Догу Перинчек: Ататюрк се учи от българските революционери

Виктор Коцев

Името на Догу Перинчек понякога се шепне в Турция. Западните медии често го окачествяват като лице на "дълбоката държава" и ключова фигура, близка до Русия, в страната. Ляво ориентираната Патриотична партия, която той ръководи, получава под 1% от гласовете на последните няколко избори, но включва в редиците си може би най-големия процент генерали от запаса на турската политическа сцена, в това число и няколко бивши началници на разузнаването. На 76 години и доктор по право, той е прекарал в затворите общо над десетилетие, последния път в края на 2000-те като един от най-видните затворници от процеса "Ергенекон".

 "Като социалисти ние имаме големи симпатии към България, към Георги Димитров, към българските революционери"


- Какво е отношението ви към България?

- България е наш съсед и ние имаме много силни традиции на приятелство с България. Живели сме стотици години заедно. Освен това езикът на прабългарите от земите край Волга е много сходен с турския. Той дори е по-автентичен от турския, който се говори в Анатолия. Съответно имаме много сходен произход и силни симпатии към българите. Ние трябва да запазим приятелството си в бъдеще. За Турция сътрудничеството с България в областите на сигурността и икономиката е много важно.

- Кои са най-големите проблеми в двустранните отношения?

- Не мисля, че имаме проблеми. Имаме някои проблеми с Гърция, особено в Егейско море и Източното Средиземноморие, където Америка в последно време подклажда конфликт, свързан с петролните ресурси, но нямаме проблеми с България. Надяваме се България да бъде наш съюзник в този конфликт.

- Но всички тези държави са членки на НАТО.

- Да, но в НАТО има сериозни проблеми и разцепления. Контролът на САЩ над НАТО отслабва и алиансът се разпада.

- По време на комунистическия режим българското правителство провежда т.нар. Възродителен процес, когато стотици хиляди български турци са изгонени от България. Как виждате този епизод като водач на лява партия в Турция?

- Аз съм научен социалист. Като социалисти, ние имаме големи симпатии към България, към Георги Димитров, към българските революционери. Тези неща, за които говорите, наистина са се случили, но те не са дълбок фактор в приятелството между Турция и България. Дори хората, които идват от България, изпитват силни симпатии към България. Те ни разказват много положителни неща за България, не отрицателни. Никога не съм чул нищо лошо за България от българските имигранти. Например, когато посетя Бурса, там има много хора от България, те имат силни симпатии към България. Няма омраза или враждебност към България в Турция.

- Какво би било вашето послание към България и българския народ?

- Бъдещето принадлежи на нас и ние трябва да се обединим. Нашите интереси са общи и имаме дълга обща история, както и много културни сходства. Ние обичаме българите.
- Какви са отношенията ви с левите партии в България?
- Представители на БСП присъстваха на две наши конференции в Истанбул през 1990-те и 2000-те.

- Много често вие твърдите, че целта ви е да доведете до завършек програмата на Мустафа Кемал Ататюрк.

- Кемалистката програма е програмата на една демократична революция. Това е една програма, която подчертава задругата на народите. Ататюрк също храни много силни симпатии към България.

- Що се отнася до лявото пространство, в последните десетилетия съществува схизма между по-йерархичните движения като вашето и анархистите. Какво ви убеди да изберете вашия подход?

- Анархизмът е кукла на конци на империалистите. Това е едно утопично, но не и революционно движение.

- Предвид дебатите относно забрадките в Турция, как виждате ролята на жените в Турция и във вашата партия?

- Това е един урок, който Ататюрк научава в България. Там той вижда свободните, модерни жени. Равенството между мъжете и жените е много важно за нас. Дори преди Ататюрк младотурците се опитват да дадат равноправие на жените и жените са ключови участници в тяхното революционно движение от 1908 г. (срещу султана). Младотурците всъщност извличат много уроци, включително и този, от българските революционери от 19-ти век. Империята е разрушена и съвременната турска държава е основана от офицери, които се бият срещу българските революционери, но и са силно повлияни от тях.