Дойче марката се завръща

Лиса Ниенхаус
Франкфуртер алгемайне цайтунг

Все повече германци гледат на напускането на еврозоната и завръщането към отдавна изгубената германска марка като предпочитан начин за излизане от кризата. Това е много рискован, но в крайна сметка възможен вариант, смятат икономисти.
Повечето германци се съгласяват с въздишка: ех, да бяхме си останали с германската марка! 57% от населението чувства, че щеше да е по-добре, никога да не бяхме приели еврото. А повече от една трета желаят още сега да си получат своята дойче марка обратно. А тези хора не са само носталгични твърдоглавци и консерватори. Все повече невъзмутимо пресметливи германци се присъединяват към редиците на евроскептиците: икономисти, мениджъри, предприемачи. Фолкер Ничш, професор в Техническия университет в Дармщат, който е изследвал разпадането на парични съюзи, казва: "Бих оценил вероятността дадена страна да се откаже от еврото в скоро време на около 20 на сто".
Докато политиците водят дебати отвън с колко още спасителните пакети можем да се нагърбим, избирателите вече отдавна са ги изпреварили. Онова, което липсва на дебатите, са факти, но и главни действащи лица, които да бъдат взети на сериозно. До този момент само чужденци дръзнаха да спекулират публично за връщането на германската марка. Уважаваният американски икономист Бари Айхенгрийн например заяви наскоро, че Германия е една от малкото страни от ЕС, която може да въведе отново старата си валута, без да отприщи сериозна финансова криза на вътрешния фронт. Крайно време е да оставим страха настрана и трезво да оценим своите възможности. Какво ще повлече след себе си връщането на марката?

Преодолими технически обстоятелства

Като за начало въпросът е дали Германия може да направи това на първо място. "Няма проблем. Множество от договорите вече са нарушени", смее се Фолкер Нитч. Отказването просто ще изисква декларация в този смисъл от парламента или правителствените ръководители. Техническите пречки също са преодолими. За въвеждането на нова парична единица се нуждаете от централна банка, която емитира банкноти и монетен двор за отпечатването им и изсичането на новите монети. Лондонският икономист Роджър Бутъл смята, че чисто техническите разходи по преминаване ще бъдат най-много 2,5% от брутния вътрешен продукт. За Германия това означава около 60 млрд. евро - една наистина разточителна сума, която всъщност ще надвиши размера на помощта, обещана от Германия на Ирландия и Гърция досега.
Но истински ключовият въпрос е малко по-сложен: икономическите последици от напускането на еврозоната. Много зависи от валутния курс. Новата марка би дръпнала от самото начало - с до 50% за кратко време. А това не може да не не засегне износа: цената на германските стоки и машини в чужбина ще се увеличи значително. Нещо повече, износът за държавите от еврозоната ще намалее в дългосрочен план. Историята показва, че при разпускането на един паричен съюз винаги се свиват търговските отношения между някогашни партньори.
Въпросът е дали това наистина ще бъде толкова ужасно нещо. Първо не е задължително германският износ да падне за постоянно. Ако валутата е силна, суровините, от които Германия има нужда и осигурява най-вече от чужбина, ще по-евтинеят. Така че германски продукти могат да се произвеждат и продават по-евтино. Второ, износът не е единственият обект на икономиката. Повишаването на стойността на валутата ще увеличи потреблението, което също ще даде тласък на икономиката.

Най-лошата финансова криза в историята

Истинските разходи са другаде. Без знанието си германците имат огромни активи в чужбина. Вярвайки, че еврозоната ще се държи сплотена, застрахователни компании, банки и фондове са инвестирали много в други страни от еврозоната. Ако новата германска валута увеличи стойността си, германски холдинги в чужбина ще се обезценят с около 158 млрд., което съответства на 7% от БВП. А това няма да се отрази добре на германските вложители. Но колко ще ни струва на еврото, ако го оставим? Е, ако големите страни плачат за помощ, тогава на Германия може да й се наложи да да плаща сметката за неизброими милиарди. Човек не трябва да е математически гений, за да разбере, че в даден момент здравото стискане на еврото просто няма да си струва повече. Ако само не опираше до това голямо НО: но какво ще се случи в краткосорчен план, ако Германия се откаже от еврото? Всички възможни сценарии в тази насока съвпадат: нещата ще са бурни.
Ако приемем, че една нова германската марка повиши стойността си, а еврото се обезцени, вероятно ще има раздвижване на активи в рамките на еврозоната. Гърците, испанците и ирландците ще се опитат да докарат парите си в Германия, преди да е станало твърде късно. Ще е необходима мощна намеса, за да ги отклонят от този ход: затваряне на банките, ограничаване на движението на капитали, може би дори затваряне на границите. Затова Бари Айхенгрийн казва, че разпадането еврозоната би било "майката на всички финансови кризи".

Паричният съюз под въпрос

Не е сигурно дали нещата ще бъдат непременно толкова крайни. Но страхът от икономическото влияние на целия този шум е голям, дори по-осезаем от сегашния страх колко ще ни струва еврото. Независимо от това икономическият историк Майкъл Бордо смята, че ще дойде момент, в който самата Германия ще приеме този риск: "Ако една от основните държави от еврозоната попадне в трудни времена, това би накарало германците да скъсат с европейските договори". И все пак ще трябва да има политическа защита в уравнението. Икономистите са научили това от своето - все още оскъдно - проучване на монетарни съюзи, казва Бордо: "Валутните съюзи се формират по политически причини, те се поддържат по политически причини и в определен момент умират по политически причини".