Дом, съхранил нашата история, тъне в забрава

"Поздравявам в-к ДУМА, че се ангажира със злободневната тема за Солаковия хан - къщата с печатницата на Каравелов в Букурещ, защото тази сграда, която сега е в руини, е с колосално значение за изстраданата българска история. Голямо впечатление ми направи статията ви  "Престъпна гавра с Любен Каравелов" от 05.02.2014 г., в която авторът Продрум Димов смело акцентира върху реалностите, свързани с принизеното и поругано наследство на Любен Каравелов. След като през 2012 г. българското Министерство на културата отказа да се ангажира със Солаковия хан, аз учредих фондация "Любен Каравелов" и като председател на Управителния съвет на фондацията приемам да си сътрудничим с всеки, който ще допринесе за разрешаването на този проблем. Иван Иванов".
Днес публикуваме интервю с нашия читател инж. Иван Иванов по темата. 


- Господин Иванов, да продължим започнатата от ДУМА тема за съдбата на Солаковия хан.
- Солаковият хан в Букурещ е знакова сграда за нас българите. В действителност той е бил седалище на целия български политически елит, изнесен в гостоприемната румънска столица Букурещ, където той организира борбите за нашето национално Освобождение. Братята Солакови от Свищов предоставят своята импозантна сграда - Солаковия хан, на нашия голям родолюбец, писател, общественик и председател на БРЦК Любен Каравелов. В сградата като печатар е работил Христо Ботев и когато той блясва със своя поетичен талант и ярка публицистика, Каравелов го привлича за съредактор на вестниците на БРЦК  "Свобода" и "Независимост". След 1875 г. до август 1878 г. в своята печатница в Солаковия хан Каравелов издава много книги и списанието си "Знание". През 1875 г. Ботев там издава своя вестник "Знаме". В двора на хана е била мелницата, в която Левски и Ботев са прекарали мразовитата зима на 1869 г. След обира на турската хазна в Арабаконак и предателството на Димитър Общи Левски взема архива си от Ловеч и се запътва за Солаковия хан, за да се отчете на Каравелов и получи неговото "вишегласие" как да продължи подготовката на българите за всеобщо въстание.
Затова Солаковият хан е най-важната и най-представителната българска сграда преди Освобождението, толкова важна, колкото важни след Освобождението примерно са сградите на парламента и двореца в София.
- А защо считате, че личността на Любен Каравелов е недооценена?
- Голямата заслуга на Каравелов е, че той пръв, чрез своите вестници "Свобода" и "Независимост", успява да интернационализира българския проблем първо сред съседните балкански държави и успява да обърне внимание на Великите сили, че на Балканите погива един европейски народ в неравна борба за своята свобода. Тази стратегия на Каравелов се възприема от младите му последователи Левски, Ботев и членовете на Гюргевския комитет, които я доразвиват, подготвят Априлското въстание и предизвикват намесата на Русия, довела до възкръсването на третата Българска държава!
Почти никъде не се пише и говори, че Васил Левски именно в качеството му на член на БРЦК, избран през 1872 г., получава поръчение от председателя Каравелов да бъде Апостол на българите в България, Тракия и Македония. Този избор е най-успешният ход на Каравелов при реализация на новата му стратегия за изоставяне на четническата тактика и подготовката на българите за всеобщо въстание.
- В апела ви за дарения призовавате: "Българи, събудете се, толкова ли е къса нашата историческа памет?"
- Бих казал, че късата историческа памет и нихилизмът не са белег на българите, а на българските инстанции, получаващи бюджет за поддържане на историческите ни паметници. Фактите са трагични. Учуден съм, че никой от нашите историци, политици и културни дейци, които почти всекидневно са в Букурещ, изобщо не са се заинтересували къде се намира Солаковият хан и в какво катастрофално състояние е. Това е недопустимо бездушие и безотговорност.
- Откога датира проблемът за този немил-недраг хан?
- Проблемът тлее в забрава и безотговорност от преди 70 години. По време на Втората световна война англо-американската авиация бомбардира не само София и Враца, но нейната главна цел са петролните кладенци в Плоещ и са бомбардирали и Букурещ. Бомба е улучила и Солаковия хан, възникнал е пожар и дясната му част е била жестоко поразена и опожарена и не е реставрирана въобще. Сега Солаковите наследници са придобили сградата след реституция и са я оставили на произвола на съдбата.
- Какви постъпки са правени преди вас за спасяване на хана?
- Преди 30 години българското Министерство на културата в присъствието на бившия посланик, русенеца Петър Данаилов, договаря с румънските власти на най-високо правителствено ниво  Солаковият хан да се раставрира като Български културен център, но след промените през 1989 г. този проблем е изоставен.
