20 Април 2024събота07:42 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Дигиталният път на коприната

Бурното развитие на Китай и отварянето му към света го превърнаха в геополитически играч от глобален мащаб

/ брой: 54

visibility 1658

Eлиана Иванова

Външнополитическата дейност на всяка държава обслужва конкретен икономически интерес, пропорционален на технологичната дистанция между притежаваните от нея технологии и нуждата от ресурси. В най-чист вид тази зависимост се изявява в стремежа на технологично развитите държави към политическо влияние в развиващите се страни, богати на запаси от природни и човешки ресурси, към обособяване на сфери на влияние в районите на суровинни източници чрез поставяне на местните държавни образувания в пряко подчинение на индустриалната геополитическа сила. 

Борбата за разширяване на тези сфери на влияние 

обуславя конфликтите между националните интереси на икономическите гиганти. Така например увеличаване на търсенето на енергия и потребителски стоки е ярко изразено в Азия и Тихоокеанското крайбрежие, където индустриализацията и икономиката се развиват с особено бързи темпове. Бурното развитие на Китай в резултат от реформите за "отваряне на страната към света" превърнаха Поднебесната империя в сериозен фактор и геополитически играч не само в Югоизточна Азия, но и в световен мащаб. "Трябва да се придържаме твърдо към стратегическата идея, според която развитието е абсолютен принцип, а икономическото развитие е сърцевината. Предстои ни да стимулираме всестранно социалистическото икономическо, политическо, културно и социално строителство, както и изграждането на екологична цивилизация, да задълбочаваме реформите и отварянето към света, да съдействаме за научнообоснованото развитие, затвърждавайки по този начин материалните и културните основи за реализиране на китайската мечта", отбелязва Си Цзинпин в своя реч на първата сесия на XXII Общокитайско събрание на народните представители на 17 март 2013 г. 

Изминават почти 4 години, откакто китайският президент Си Цзинпин лансира известната стратегическа концепция "Един пояс, един път" - основната китайска външнополитическа доктрина, чиято крайна цел е да създаде силно и тясно сътрудничество на страните от Южна и Югоизточна Азия, Евразия, Африка, Близкия изток и Европа. Според Си част от "китайската мечта" 

е "мирното развитие" и "хармоничното общество" 

Двата "пътя на коприната" - икономически и транспортен - предполагат създаването на мощна транспортна мрежа, включваща железопътни линии, автомагистрали, въздушни и морски маршрути, петроло - и газопроводи, далекопроводи и комуникационни възли. Този проект на Китай прогнозира инвестирането на над 1 трилион щатски долара в повече от 80 държави. Всяка държава е поканена да се включи. Основната цел е социално-икономическо развитие чрез подобряването на сухоземните и морските връзки и търговията, която се осъществява през тях. 

Важен аспект на тази инициатива е нейният трети канал, а именно "Дигиталният път на коприната". Той ще стимулира науката и технологията, предимно в региона на Южна и Югоизточна Азия, като основни направления са изкуственият интелект, нанотехнологиите, оптични кабели, 5G мрежи, сателити и устройства, които се свързват с тези системи.

"XX век беше американски, XXI ще бъде китайски", предсказва Дейвид Баверез, инвеститор от Хонконг и автор на книгата "Експрес Пекин-Париж" ("Express Beijing-Paris"). Инициативата "Дигитален път на коприната" е без съмнение ключов елемент от стратегията "Един пояс, един път". Той ще промени технологичното бъдеще на Азия. В своята реч на церемонията по откриването на XIX Конгрес на ККП, лидерът Си Цзинпин представя Китай като модел за научно и хармонично развитие за развиващите се страни. Китай на Си иска да обвърже света по линия на търговията, но също така да го ангажира и по отношение на опазването на околната среда и технологичния напредък. Това включва усилията на Пекин в борбата срещу климатичните промени с помощта на информационно-комуникационните технологии (ИКТ). В своята реч президентът наблегна на нуждата от модернизация на методите за опазване на околната среда вътре в страната. Китайската държава 

е предприела подход на "екологична цивилизация" 

към развитието и дипломацията и е назначила национална работна група за изучаване и борба със замърсяването на въздуха. 

