28 Март 2024четвъртък18:22 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Д-р Марияна Симеонова:

Дори в мъката си българинът е готов да спаси човешки живот

Не може да заливаме хората с информация какъв салам и какви обувки да си купят, а да не обясним за същността на донорството и трансплантациите, казва изпълнителната директорка на Агенцията по трансплантация

/ брой: 130

автор:Аида Паникян

visibility 3567

 Д-р МАРИАНА СИМЕОНОВА е специалист анестезиолог реаниматор от 1993 г. Над 20 години работи във ВМА по специалността. Има придобита квалификация по здравен мениджмънт. Преминала е обучения по анестезиология и реанимация във водещи клиники в Израел, Холандия, Русия. От февруари т.г. е директор на Изпълнителната агенция по трансплантация.

 "Трябва с младите хора да се говори за донорство и трансплантации, те са тези, които най-често се нуждаят от такова лечение"

- Списъкът на български пациенти, които чакат присаждане на органи, е намалял - сега са 935, а в началото на годината бяха близо 1070. На какво се дължи това?
- Не бих казала, че са намалели драстично - наистина някои са трансплантирани, но списъкът се попълва от нови нуждаещи се, така че броят им е относително постоянен. За мен е важна тенденцията.
- От началото на т.г. България е асоцииран член на Евротрансплант. До каква степен това разширява възможностите за трансплантация на български пациенти?
- Борих се много за този договор, защото има много млади хора, които се нуждаят от трансплантация, и то възможно най-скоро. Преди това с множество разговори и преговори успях няколко пациента да включа в листите за трансплантация в чужбина. В един момент усетих, че колегите в чужбина го правят с неохота - за да получаваш, трябва и да даваш. Сега има шанс на наши пациенти, които се нуждаят от спешна животоспасяваща трансплантация или такава, която не може да бъде направена у нас (например бял дроб или комбинирана на два органа едновременно), да им бъдат присадени органи от чужди донори. Евротрансплант съществува от близо 40 години и организацията на работа е много добра, нещата са поставени на много добри морални и отлични медицински принципи, гарантирана е сигурността на пациента. Ако трябва да се прави трансплантация в чужбина, тя се плаща от нашата държава, както бе и преди да се асоциираме към Евротрансплант. Пациент, който е включен в българската листа на чакащите, вече може да бъде включен и в листата на другите държави на равни основания с останалите пациенти, ако се нуждае от спешна трансплантация. Не бива да се заблуждаваме, че това ще реши проблема ни. Трябва да е ясно, че ако не решим сами да помагаме помежду си, няма кой да ни помогне. Ако не приемем и развиваме донорството в страната, няма да получаваме помощ и от другите страни. Критериите за трансплантация и в системата на Евротрансплант са като българските - децата, спешните случаи са с предимство.
- Смятате ли, че недоверието в системата има връзка с ниските нива на донорство у нас?
- Да, мисля, че и това е от значение. Недопустимо е това, което се направи: лекари и пациенти бяха противопоставяни, уби се вярата в българския лекар. От друга страна, често са подценявани близките на донорите - това са хора с голямо сърце, намерили в себе си сили в толкова тежък за тях момент, въпреки загубата на скъпия човек, да помислят за живота на болни хора. Имахме два случая, в които близките на починалия поеха инициативата и предложиха донорство. Имали сме случаи, когато близки заявяват желание той да е донор, но докато мозъкът има дори минимално кръвоснабдяване, не може да се приеме мозъчна смърт. Ако едно лекарство, колкото и скъпо да е то, може да се купи - нещо, което доказахме, защото пациентите знаят правата си, а лекарите застават до тях и заедно успяват да преодолеят административни препятствия, то с донорството не е така. То е висш акт на човечност - това не може да се купи с пари.
- В последните 10 години през 2011-а и особено 2012-а имаше най-малко трансплантации у нас, а през т.г. до момента са около 20. Това означава ли, че българинът отново е по-склонен на този вид донорство или е по-добре информиран?
- Аз не броя трансплантациите - може и да са 20. Важна е тенденцията, въпреки че колегите анестезиолози и реаниматори, са с една трета по-малко, отколкото преди 15-20 години (бяха 1700, сега са 650). А хората, които дариха, са невероятни. Но като цяло с бройката сме много-много далеч от останалите европейски страни. Хората не са запознати с разликата между мозъчна смърт и кома. А и случаите на мозъчна смърт са малко - под 3% от черепно-мозъчните травми, т.е. хората загиват от други усложнения, преди да е преустановено мозъчното кръвообращение. Мозъчната смърт, както и сърдечната, е биологична смърт. При мозъчната обаче сърцето работи и може да бъде поддържано с медикаменти, пациентът може да бъде сложен на изкуствено дишане. Мозъчната смърт се доказва по определени критерии, с различни изследвания през определени часове от различни независими екипи. Хората имат право да знаят - не може да ги заливаме с информация какъв салам и какви обувки да си купят, а да не им обясним толкова важни неща. Не може човек да вземе решение, особено толкова важно, без да е информиран.
- Как едно семейство да е сигурно, че техният близък вече няма да е с тях?
