Губим над 100 часа в задръстване, повече от много европейци

Лилия Чалева,
Дир бг

Всеки делничен ден стотици хиляди българи започват и завършват деня си в колона от автомобили. За мнозина това е просто досадно ежедневие. В мащаба на икономиката обаче задръстванията се превръщат в сериозен проблем - с измерими загуби на време, пари, здраве и качество на живот. 
Българските градове вече не отстъпват на големите европейски метрополиси по натовареност на уличната мрежа, сочат данните на световните лидери в анализа на трафика - TomTom и INRIX.
Жителите на най-големите български градове губят между 50 и над 100 часа годишно в задръствания само в пиковите часове, като призовите места се заемат от Пловдив и София, сочат данните на TomTom Traffic Index.

Този тип данни се отнасят до времето на движение за определена дистанция при нормално и при натоварено движение, което дава представа за интензитета на задръстванията.

Пловдив изпреварва София по задръствания

Изненадващо Градът на тепетата заема първо място по натоварен трафик, следван от София, сочи индексът на TomTom, който отчита времето за пътуване всеки ден, а не само престоят в спрял трафик. 
Изминаването на 16 км в Града на тепетата отнема средно 27 минути и 18 секунди, а загубените часове в престой за година са около 107 (~4 дни и 11 часа).
В София средното време за изминаване на 16 км е 26 минути и 29 секунди, като пътуващите губят средно 104 часа годишно (~4 дни и 11 часа) от живота си в задръствания. 
Това означава, че един работещ жител на София или Пловдив прекарва в задръствания еквивалент на почти две пълни работни седмици годишно. Ако превърнем тези числа в ежедневие, това са между 20 и 30 минути загубено време всеки работен ден - време, което не отива нито за работа, нито за почивка, нито за семейство.
Следващите два града в класацията са Варна и Бургас, където съответно загубата на време в трафика годишно се равнява на около 80 часа (3 дни и 8 часа) и около 54 часа (2 дни и 6 часа). 

В плен на час пик

Независимо от града, тенденцията е една и съща: най-натоварено е по време на сутрешния и вечерния час пик, а най-тежките дни са делничните, когато градовете се "задъхват" от ежедневните пътувания на жителите си.
В София пиковите часове са 7:00-9:30 ч. сутрин и 16:30-19:00 ч. вечер. Най-тежкият ден в града е бил 29 ноември 2024 г., когато придвижването по ключови маршрути е било изключително бавно.
Пловдив следва същата логика: сутрин 7:30-9:30 ч., следобед 16:00-18:30 ч. - с най-тежък ден 10 декември 2024 г.
В морските градове Варна и Бургас пикът е малко по-кратък: 7:30-9:00 ч. сутрин и 16:30-18:30 ч. вечер. Най-лошият ден и там е 30 април 2024 г.

Как да избегнем тапите

Планирайте маршрута предварително - използвайте навигация с информация за трафика в реално време. Избягвайте пиковите часове, ако е възможно. Алтернативни улици и булеварди - често могат да спестят 15-30 минути. Обмислете обществения транспорт - влаковете, метрото и автобусите често са по-бързи сутрин и вечер. Съчетайте задачите си - ако можете, комбинирайте пътуванията, за да намалите броя на каранията в пиковите часове. Дори и в морските градове задръстванията могат да изненадат, особено в делнични дни. Добрата подготовка остава най-сигурният начин да стигнете бързо и спокойно до работа или вкъщи.

Цената на задръстванията

Загубеното време има цена. Загубата на време в трафик се превръща директно в парична загуба. Според НСИ, средната брутна часова работна заплата в България през 2025 г. е около 15-16 лева на час. Пресмятайки на тази база, сметките сочат:
    - София: 104 часа X 16 лв. = 1664 лв. на човек годишно;
    - Пловдив: 107 часа х 16 лв. = 1712 лв. на човек годишно;
    - Варна: 80 часа Х 16 лв. = 1280 лв. на човек годишно.
Тези средства представляват реална икономическа загуба, която не се отчита в официалните разходи, но оказва влияние върху семейния бюджет, транспортните разходи и продуктивността на бизнеса.
Ако включим и по-висок разход на гориво, износване на автомобила, пропуснати бизнес възможности, допълнителни здравни разходи, реалната цена нараства още повече.  За големите градове това означава стотици милиони лева годишно, изтичащи в празно въртене на двигатели.
Тапите имат и по-тиха, но по-опасна цена:
- стрес и изтощение, които влияят на работоспособността и психичното здраве;
- замърсяване на въздуха, което увеличава риска от астма, сърдечни и белодробни заболявания;
- шумово замърсяване;
- по-малко свободно време, което директно удря по качеството на живота.

Основните причини

Задръстванията в българските градове се дължат на комбинация от няколко фактора: бърз ръст на броя на автомобилите; недостатъчно развити обходни маршрути; концентрация на работни места в малки зони; слабо интегриран обществен транспорт; липса на умно управление на трафика; масова зависимост от личния автомобил.

Къде се нареждаме ние

Пловдив заема 17-о място по задръствания в Европа, като след него се нареждат Марсилия, Милано, Познан и Будапеща. Едва след унгарската столица се подрежда София, на 22-ро място. 
Трафикът в България изглежда относително приемливо на фона на някои балкански столици.
Букурещ  заема четвърто място по задръстване в Европа при загуба на 31 минути и 9 секунди при изминаване на 16 км и цели 150 часа годишно. Атина заема осмо място, като губи средно 29 минути и 39 секунди и 111 часа годишно, сочи индексът на TomTom.
В Европа лидер по задръствания е Лондон, като в столицата на Великобритания 16 км се изминават средно за 33 минути и 17 секунди (113 часа загуба годишно).
Абсолютният лидер по задръствания в света обаче е Богота, Колумбия, където разстояние от 16 км се изминава за 36 минути и 6 секунди.

Със съкращения