Големите печеливши от войните са петролните гиганти

Георги Велев, 3е News

"Въпреки усилията на Европа за налагане на преход към декарбонизация нефтът, природният газ и въглищата остават незаменими в енергийната система на континента"

Още през 2022 г. петролната индустрия стана обект на множество атаки от високопоставени политици заради рекордните печалби, отчетени от големите петролни компании тогава. Това беше годината на руската инвазия в Украйна, която доведе до скок в цените на петрола и природния газ, което от своя страна доведе до ръст на петролните печалби за големите играчи. В този момент и развитият свят получи рязко напомняне, че енергийната сигурност не е даденост. Освен това стана кристално ясно, че петролът и газът все още са основата за нормалното функциониране на всяка икономика.
Президентът Байдън обвини индустрията във „военно печалбарство“ и заплаши с неочакван данък печалба. Правителството на Обединеното кралство и няколко европейски страни се справиха със собствените си неочаквани данъчни заплахи и директно въведоха новия налог. Сега организацията с нестопанска цел Global Witness отчете още веднъж печалбите, издавайки своя доклад, според който големите петролни компании са спечелили повече от 250 милиарда долара от началото на войната до днес.

Недоволството

Когато водещите технологични компании (Big Tech) направиха огромни печалби през първата година от пандемията, те получиха много щастливи акционери и нулеви реакции от политическия свят. Когато обаче петролните гиганти, например Big Oil, направи огромни печалби, значителна част от света осъзна, че не може да приеме доставките си на петрол и газ за даденост, то те внезапно станаха мишена за обвинения в печалбарство от война. Това коментира специализираното издание OilPrice.com
Петте най-големи петролни компании в света - BP, Shell, TotalEnergies, Exxon и Chevron - разпределиха около 200 милиарда долара между своите акционери, твърди Global Witness в доклада си. В същия параграф от неправителствената организация, намира за необходимо по някаква причина да добави, че докато те са правели печалби, повече от 10 000 цивилни са загинали във войната в Украйна.
Опитът да се обвиняват петролните гиганти за всичко се е превърнало в стандартна практика за много нестопански организации. Предполагането за потенциално причинно-следствена връзка между финансовото представяне на петролния бизнес по време на предизвиканата от войната и европейска енергийна криза обаче стига твърде далече. Това, което кризата всъщност извади наяве, беше фундаменталното значение на въглеводородите за енергийната сигурност на Европа и всяка друга част на света.

Зелен преход

Това, което стана ясно от кризата, беше, че въпреки усилията на Европа за налагане на преход от въглеводороди към нискоеемисионно електричество, нефтът и газът, дори и въглищата, все още са незаменими за енергийната система на континента. Скокът на цените беше достатъчно доказателство, че тези стоки остават жизненоважни въпреки опитите на политическите елити да се отърват от тях.
Две години по-късно ситуацията се промени - и се промени в резултат на тази криза, която донесе на акционерите на петролните компании 20 милиарда долара печалба. Кризата в предлагането и произтичащото от това унищожаване на търсенето не изчезнаха през 2022 г.
Унищожаването на търсенето продължи, дори когато цените на петрола и газа спаднаха до много по-приемливи нива. Това се случи дори и с прехода, който Европа направи – от доставки на природен газ основно чрез газопроводите на Русия към LNG импорт от Близкия изток и Съединените щати. Беше ясно, че  LNG е малко по-скъп от тръбопроводния газ. Но Европа също така откри, че скъпата енергия не води до силен икономически растеж.
Сега най-голямата икономика в Европейския съюз е в рецесия, както и Обединеното кралство, шестата по големина икономика в света. И в двата случая корените на рецесията могат да бъдат проследени до енергийната криза. А тя всъщност започна преди навлизането на руските войски в Източна Украйна през февруари 2022 г. Това започна през есента на 2021 г., когато се появиха първите признаци на стагнация на пазара на природен газ.
Петролният бизнес направи много по-ниски печалби през 2023 г., отколкото през 2022 г. Никой не каза нито дума за това обаче – точно както никой не каза нито дума, когато същите тези компании имаха загуби от милиарди по време на предизвиканата от COVID-19 блокадата в придвижването и спад на търсенето на петрол през 2020 г. Така май е очевидно, че петролните компании се дискутират в обществото само когато ситуацията с предлагането и търсенето води до по-големи печалби за тях.
Това са или обвинения в печалбарство, или мрачни предупреждения за блокирани активи, когато светът премине от въглеводороди към по-добри енергийни източници. Сигурно е разочароващо да видим, че този ход не се случва въпреки всички усилия - и стотици милиарди долари - които се влагат в зелените политики, коментират от специализираното издание.

Заглавията са на в. ДУМА

Картел

Преработката на нефт
в Русия спада със 7%

Русия е намалила преработката на петрол от началото на годината със близо 7 %. Това е съобщил министърът на енергетиката на Русия Николай Шулгинов пред журналисти.
„Преработката на петрол в Русия от началото на годината е спаднало с около 7% (от януари до 18 февруари 2024 г.), в сравнение със същия период на 2023 г. В края на годината се фокусираме върху показателя, който е в прогнозата за социално-икономическото развитие – 275 млн. тона“, е заявил той.
Коментирайки плановете за износ на петрол Шулгинов, цитиран от руските информационни агенции е заявил, че „Ние трябва да отчитаме в това число препоръката на ОПЕК+ за добива и изхождайки от задълженията ни ще определим колко ще е експорта“.
През 2023 г. Русия е преработила 275 млн. тона петрол.
В началото на февруари министерство на енергетиката съобщи, че експорта на дизелово гориво през януари 2024 г. е спаднал с 24%, а доставките на вътрешния пазар са се увеличили със 17%. Износът на бензин е намалял с 37%, а доставките за вътрешния пазар надвишават данните от миналата година със 7%.
„Руското министерство на енергетиката, съвместно с петролни компании и транспортни организации, предприема мерки за компенсиране на загубата на обеми автомобилен бензин, в резултат на непланирани ремонти в заводите: производството на автомобилен бензин от големите петролни компании е увеличено износът на автомобилни бензини за страните извън ОНД е намален“, се казва в цитираното съобщение.

100 долара за барел?

Цените на петрола отново могат да достигнат трицифрени стойности, коментира пред CNBC Аакаш Доши, ръководител на отдела за изследване на суровините в Citi за Северна Америка, цитиран от сайта "Нюз Мейкър". Катализаторите за достигане на 100 долара за барел включват по-високи геополитически рискове, по-дълбоки съкращения на ОПЕК+ и прекъсвания на доставките от ключови региони за добив на петрол, казва още Доши.
Продължаващата война между Израел и „Хамас“ все още не е засегнала производството или износа на петрол, като единственото значително въздействие са атаките на хутите от Йемен срещу петролни танкери и други кораби, преминаващи през Червено море.
Но Ирак например вече беше засегнат от конфликта и всяка по-нататъшна ескалация може да навреди на други основни доставчици от ОПЕК+ в региона, предупреждават от Citi.
Последните събития показват, че напрежението на границата между Израел и Ливан нараства, което поражда опасения, че войната в Газа може да се разрастне.
Ирак, Иран, Либия, Нигерия и Венецуела са уязвими от прекъсвания на доставките, като е възможно да се стигне до по-строга политика на санкции на САЩ спрямо Иран и Венецуела.
Не могат да бъдат изключени и други геополитически рискове, като например спад в доставките на руски петрол, ако Украйна атакува руските рафинерии с дронове, предупреждават в заключение анализаторите на Citi, а Доши добавя, че тяхната базова прогноза за петрола е около 75 долара за барел за годината.