Диана Димитрова: Заради злоупотреби, парите по европроектите ги плаща българският данъкоплатец, а не Евросъюза

Диана Димитрова е кандидат за народен представител от „БСП за България“ в 16 МИР – Пловдив град. Тя има над 15 години опит като финансов експерт. Започва с предприсъединителните фондове, а след това 13 години е експерт–финансово управление и контрол на проекти по ОП „Регионално развитие“ и ОП ”Региони в растеж“ – Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”, Южен централен район към Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/. От 1 година е главен експерт, отдел „Координация и проекти“ на Община „Родопи“.

Г-жо Димитрова, дълги години сте била част от системата за контрол и отчитане към Европейската комисия на извършените проекти от страна на българските общини. Какво е Вашето впечатление – успешни ли сме в усвояването на евросредствата?

За съжаление липсва реална информация какъв точно е процентът на усвоени средства. Ако се види в системата на ИСУН – това е информационният портал за управление и отчитане на средствата от проекти по еврофондовете, се забелязва впечатляваща статистика на „усвояване“. Ако изискаме от ЕС такава статистика, тогава фактите ще излязат наяве, а именно – че България сама си финансира проектите с държавни пари и само малка част от тях се възстановяват в държавния бюджет от европейския данъкоплатец. За което разбира се можем да упрекваме само нашата система, в която непрекъснато се надлъгваме със себе си колко сме ефективни при усвояването на евросредства.

 Как се случват европроектите? Да кажем, че една община кандидатства по европейска програма, например „Региони в растеж“ или „Програма за развитие на селските райони“. Проектът е одобрен и подписва договор с Управляващия орган на съответната програма. Какво следва?

 Дейностите по проекта са финансират изцяло от бюджета на общината, след това тя изисква вложените средства от Управляващия орган. Управляващият орган междувременно прави проверка на място за доказване на свършеното по проекта  и след това възстановява средствата на общината. Ако се установят нарушения по отношение на проведените обществени поръчки или самото изпълнение на проекта, Управляващият орган налага финансови корекции, т.е.  не възстановява средствата  и те си остават за сметка на общинския бюджет. Изразходените средства от общинските и съответно държавни бюджети се представят за възстановяване на ЕС, който от своя страна също прави проверка на държавата, като преценява кои проекти ще включи в проверката и в случай, че се констатират нарушения сумата не се възстановява.

 Кои са най-често срещаните нарушения, заради които ЕС не възстановява сумите по проектите?

 Констатираните нарушения в провеждането на обществените поръчки от страна на общините и некачественото изпълнение   - все факти, за които непрекъснато сигнализират и медиите, водят до налагане на  финансови корекции. Множество са примерите - пътна инфраструктура, в която още преди да е изтекъл мониторингът от 5 години, се появяват дупки. Общината е длъжна със свои средства да отремонтира – ремонт на ремонта да се направи.

Некачественото изпълнение на проектите е другата причина, поради която се натоварва българския данъкоплатец. Проверките от страна на Управляващия орган продължават в рамките на 5 години след приключване на проектите. В  този период в случай, че се установи некачествено изпълнение, което води до компрометиране на извършеното общината го възстановява за своя сметка.

И това е една малка част от злоупотребата с евросредства, в резултат на което Европа не превежда на българската държава исканите пари и те се взимат от общинските бюджети, съответно от държавния бюджет и от нас като данъкоплатци. 

 Какво е решението според Вас?

 Имам няколко  предложения  по отношение на усвояване на средства от еврофондове от общини и държавни субекти – министерства, АПИ и т.н.:

Първо, провеждане на обществени поръчки и избор на изпълнител преди сключване на Договор за безвъзмездна помощ. По този начин ще се избегне забавяне на процеса при евентуално обжалване на процедурата. А и точно ще се определи финансовият ресурс, необходим за изпълнението на проекта. Например, ако за даден проект са отделени 1 милион лева, а спечелилият обществената поръчка ще го извърши за 800 000 лева, то 200 000 няма да се задържат в бюджета, както е по закон, а биха могли да се използват за други дейности;

 На второ място, наложително е създаване на държавно звено с юристи-експерти, което да контролира и предварително да проверява обществените поръчки, финансирани със средства от ЕС , за законосъобразност, за да не бъдат налагани финансови корекции на общините след изпълнение на договора.

 На трето място следва да се улесни процесът на финансиране на общините от различни финансови инструменти, като заемни средства като се намали бюрократичната тежест. Сега съгласувателните и разрешителните процедури са тромави, писмени, с дълги срокове, без гаранция за получаване на финансиране, с което да се изпълни проекта.

 Нужни ли са промени в нормативната уредба?

 Да, трябва да се премахнат някои постановления на МС, например ПМС 330, което ограничава общински и държавни служители да получават допълнителни възнаграждения по проекти до размера на брутната им заплата в общинската администрация. Това води до почти нищожно възнаграждение за труда, който полагат.

 Заради ниското възнаграждение, служителите в общините нямат интерес и нужната квалификация да пишат проекти.  Вследствие на това кметът възлага тази дейност на външни консултантски фирми, които прибират тлъсти хонорари, но без да вършат работа. Тежестта по изготвянето на документацията отново пада върху служителя, но без той да получава никакво допълнително възнаграждение.

 Това значи да се повиши административният капацитет на държавни и общински служители за работа по европроекти?

 Да. Държавен фонд „Земеделие“, например,  задължава общинските администрации да сключват договори с консултантски фирми, които да пишат и „управляват“ проекти.  След това обаче те задължително прехвърлят своята отговорност върху служителите на общината. Намирам тази практика за порочна и според мен тя трябва да бъде прекратена. Много средства биха се спестили на общинския бюджет, ако в тази дейност се включат експерти, наети като служители в съответната администрация, които срещу добро възнаграждение ще си вършат съвестно работата.  

Трябва да  бъде прекратена и практиката външни фирми да обслужват управляващите органи на оперативните програми. Това са фирми за проверки на място, фирми, които проверяват законосъобразност на обществените поръчки. Тази  дейност отново следва да се върши от държавни служители.  Те безпристрастно и експертно биха подходили към своята работа, за разлика от фирмите, на които им се спуска „отгоре“ какво трябва да правят, тъй като са получили атрактивни договори с управляващите органи на стойност стотици хиляди левове.