Хляб, банани и зрелища - до пресищане!
Когато българските граждани сравняват критиците на Румен Радев с обекта на тяхната критика, политическата картина става особено любопитна. Не защото Радев е извън критика, а защото критиците му понякога сами се превръщат в най-добрата реклама на неговото присъствие.
Първи пример - Европейският съюз. Съюзът, който обича да говори за „стратегическа автономия“, мир и европейска сигурност, все по-често изглежда като зрител на преговорите за прекратяване на войната в Украйна. За едни той е важен геополитически фактор, за други - касиерът, който плаща сметката за оръжията от нашите данъци, но не седи на масата, когато се обсъжда мирът. А думата „мир“ все още предизвиква у някои политици по-голямо неудобство от думата „война“. Радев и Йотова наистина са добри изключения от общия тон на другите в ЕС.
Втори пример - един бивш верен член на БКП, който някога обясняваше, че дори един процент от постигнатото по времето на Живков би бил успех, днес ни предупреждава с драматичен патос, че „комунистите искат парите на хората“. Политическата биография очевидно е като гардероб - сменяш костюма, но старите дрехи остават на закачалката. Не можеш да забравиш „комунистите“, когато нямаш друга идея за сравнение.
И, разбира се, останалата опозиция. Тя също не желае да бъде забравена. Затова търси камерите, микрофоните и поне трийсет секунди телевизионна вечност в Тик-Ток. Дясната философия „всеки да се спасява сам, а останалите да се оправят както могат“ трудно се съчетава с идеята за национално единство. „Съединението прави силата“ звучи чудесно на фасадата на парламента, но явно не е включено в краткия формат на политическите клипчета.
Така политическият дебат все повече заприличва на телевизионно риалити: много жестове, много възмущение, много обвинения и драматични паузи. Само съдържанието понякога не достига за цял епизод.
А междувременно хората продължават да се интересуват от доста прозаични неща: цени, заплати, пенсии, здравеопазване, образование и сигурност. Все неща, които трудно се побират в трийсетсекундно видео и още по-трудно се решават с възмутена физиономия пред камерата.
Хляб има. Банани - също. Зрелища - в изобилие. Само политическото меню все още е без основно ястие, а изобилстват скромните с идеи гарнитури.
И както обикновено, сметката я плаща публиката.
Само да попитам: рекламираната "нова формула" за минималната работна заплата, която дава точно определено число - 667 евро месечно, ще се спази ли?! Това е всъщност големият въпрос към управляващите!
Фейсбук