не носят приходи за капиталистическата класа.
За много хора ИИ е просто психологическа кутия, която ни позволява да не се изправяме пред тази неудобна истина. Защото, както каза Марк Фишър: „По-лесно е да си представим края на света, отколкото края на капитализма.“
По-лесно е да си представим как технологични компании на милиардери създават богове на ИИ, които да ни поднасят магически решения за спешните ни екзистенциални дилеми (улеснявайки същевременно непрекъснатия икономически растеж), отколкото да си представим преминаването към системи, базирани на сътрудничество, където човешкото поведение не се ръководи от стремежа към печалба.
Но това е просто знак за това колко безумен е станал нашият вид. То е симптом на колективната ни лудост.
Трябва да се събудим. Трябва да погледнем истината в очите.
Време е за адаптация или измиране за нас като вид, а това разклонение на пътя наближава много бързо.