БСП е против посягането на парите от Сребърния фонд

БСП няма да подкрепи да се пипат парите от Сребърния фонд. Това заяви вчера депутатът от БСП проф. Румен Гечев по време на заседание на парламентарната бюджетна комисия, на която беше разгледано предложението на служебната власт бюджетът за 2022 г. да продължи да се изпълнява до гласуване на нов бюджет за 2023 г. Проф. Гечев заяви, че БСП ще подкрепи удължаването на стария бюджет, но е против харченето на парите от Сребърния фонд. Фондът бе създаден да се подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система.

Навремето един финасов министър, припомни Гечев, имайки предвид Симеон Дянков, взе пари от фонда и не ги върна. Той поиска министърът на финансите Росица Велкова да представи пред депутатите от бюджетната комисия разчети какви ще са лихвите при вземане на заеми - вътрешни или външни. Има колеги, които ще предпочетат вместо да теглим дълг, да вземем парите от Сребърния фонд, но ние сме против, заяви проф. Гечев.

Служебната власт предлага депутатите да премахнат забраната, наложена от предното Народно събрание, да се ползват за текущи разходи европейските средства и парите на Сребърния фонд във фискалния резерв на държавата. Според Росица Велкова разблокирането на тези средства ще даде възможност "гъвкаво да се финансират разходите на държавата", без да се налага да се теглят заеми. "В момента във фискалния резерв имаме 10 млрд. лв., но те са условно блокирани, без да е необходимо, и не може да ги ползваме. И би следвало в такава ситуация да се тегли дълг. Все едно да имаме на влог 100 лв., но да теглим заем, защото с тези 100 лева смятаме да си купим обувки наесен", обясни Велкова. 

Всъщност държавата не може да тегли повече заеми тази година без нов бюджет, защото лимитът, определен в миналогодишния бюджет, вече е изчерпан. В същото време финансовият министър увери, че това разблокиране не криело рискове за парите в Сребърния фонд, защото те са 3,7 млрд. лв., а неприкосновеният остатък, под който не може да слизат средствата във фискалния резерв, е 4,5 млрд. лв.

Междувремено данните на финасовото министрество показаха, че бюджетният дефицит на България вече е 1,2 млрд. лв. Отрицателното салдо е натрупано в рамките само на пет месеца - период, в който държавата по принцип получава най-много постъпления от данъци и прави най-малко разходи. Предстои втората половина на годината, в която традиционно плащанията са по-високи.

За сравнение, за първите пет месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 0,6 млрд. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1,8 млрд. лева. Продължава тенденцията от предходните месеци на годината ръстът на разходите (около 17%) значително да изпреварва ръста на приходите (около 9%), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.