"Това е най-социалният бюджет от години и няма да допуснем да ни се лепят етикети за социална чувствителност". С тези думи премиерът Румен Радев се възпротиви на всички оценки, че финансите за следващата година не се отличават от всички предишни план-сметки за държавата. Изявлението е драматично и, ако трябва да му дадем политическа оценка - добре е, че властта се поти от обвиненията в антисоциалност. Помним правителства, които се гордееха, че си правят упражнения по финансов касаплък, опиянени от ширещата се неолиберална догма, че рязането на разходи е някакъв вид смела и реформаторска политика. В такъв капан живеехме с години - увеличаването на доходите се смяташе за наченки на болшевизъм, а рязането на разходи за смела иновация. Капанът на икономическите талибани.
И въпреки това само патетичните изригвания не са достатъчни. Защото в бюджета могат да бъдат открити добри идеи - еднократният данък свръхпечалба за определени сектори, данъчните облекчения за семейства с деца, но те само не стигат да наречем бюджета социален. Този бюджет пристигна с гръмогласната и много глупава идея да се режат на ангро парите за социалните асистенти, която щеше да взриви крехкия социален мир в обществото, а това е достатъчно да се отнасяме към кабинета с подозрение. "Прогресивна България" тепърва трябва да доказват социална чувствителност и истинска мисъл за хората.
Но тук е важно, че Радев влезе в оправдателен режим веднага след като БСП излезе с позиция по бюджета. И това показва само едно - макар и извън парламента, левицата е авторитетен политически глас. Нещо повече, именно нейните критики предизвикаха кабинета да се оправдава по най-важните теми. Радев остана мълчалив по всяка една от критиките на десницата. Защото те са интригантски, незначителни, а дори и смешни. Истинското качество си личи по това, че когато изразиш позиция, всички, дори и мнозинство със 131 депутата, влиза в оправдателен режим. И това разкрива огромната липса от автентична левица в парламента. ПБ не може да изземе тази роля, а и очевидно не иска. Заради това мнението на БСП беше важно и значимо. Защото електоралната вълна идва, помита много неща, но дори и след нея големите въпроси на неравенството в България остават. След нея проблемите са същите и те изискват други решения, по-смела визия и истинско социално разбиране за нещата. В този смисъл истинската смислена опозиция, за която дори и Радев си мечтае, е БСП. Тя е социалният глас, който е значим.
Това не е опит за повдигане на самочувствието. Напротив - БСП е длъжна да направи така, че тази критика да не остава само на думи. Властта трябва да бъде притисната за истинска социална политика. Както се казва - оценката за това може да я даде само БСП.

