Домашното лечение на животно е неефикасно, опасно, дори фатално

Д-р Влади Кирилов е ветеринарен лекар във ветеринарни клиники "Добро хрумване!" с петнадесетгодишен клиничен стаж. Той е първият председател на Областната колегия София-град към Българския ветеринарен съюз. Носител е на званието "Лекар на годината" на ОК София-град към БВС

- С какви заболявания може домашните любимци (кучета, котки, птици, хамстери и др.) да заразят стопаните си?
- Заболяванията, пренасяни от животните на човека, се наричат зооантропонози и са много на брой, включително тези, които може да бъдат пренесени на човека от домашни любимци. Няма да ми стигне цяла страница да изброя наименованията им: токсокароза (глист с фиксирани в грануломи или мигриращи в човешкия организъм ларви), саркоптоза (най-заразната за човека кучешка краста), дипилидиоза, демодекоза и т.н. Някои от тях са силно заразни, други по-слабо, за заразяване с трети е нужно силно понижаване на човешкия имунитет.
Заразеният (или опаразитен) с някои от тях човек няма или много рядко има клинично страдание, други, например някои кожни микози, имат нефатално, но определено дискомфортно развитие, трети биха могли да имат тежки и дори фатални последици - такива са бруцелозата, ехинококозата, пситакозата, бесът. За щастие, шансовете домашният любимец да се зарази с по-голямата част са минимални, още по-малки са да предаде съответното заболяване на стопанина, а направо нищожни са шансовете за неприятен сценарий при спазване на правилата за медицинска профилактика на любимеца и добра негова и на стопанина лична хигиена. Именно затова считам за неоправдан аргумент страхът от болести при взимането на решение дали да има в семейството домашен любимец. Шансът да се заразим от нещо от друго човешко същество е много по-голям, но това не ни спира да общуваме, нали?
- Лечими ли са?
- Както за повечето заразни и паразитни заболявания, и тук важи правилото, че колкото по-рано се диагностицира, толкова по-бързо и с по-малко странични ефекти се лекува или трайно потиска дадено заболяване. Ако оставим един заболял от пситакоза (орнитоза) човек без лечение по-дълго време, може да се стигне до фатална пневмония или миокардит. В същото време "хваната" навреме предадена от котка кожна микоза в стандартния случай не е особено медицинско предизвикателство - почти всеки лекар в нашите клиники, включително аз самият, е страдал от подобен проблем, който сме решавали безпроблемно за броени дни, при това с ветеринарно-медицински продукти. Все пак да не навлизаме в полето на хуманните лекари - по отношение на диагностиката и лечението на зооантропонози от значение са тяхното знание и опит.
- Какви са симптомите на тези заболявания - за животното и за човека?
- За човека отново оставям думата на хуманните лекари. Що се отнася до животните, бдителният стопанин най-често забелязва продромалните признаци - намален апетит, ленивост, понижена игривост, слаб сърбеж, леко подут корем, леко затруднено дишане и т.н. Тези признаци не насочват към точно определен проблем - те обаче показват, че имаме някакъв здравословен проблем и е време да се потърси ветеринарно-медицинска помощ. Грешка е да се чака да "мине само". Още по-голяма грешка е ориентирането по абсурдни "признаци" като сух или влажен нос при кучето. Що се отнася до признаците при вече развито заболяване, ако понижената бдителност на стопанина е позволила да се стигне дотам, палитрата е изключително богата: от зачервени и обезкосмени кожни участъци през кашлица и хрипове до подути стави и тестиси - десетки признаци в стотици комбинации и усложнена от множеството атипични форми на протичане на повечето заболявания картина. Крайно време е любимецът да отиде във ветеринарна клиника, домашното лечение е неефикасно, опасно и нерядко фатално. И тъй като говорим за зооантропонози, забавеното търсене на ветеринарно-медицинска помощ за любимеца често означава достатъчно време за заразяване и на стопанина и семейството му. Тук е мястото да се спомене, че немалко заболявания, вкл. потенциално фатални за човека като ехинококозата, протичат много често безсимптомно при домашните любимци. Затова профилактиката на любимеца е толкова важна - който си мисли, че може да я избегне и че е способен да предпази себе си и семейството си само на база повишена бдителност към признаци на заболяване у любимеца си, греши.
