Автоматичното увеличаване на заплатите в публичния сектор отпада

Премахват се автоматичните механизми за индексиране на заплатите в публичния сектор, като това включва възнагражденията на министър-председателя, на министрите, на заместник-министрите, на началниците на кабинети, на изборните длъжности в регулаторните органи, съдебната система, силовите структури, висшите училища и други, като към тази сметка не влизат заплатите на учителите. Това обяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев. Той направи днес официално изявление за състоянието на държавния бюджет и планираните мерки в бюджетната процедура за 2026 година.
Донев посочи, че правителството предвижда да води единна политика по доходите, така че да се избегнат автоматичните увеличавания на заплатите в публичната сфера.
Той заяви, че ще бъде предложено заплатите на народните представители да не се обвързват автоматично с размера на средната работна заплата в обществената сфера.
Финансовият министър съобщи, че ще бъде предвидено заплатите в бюджетната сфера да запазят нивото на увеличение от 5 на сто, заложено в удължителния закон, като разходите за заплати и свързаните с тях осигурителни вноски по бюджетите от 1 септември 2026 г. бъдат намалени с 10 на сто, без да се намаляват заплатите и възнагражденията на работници и служители. Предвижда се средствата да се компенсират чрез съкращаване на персонала, като приоритетно се съкратят незаети щатни бройки, както и чрез извършване на структурни промени.
Предлага се още изборните длъжности у нас да не получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати.
Въвежда се ограничение за индивидуалната основна заплата за всеки зает в публичния сектор да не бъде по-висока от основната заплата на президента на Република България. Същото ограничение се предвижда и за членовете на съветите на директорите, ръководни органи и други на публичните предприятия.
Донев заяви, че се предлага увеличение на максималния осигурителен доход от 1 август 2026 година със 189 евро, така че да достигне 2300 евро. Предлага се увеличение с 5 на сто на минималните осигурителни прагове от 1 август, така че да достигнат размера на минималната работна заплата у нас.
Предвижда се замразяване на неприоритетни проекти по отношение на капиталовите разходи в бюджета. Пенсиите ще бъдат увеличени по швейцарското правило със 7,8% от 1 юли, потвърди Донев.
Ще ограничим излишните разходи и ще завишим контрола, каза Донев. Правителството не предвижда увеличаване на данъци.
По думите на финансовия министър се очаква бюджетът за 2026 година да бъде приет до 1 юли тази година.
Това е бюджет, с който казваме стоп на държавните хранилки, заяви Гълъб Донев. По думите му финансите на държавата са в пълен синхрон с финансите на средностатистическото българско семейство – разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се теглят дългове.
Министърът на финансите посочи, че към края на април бюджетният дефицит възлиза на 1,75 млрд. евро, докато в същото време разходите, които очакват разплащане, достигат 2,55 млрд. евро, а неразаплатените общински проекти само за тази година са в размер на 1,1 млрд. евро.
„Дотук държавният бюджет следваше правилото "харчим днес, да му мислят следващите“, каза Донев. Той открои, че внасянето на авансов корпоративен данък от страна на банките в размер на 363 млн. евро през 2025 година и внесеният авансово през миналата година междинен дивидент от държавните дружества оказват негативно влияние на приходите в бюджета.
„По този начин сума в общ размер на 566 млн. евро няма да постъпи като приход в бюджета за 2026 година, тъй като е авансово преведена през 2025 г. Чрез тези две операции, които минават за финансова акробатика, е постигната фискалната цел за 2025 г., но днес правят задачата по-сложна. Както казах преди малко, да му мислят следващите“, каза Донев.
По отношение на държавния дълг Донев обясни, че размерът му ще зависи от данните, които бъдат събрани на база разчетите на първостепенните разпоредители с бюджетни средства.
В отговор на въпрос дали държавата трябва да откупи активите на „Лукойл“ у нас, той заяви, че това не е в момента на дневен ред, като трябва да се направи преглед какви са ползите от този актив и дали държавата може да го управлява.
В началото на изявлението си Гълъб Донев не пропусна да поздрави Дара за успеха на „Евровизия“.
„Нека да е ясно, че финансовият министър също много се радва за успеха на Дара. В бюджета за 2027 година ще има още едно перо - „Евровизия 2027“. Благодарим ти, Дара“, каза той.