- Протоколът е 12 часа - провеждат се поредица клинични и инструментални (ЕЕГ, ангиография, скенер и др.) изследвания, преповтарят се няколко пъти. Никой не свиква със смъртта, дори дългогодишните лекари. В много европейски страни има концепция на смъртта на мозъчния ствол, където са основните жизнени функции като дишане, сърце и пр., което се доказва много по-бързо. Но у нас все още важи концепцията на цялостната мозъчна смърт. От м.г. няма ограничение за възраст на донора - ако органите му са в добро състояние, те се присаждат. На базата на дългогодишен опит се разширяват критериите и намаляват ограниченията за заболявания на донора като хепатит, сифилис, някои видове тумори и други заболявания, ако не са в последна фаза. Такава е практиката и в други страни.
- Напоследък се заговори за кръстосаното донорство. По време на дискусия през март трансплантолозите бяха доста сдържани заради сериозния медицински риск. Смятате ли, че обществото ни е готово за това и доколко кръстосаното донорство може да реши проблема с донорството?
- Майка искаше да дари бъбрек на детето си, но имаха несъвместимост. Продадоха имущество, за да отидат в чужбина - в страна, където е разрешено кръстосаното донорство, и да бъде направена трансплантацията. Това е недопустимо, при условие, че такива операции се правят у нас. При кръстосаното донорство роднина на един пациент дарява орган на втори пациент, с когото има по-добра съвместимост, а роднина на втория пациент дарява орган на първия. Всъщност това е живо донорство, което у нас се прави рутинно. Кръстосаното донорство няма да реши проблема с липсата на органи, но не може на една майка, решила да спаси детето си, да не й бъде даден шанс в собствената й държава. Аз знам за 5-6 случая, а другите просто са отишли в чужбина, платили са и са го направили.
- Няма ли вероятност да се отвори вратата към търговия с органи?
- Не. Както казах, става въпрос за живо донорство. По българския закон то е осъществимо само ако донорът е роднина до четвърта съребрена линия (до втори братовчед). Но не смятам, че той би бил нарушен, ако един родител и друг родител искат да дарят орган на децата си, но нямат съвместимост. На практика роднината на едното дете ще дари орган на другото и обратното. Има медицински критерии и не виждам какъв е проблемът, ако те се спазват. Юристите по медицинско право трябва да преценят подробностите - например двете семейства да не знаят кой е донорът и кой - получателят на органа. Необходимо е допълнение в закона. С неправителствени организации и с юристи сме обмисляли нещата в продължение на година, запознахме се с опита на други страни. Разбира се, трябва много широко обсъждане. Но няма как с живо донорство, колкото и да бъде то разширено, да се реши проблемът с донорството изобщо.
- ИАТ направи анкета за информираността на гражданите. Говори ли българинът у дома за донорството на органи?
- Не много. Имах срещи с пациентски организации и със студенти бъдещи медици и психолози. Трябва с младите хора да се говори за донорство и трансплантации, тъй като за съжаление голяма част от чакащите трансплантация са млади хора. А и те са бъдещото поколение, трябва да изградят ново чувство за съпричастност и взаимозависимост, нещо, което ние не направихме. Донорството и трансплантациите вече са част от живота. По-рано дори в нашите среди се говореше малко за това, в програмата ни за обучение не бе включено какво е мозъчна смърт, освен в определени специалности като реанимация и анестезиология. От анкетата стана ясно, че хората искат повече информация. Законът ни е добър - подобни са и в Испания, и в Хърватска. Според мен очевидно е, че проблемът с донорството не се корени в закона, а в информираността на обществото. Има хора, които се обаждат в ИАТ и питат дали е възможно да има смесена система на съгласие. (В момента според нашия закон у нас има презюмирано съгласие и приживе изразено несъгласие.) Питат дали не може да бъде променен законът така, че да има възможност който иска, приживе да заяви, че ако с него се случи нещо, може органите му, ако са в добро състояние, да бъдат дарени след смъртта му. Има млади хора, сблъсквали се с различни ситуации, и знаят, че донорството спасява живот.
- Според вас какво още трябва да се направи, за да се върви напред?
- Анализирахме ситуацията и установихме, че проблемът не е в координаторите. Агенцията не се е отзовавала, когато колегите са имали нужда от помощ. При донорска ситуация работата на ИАТ е да осигури своевременно изследване, транспорт или специалист, ако в момента няма такива. Срещнах се с колеги от 25-те донорски бази, за да разбера от тях къде е проблемът и как да го решим. Там, където има подкрепа на директора на болницата, базите работят добре. Т.г. дадоха донор болници, които досега не са давали и видяхме, че имат много добра организация. Продължава изграждането на информационната система, вече увеличихме сигурността й и сигурността на данните в нея, всички външни хостинги за получаване на информация са на сървър в агенцията.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 260

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 240

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 278

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 297

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