"Дума" не гнезди в ниското

Позициите на Стефан Продев, които ще прочетете тук, са написани в нашия вестник при различни обстоятелства в годините 1990-1999 г. Те обаче са абсолютно актуални днес, защото в тях е включена мъдростта на един голям Човек и Българин. Ще се убедите от въпросите и отговорите на тях. Създателят на "Дума" остана неистово верен на себе си, на лявата идея, на родината си и на своите журналисти. Остави ни вестник борец, вестник бурен и честен, вестник на истините, предварили времето си.

- Другарю Продев, ето пак е 1 май и пак, както винаги, сме заедно на празника на "Дума".
- А това значи на празника на всички, които служат с перото си на социалистическата идея. Както през изминалите години, така и сега, празникът на "Дума" е във време на остри политически сблъсъци и на обществена криза. Затова и на днешния 1 май веселието е потопено в тревожни мисли и смущаващи очаквания. В края на краищата, празникът на "Дума" е само едно продължение на тежкия път, по който вървим заедно с читателите ни. Нихилизмът и безродството, разрушаването на националния фонд и безогледното обедняване на хората свързаха здраво вестника с проблемите на времето. Това го измъкна от тесния коловоз на партийната политика и го превърна в реална национална трибуна. Именно "Дума" бе първият публицистичен лист, който свърза в едно съдбата на социалната идея със съдбата на България. И който пръв посочи, че силите на реставрацията и класовия реваншизъм, независимо от своите модерни имена и обединения, са антипод на истинската демокрация. Не друг, а "Дума" доказа, че БСП няма друга грижа, освен грижата за България. Не друг, а "Дума" доказа, че професионализмът е немислим без модерен поглед към проблемите и света. И без онази воля за действие, от която се ражда новото. Вестникът е трибуната, по която стрелят всички. По тялото му стърчат и наши стрели. Това го превърна във вестник с характер, който не се страхува от истината, дори когато е неудобна.
- Е, от години виждаме как някои хора искат от вестника да е слуга и като не става, се хвърлят да го критикуват. Но пък хилядите читатели ни греят с добра дума. 
- Жребият на "Дума" е да бъде свободният, независимият глас на лявата идея и на партията. Тя не трябва да отразява живота елементарно, с лозунги и резолюции, а трябва да го зарежда с мисъл. Нейната единствена надежда е бъдещето, което все по-определено ще иска от нея излизане от рамките на тесния политически интерес и превръщането й в глас на нацията. В глас на всички, които страдат от безскрупулното настъпление на десните сили. С всичките си грешки и слабости, нашият вестник е големият, силният, сложният глас на тази идея. Без него БСП не само ще осиротее, но и ще залинее. "Дума" не е нито офис, нито мобифон, нито елементарен бизнес. "Дума" е идея. "Дума" не е дама, а воин, който държи на съдбата си. Вестникът се бори за своите позиции, но никога не използва в борбата си непочтени подмятания и още по-непочтени козни. "Ние пак сме тук!" не е обикновена рубрика, а девиз. Винаги и винаги "Дума" ще бъде тук, в корена на живота, при хората, и ще живее за тях. От "Дума" се иска да твори лявото слово на България и тя прави точно това. "Дума" много добре знае колко струва тази отговорност пред идеята и пред читателите. Очакват ни пак политически схватки, очакват ни избори. В тази обстановка "Дума" трябва да е по-жива и по-силна от всичко. Мисля, че тук сме единодушни. Горе главите и напред! Това не е заповед, а призив. Камбаната, която имаме, трябва да бие, да зове, да води. Иначе защо ни е!
- Като говорим за избори... май пак настана гадно време, когато на човек свят му се вие от изстъпления в т.нар. предизборна кампания?