Трите държавни телекомуникационни компании - Чайна Мобайл (China Mobile), Чайна Юником (China Unikom) и Чайна Телеком (China Telecom) планират да вложат 180 милиарда долара в най-широката световна 5G мобилна инфраструктура през следващите 7 години.

Изгряващите икономики на Азия изпитват значителен оптимизъм, че новите технологии предлагат повече възможности, отколкото рискове. Самите социални системи в тези държави използват напредъка на технологиите и тяхното проникване на пазара за решаване на различни проблеми в социалната сфера и основни потребителски нужди. Например половината население на Югоизточна Азия няма банкова сметка. Този факт обуславя бързото разпространение на услугите за електронно плащане чрез смартфон, защото е достъпно и лесно. 

Условно можем да разделим дигиталния проект на Китай на 3 нива - телекомуникационна инфраструктура, онлайн търговия (e-commerce) и проекти за т.нар. интелигентни градове (smart city). Глобалният подем на Китай в световната цифрова икономика се ръководи от националните технологични гиганти Huawei, ZTE, Alibaba и Tencent, които успяват да доставят висококачествени продукти на ниска цена, отчасти и заради подкрепата на китайското правителство. Джак Ма, основателят на Alibaba, наскоро отбеляза; "Ние смятаме, че онлайн търговията и интернет са страхотна възможност за Азия. И ние посещаваме места и държави, предимно млади хора и малки, и средни компании, защото големите компании не ни харесват, нямат нужда от нас".

Днес в град Сиан са разположени 63 университета и стотици изследователски и технически институти. Очаква се софтуерният парк на града да приеме на 250 000 технологични експерти до 2021 г., като всички те са наети от големи компании като Huawei и HSBC.

Китайските технологични гиганти вече са главни инвеститори в стартъп и компании за онлайн търговия в Южноазиатския регион. Както е известно, Alibaba управлява базираната в Сингапур компания за онлайн търговия "Лазада груп", която държи най-високия брой потребители на месечна база в Тайланд, Малайзия, Филипините и Виетнам. Tencent инвестира в процъфтяващия бизнес на споделяне на коли, включително в Grab and Go-Jeck, което изпревари американския лидер в региона Uber. Alipay на Джак Ма наскоро проби на пазара за електронно плащане в Камбоджа, Лаос, Филипините и Мианмар. Huawei  и ZTE са основно ангажирани в информационно-комуникационната технологична инфраструктура и по-специално в поставянето на оптични кабели. В надпреварата за изграждане на следващото поколение мобилна интернет връзка китайските компании са съсредоточили усилията си към развиване на 5G мрежа и базирана в "облак" изчислителна платформа за южноазиатския регион. 

Възникват обаче стратегически пречки 

пред реализирането на мащабния проект за дигитален път на коприната под егидата и ръководството на Китай. Те са обусловени, на първо място, от въпроса за сигурността и, второ, от интересите на играчите с големи стратегически дялове и интереси като САЩ, Япония, Австралия и ЕС. Китайският контрол върху огромни количества от данни е най-очевидният стратегически риск. Така например оптичните кабели транспортират големи количества лични, правителствени и финансови данни, които, предполагаемо, ще бъдат споделени с китайското правителство, ако са контролирани от китайски компании. В тази връзка САЩ, виждайки, че биват изместени от лидерството в региона, започнаха кампания по обвинения в шпионаж от страна на китайската компания Huawei. Надпреварата в технологичното противоборство вече е започнала и изглежда, че никой няма намерение да се откаже доброволно от първото място. 

БСП огласява днес доклада за договора с ,,Боташ"

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

Еврото пак се отлага

автор:Дума

visibility 468

/ брой: 75

Руските активи - в полза на Украйна

автор:Дума

visibility 423

/ брой: 75

Полицията разтури лагер на 450 мигранти в Париж

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

САЩ връщат петролните санкции за Венецуела

автор:Дума

visibility 328

/ брой: 75

Накратко

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 75

Признат провал

автор:Евгени Гаврилов

visibility 348

/ брой: 75

Отново за енергийно бедните

visibility 321

/ брой: 75

Липса на отговорност

автор:Александър Урумов

visibility 325

/ брой: 75

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