Проф. Лука Велчов - председател на българската общност в Букурещ, повдига многократно проблема за Солаковия хан и в румънските медии отдавна е разгърната широкомащабна кампания за спасяването му. В резултат на тази румънска медийна кампания забележете, че не българското, а румънското Министерството на културата признава Солаковия хан за паметник на културата.
Румънското Министерство на културата възлага и одобрява проект за реставриране на Солаковия хан, разработен от проф. Кривеану от Института по архитектура в Букурещ. Копие от този изключително добър проект ми е предоставен от румънската страна, която даже забранява събарянето на Солаковия хан. Значи румънското Министерство на културата признава хана за паметник на културата, а българското изобщо не го води на отчет...
- Вие непрекъснато биете тревога по проблема, но кажете съществува ли опасност съдбата на хана да последва тази на българското училище в Букурещ, разрушено през 1988 година?
- Както вече ви казах, много е говорено по проблема за Солаковия хан, но преди всичко в румънските медии и културни институции. Много проекти са правени и много обещания са давани, но резултат няма. Ако Солаковият хан бъде съборен и последва съдбата на голямото българско училище с двор 4 дка точно срещу началото на бил. "Христо Ботев" в Букурещ, той бързо ще бъде забравен, както стана и с училището.
Много по-унизителен за нас, българите, обаче ще е другият вариант - румънците да си откупят и реставрират тази българска светиня за целите на тяхната култура! Точно така става и с българската чаршия в центъра на Букурещ и най-важният й обект ханът "Габровени", на който румънците вече дадоха статут на европейски паметник на културата.
- И все пак на какво разчитате и на какво се надявате?
- Бях убеден, че ако направя причастни към съдбата на хана отговорните държавни институции и особено немалкото богати българи и, ако всички прегърнем тази идея и обединим усилията си, ще успеем! Радостно е, че привлякох във фондацията 15 млади и високообразовани българи, които проявиха горещо родолюбие и отговорност да не допуснем да погине такъв важен наш монумент.  Затова се надявам, че тази  идея, която засега се подкрепя само от Министерството на външните работи, най-после ще получи ефективна подкрепа и на най-високо правителствено ниво.
- Значи все пак имате подкрепата на външното министерство?
- След като на 12.05.2012 г. с мои съмишленици посетихме руините на Солаковия хан и още на следващия ден изпратих тревожно писмо до посланика ни в Букурещ. Веднага получих отговор от заместника на г-н посланика и голям патриот на България г-н Асен Тутеков. Той бързо установи, че Солаковият хан е частна собственост на наследниците 6-то поколение на братята Солакови, построили хана през 1859 г. Наследниците са 5 - Кристиан и сестра му Теодора Солаколу от Букурещ, притежаващи мажоритарният дял от 55% ид.ч. от имота, и 3-ма техни племенници, живеещи в Австрия и Германия с общ дял 45%.
От този момент нашето Министерство на външните работи даде указание на г-н посланика в Букурещ и в посолството, лично под негово ръководство, започнах преговори със  собствениците. Отначало те поискаха за имота глобалната сума от И 5,45 млн. евро, което очерта и голямата тежест на проблема. Последваха нови преговори с неотстъпчивите собственици, с които все пак през 2012 г. договорихме намаляване на цената на И 4,5 млн. евро.
Направихме постъпки и за 2012 г. получихме сертификат от румънското Министерство на културата, че се отказва от правото си на първи купувач и се даде златен шанс за пръв път от 150 години Солаковият хан да мине под българско разпореждане. Българският министър на културата обаче отказа да се ангажира с проблема и този шанс беше проигран.
- Затова ли се наложи да учредите фондация "Любен Каравелов"?
- Именно. През 2013 г. със съдействието на посолството влязох в нови преговори със собствениците и предоговорих с тях цена за имота  И 4 млн. евро, и че, като им се плати капарото, Солаковият хан ще мине във владение на фондацията и веднага ще започнем реставрационните работи.  Учредих фондацията, дадох пример с мое значимо дарение и бях убеден, че ще се намерят поне още 160 родолюбиви българи.
- Какво стана, че сега пак пишете до министъра на културата?
- Поради отказ на подкрепа от предишния министър на културата пропуснахме срока на сертификата и златния шанс да закупим хана още през 2012 г. Поискахме сертификат за 2013 г., но се оказа, че претенция за първи купувач вече има община Букурещ. В писмото си до министър Петър Стоянович настоявах заедно с колегата му, министъра на външните работи, да предприемат съвместни действия, като отправят нота до Министерството на културата на Румъния и кмета на Букурещ г-н Опреску с настояване Солаковият хан да се реставрира в Българо-румънски културен център. От Министерството ни на културата получих негативен отговор, но МВнР приветства идеята на фондацията и възложи на посланика да направи нужните постъпки пред румънските власти. Това ни най-малко не намалява тревогата ми, че вече сме на път да загубим и тази наша светиня.