- Предстоят избори, в които десницата ще се опита да сломи не само БСП, но и цялата левица - всички, които поставят социалната идея над грубия интерес, които мечтаят за един модерен, но справедлив живот. Сред тази гмеж от енергични и суетни господа има всякакви. От бивши политически трибуни, играли само едно лято, до вечни нагаждачи. От чужди поданици, дошли на гурбет в България, до парламентарни рекетьори. От беловласи реститутки до фашизоидни патриотари. От червенокожи професори, пребоядисани в синьо, до бламирани доносници. От шумни русофоби, завършили в Москва, до неочаквани американофили. От весели нехранимайковци до ексминистри. От оперетни монархисти до попове, забравили бога. От лидери без партии до спекуланти с милиони. Всички тези господа тичат по политическата стъгда и предлагат на България най-неочаквани варианти и концепции за спасението й. Един от лъжливите ходове на десницата е видимото й "олевяване", единствената цел на тази клоунада за превръщане на хората в политическо стадо е собственото й измъкване от катастрофата. Тя неслучайно използва грешките на лявото управление не защото е готова да ги поправи, а за да прикрие популистки осъществяването на крайно дясната си политика. Шумотевицата е огромна, защото всички говорят в един глас, без да се слушат един друг и без да се уважават. Разпалват омразата. Но омразата ражда само омраза. Тя не обуздава, а поощрява инстинктите и води България към разцепление. България има нужда не от смутове, а от работа. Време е всички да разберем, че отговорността е обща, че борбата за власт няма нищо общо със съзнателното разрушаване на общественото спокойствие. Нивата иска мотика, а не митинги! Всеки от тези политически всезнайковци бута колата в посока, която му е угодна, без да се замисли за последствията. А колата е пред пропаст и всяка неразумна игра с кормилото й може да се окаже фатална.
- Имам усещането, че БСП не успява да се пребори достатъчно добре с "многоцветната гмеж". 
- В този съдбовен момент липсата на единство между левите сили може да се окаже фатална. Не е лъжа, че БСП е най-мощната политическа партия в страната, че има най-солидни изборни възможности, но само това не е достатъчно. Десният фронт, който се изгражда срещу нея без всякакви скрупули, е една много сериозна заплаха. Затова всякакви съзнателни или несъзнателни опити да се затваряме в себе си като организация и като дух, да заемаме мъжествени спартански пози, е направо пагубно. БСП не е костенурка, за да се надява единствено на черупката си. Тя е осъдена да лети, ако иска да живее, и поради тази причина е повече от длъжна да открие своя социален и политически партньор. Не защото сме немощни в момента, а защото ще се окажем недорасли за следващия момент.
БСП може би ще плати политическа цена заради поддръжката на правителството или заради поведението си в парламента. Но нека всички знаят, че тази цена няма да бъде плод на недоглеждане или на дребни игри, а до болка изстрадана позиция. Някои казват, че който гласува с червената бюлетина, ще гласува срещу доброто. Тези някои са известни. Те не само компрометираха демокрацията, но и разсипаха България. Антикомунистическата злоба не бива повече да ни смущава, тя е елементарна. Ние сме хора, които намериха сили да се разделят с грешките и греховете на миналото. Никой преди нас, социалистите, не е извършил подобен морален подвиг. За кой ли път през последните години Социалистическата партия доказа и доказва, че е партия на конструктивната политика. Ръката, която тя подава на другите, е по-чиста от всяка друга, независимо от раните и храчките, които я покриват. Затова, докато другите рушат, нека ние, социалистите, не се отказваме от своя градивен път. Народът не е сляп и вижда кой работи за неговия спокоен живот. И за неговата социална сигурност, въпреки нечии съмнения.
- А какво ще кажеш за глобалната битка на Запада срещу Русия и за нашето място в това отново поляризирано глобално пространство?
- По националното радио нечий глас призова за пълна разправа с руснаците и комунистите в България. Призивът е до болка познат, но този път мирише на газ и това го прави неочаквано опасен. По всичко личи, че определени политически среди се опитват да ескалират противоречие между България и Русия в името на много тесни и задгранични интереси. Това е опасно, тъй като освен суровинен гигант Русия е и търговски партньор с огромно геополитическо значение. Политизирането на газовия проблем отнема от България и последната надежда да поддържа нормални отношения с Москва. Не става дума само за открито покушение на нашите традиционни братски връзки, но и за опасен дипломатически срив, който ни води към пълна изолация по отношение на най-голямата европейска страна. Руският газ, който тече към България, не е елементарна политика, а живот. Който не осъзнае тази проста истина, ни осъжда на катастрофа.
