28 Март 2024четвъртък11:31 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Диагноза: Лошо гърло

/ брой: 35

автор:Петър Герасимов

visibility 1668

Трето десетилетие българските медии (с малки изключения) не могат да излязат от орбитата на ограниченото виждане, на старателното пъпогледане, което върви ръка за ръка с претенциите за "пълна прозрачност", за представяне на новините "такива, каквито са" (не дай, Боже, някой да се осмели да коментира!), с лошо прикрития стремеж да се харесат на възможно най-широк кръг консуматори. На каква цена?
На цената на дълбокото провинциализиране и опошляване на вестници, телевизии и радиостанции, на старателното вмъкване на диалектни форми и всякаква простотии (катастрофиралата кола не е смачкана, а представете си - помляна!). Преди повече от петнайсетина години колега ми каза, че редакцията на популярен всекидневник дори е наемала специалисти - диалектолози, за да снабди пишещите братя с достатъчно синонимни дублети.
В резултат на това медийната вълна от години наред ни внушава чувството, че слушаме разговора на две стринки, опрени удобно на селския стобор, които обсъждат минувачите. Принципно нямам нищо против медийно-диалектния поклон пред консуматора на информация, средностатистическия бай Иван от Горно Нанадолнище. Само че всичко това е с твърде стара дата, защото в Горно Нанадолнище е останал само един дядо, който има перде на очите и не дочува. Всички останали вече са в града и децата им не си помляват, а си смачкват колите.
Но парадният марш на диалектите, въведен за първи път от един часови вестник (чийто пример бързо бе последван от мнозина), не е най-голямата беда. Още по-страшно е тоталното пъпогледане, на което сме свидетели вече повече от 20 години. В първите години на промяната това беше нормално - всички искаха да разберат кое е новото, кои са новите политически актьори, какво смятат да правят и т.н.
Хората нито могат да разберат всичко в подробности, нито да опознаят постоянно мимикриращата армия от политици. Това взиране в себе си обаче продължава. И тук отново главна роля играят медиите, които на всяка цена искат "прясна страхотна новина". И то непременно от вътрешнополитическия живот на България. Мой колега, лека му пръст, бе в началото на 90-те пресаташе на обозепочившата БГА "Балкан". "Представи си - споделяше той - звъни млад репортер и ме моли: "Бате, дай някаква новина от твоя сектор! Ако не донеса две-три в редакцията, изгарям..." Отговарям му: "Каква новина, нормален работен ден. Какво искаш? Заради теб да подпаля летището ли?"
Така продължава и до ден-днешен - трябват новини, преди всичко вътрешни. На всяка цена. И да са лоши, непременно да са лоши, защото старата американска формула е "Най-добрата новина е лошата новина". И в търсене на новини в малка, обедняла и буксуваща България телевизионерите започват да четат и коментират вестниците, а на свой ред - вестниците печатат чутото и казаното от екрана. Затворен порочен кръг, в който нито новините са новини, нито коментарите - коментари. И най-важното: отвсякъде лъха скука. По-едри и по-дребни бандити отдавна са превърнати в съвременни Робинхудовци - за тях знаем кога влизат или излизат от затвора, какво са рекли пред смъртта и пред дружина, както казва поетът. Да не говорим за другата медийна шлака - абортирала гимназистка, дядо пребил баба, циганин обрал бостан - няма значение колко е дребна и незначителна криминалната вест. Важното е да има "тръпка".
И от това повсеместно шествие на криминалния бюлетин на МВР също ми се повдига. Обществото ни винаги е имало и ще има своите т.нар. социални дефекти - престъпници, убийци, изнасилвачи - защо трябва медиите да ни ги навират под носа всеки ден, всяка минута. Защото животът ни е много весел? И това е пъпогледане, и то в най-лошия си вариант.
А иначе от време на време се споменава, че сме държава членка на ЕС, че сме влезли вече в европейското семейство. Че кандидатстваме за Шенген. Но както каза преди няколко дни един мастит колега, хората не знаят какво е Шенген "яде ли се, пие ли се..." Да не говорим, че има пълно безхаберие за процесите в европространството, за съдбата на еврото, правилно ли се управлява ЕС.
В началото на месеца в кореспонденция от Лондон сънародникът ни проф. Димитър Иванов писа: "Българските медии отразиха по един невероятно безразличен начин резултатите от срещата на върха в Брюксел" (4.02.2011 г. - б.а.). И допълва напълно справедливо, че се създава впечатление, че ние, българите, не се интересуваме от "икономическото бъдеще на ЕС, а още по-малко как ще бъде спряна развихрилата се дългова криза в Европа".
Съгласен съм с тази констатация - от пъпогледане на нас не ни остава време да се озърнем по-внимателно в новия си европейски дом, да не говорим за останалия свят. А в наши дни светът все повече се глобализира. Нима тероризмът признава граници? Нима банково-финансовата криза в САЩ преди две години не разтърси почти незабавно и далечна България? Нима дълбокият социален трус в Египет няма да засегне целия Средиземноморски район, а оттам и нас? Да не говорим, че съдбата на еврото е под въпрос.
Завирането на главата в пясъка никога не е давало и няма да даде добри резултати. Затова е време да се поогледаме и да разберем, че светът не свършва с Калиакра на изток и с Калотина на запад. Ако не осъзнаем това, медийният ни организъм ще страда още дълго от болно гърло и ще издава неточни, неприятно дразнещи звуци.

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 0

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 0

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