- Кога стопанинът трябва да потърси лекарска помощ за животното?
- При най-малко отклонение от стандартните за животното показатели като бодрост, апетит, дневно количество изпита вода, игривост, начин на дишане, походка, състояние (цвят, консистенция, честота) на урина и изпражнения, сълзотечение и т.н. Това, за което бихме се разтревожили за детето си, трябва да ни тревожи и по отношение на любимеца ни. Правилото е ясно: не бива да се чака, потърсете специалист.
- Предотвратими ли са заразите между животните и хората?
- Огромната част от тях - да. Оръжието е тризъбец с три остриета - профилактика на любимеца, лична хигиена, хигиена на любимеца. А и когато взимаме животинче вкъщи, е хубаво да съберем максимално много информация за родителите му, братята и сестрите му, средата, от която идва, с какви други животни е било в контакт. И след като се сдобием с него, първата задача е да бъде прегледано от ветеринарен лекар, който да ни консултира по отношение на профилактиката. 
- Как може човекът да се предпази заразни заболявания от безстопанствени животни?
- Тук навлизаме в блатото на определението що е то безстопанствено животно, доколко то е опасност, особено в сравнение с домашното, което много често има същото, ако не и по-ниско ниво на профилактична защита от хората, и т.н. Аз лично бих преформулирал въпроса на: как можем да се предпазим от зооантропонози от външната ни среда и храната ни? Отговорът е: лична хигиена и отговорност. Категорично съм убеден, че повечето заразени в градовете на България хора с ехинококоза в последните години не са заразени от домашни или бездомни кучета, а от заразени с микрофекални частици недостатъчно почистени преди консумация селскостопански продукти като марули например, които частици произхождат от изпражненията на скитащите по и между селата полудворно отглеждани кучета, които неграмотните в здравно отношение и/или безсъвестни стопани продължават да "даряват" с несварения бял дроб, черен дроб и др. нетермично обработени остатъци след клане на домашните преживни животни, което нерегламентирано и без присъствие на ветеринарен лекар домашно клане за съжаление все още е широко разпространена практика в българските села.
- Ако има проблем по темата, който не съм засегнала, ще съм ви благодарна да го маркирате?
- Много бих желал да обърна внимание конкретно на собствениците на домашни котки колко е важна ваксинацията им. И то не през първите година-две от живота им, а до края му. Собствениците на кучета вече са наясно с важността на ваксините, затова акцентирам върху по-изолираните един от друг и по-неглижиращи въпроса собственици на котки. Хиляди и хиляди са случаите в клиниките ни на тежко, осакатяващо или фатално заболяване на котки, което не би протекло, ако животното бе ваксинирано. Мит е, че апартаментните и неизлизащи котки няма откъде да се заразят и затова може да им спестим "ужасното" извеждане извън къщи за ваксинация. Мит е и че след двете ваксинации в ранна възраст котката е предпазена години наред или дори доживот. Ваксинацията следва да се повтаря всяка година, като освен инжектирането на жизненоважната ваксина, ваксинационната процедура включва и задължителни предхождащи я пълни анамнеза и преглед, при които много, наистина много често лекарят успява да установи здравословен проблем в достатъчно ранна фаза, за да бъде лекуван или потиснат успешно далеч преди да е станал нелечим или да се е прехвърлил на стопанина. Стотици са например котките с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) или образувания на млечните жлези - може би най-честите причини за преждевременна смърт при котките - които сме диагностицирали в рамките на ваксинационната процедура и съответно успешно сме реагирали в ранна фаза, и които заболявания биха били видими за стопаните едва месеци след това, когато шансът за добър развой е намален многократно.
Именно заради това ваксинацията и обезпаразитяването в клинични условия на любимците ни трябва да се разглеждат по-комплексно и да им се отдава подобаващата им се изключителна важност, включително по отношение предпазването на стопаните от предавани от любимците им заболявания.