За щастие нашият народ въпреки завоите на времето никога не се е поддавал на русофобски настроения. Общата вяра, близките езици, културното родство и традиционните пазари са само част от голямото притегляне, което не е лишено от бъдеще. Проблемът "Европа или Русия" не е български проблем. Той е измислен в чужди централи и търси конфликти, които са вредни за нашето бъдеще. Пътят ни към европейска интеграция, който е неделим от просперитета ни като съвременна демократична държава, не минава и не бива да минава през разрушаването на отношенията ни с Русия. Русия също е Европа и - щем или не щем - движението ни към Запад е общ процес с движението ни на Изток. Никой не поставя под съмнение желанието ни да бъдем част от интегрирана Европа. Но това желание ще ни изиграе лош номер, ако стане за сметка на неразумна антируска политика. Не само защото Русия е наша сестра през вековете, но и защото Западът е немислим без нейното активно участие в решаването на всички европейски проблеми. Ще бъде от огромна полза за България, ако съчетае в едно западната и източната си политика. Много сме малки, за да се надяваме само на едната от тях. Стратегическият кантар е подло нещо и винаги може да ни поднесе неприятна изненада. Двете световни войни, в които се опитахме да натежим на едната страна на кантара, трябва да ни бъдат като обица на ухото. Велик може да се окаже само онзи български политик, който свърже в едно интересите на България с интересите на Европа и на Русия. Сигурно ще дойде ден, когато Русия и България отново ще се срещнат в името на общата полза. И това ще бъде среща в един друг свят, под общия покрив на демокрацията, заедно с цяла Европа такава, каквато я искаме да бъде.
 - Съдбата те отне от нас и може би ти спести поредната тревога, като не ти отреди да узнаеш, че България стана член на НАТО. А сега НАТО на САЩ застана срещу Русия и пълзи все по-плътно към границите й... 
- НАТО е остатък от Студената война и това поставя Русия в особена позиция. Отношенията ни с НАТО не могат да изясняват отношенията ни с Русия. България е суверенна държава и нейната външна политика не може да зависи от никакви допълнителни условия. Както някога по времето на Тристранния пакт, така и днес като че ли българската дипломация бърза да ни обвърже с интереси и амбиции, чиято еднолинейност е повече от видима. А последствията в крайна сметка ще бъдат негативни, независимо от силите, които ни потупват по рамото. Смешно е да се говори за стабилност на Балканите, когато София се прави, че не вижда Белград, и превръща традиционно добрите българо-руски отношения в разменна монета за влизането си в НАТО. Никой не знае колко пъти още ще гледаме нощта на прилепите. Но вече всички знаят какво представлява НАТО. Тази летяща машина, която убива прецизно, театрално и безскрупулно. Сигурно много нощи наред ще сме свидетели на нейните добре планирани удари. Уж играят на справедлива война, а фактически воюват като пирати. Затова използват тъмнината и демонизират жертвата си. Но нощите на вероломните криле не са безкрайни и все един ден светлината ще ги изпепели. Тогава ще блесне истината за онези гробари от Вашингтон и Брюксел, отворили най-новото гробище в Европа. За разлика от господата, историята не гледа театър и си знае работата.
България винаги е живяла в сянката на гиганти, измъчена от компромиси и надежди. Преди години компромисът се наричаше Варшавски договор. Сега името му е НАТО. Но това съвсем не означава, че лежането на натовския праг трябва да се превърне в решаващ смисъл на нашето национално съществуване. Защото и най-демократичният военен блок въпреки уговорките е просто една машина на интереси, които надали могат да бъдат в пълен синхрон с чисто българския интерес.
-----
Позициите на Стефан Продев потърси в неговите публикации в "Дума" Велиана ХРИСТОВА