Детската агресия - кривото огледало на обществото ни

Когато погледнем в кривото огледало за обратно виждане, светът изглежда съвсем различен. Забелязваме неща, които, гледайки напред, не сме забелязали. Така става и с децата ни. Ако се обърнем назад, с ужас ще видим потресаващи случаи на агресия и насилие, които помитат настоящето и бъдещето на малчуганите. "Момче наръга с нож съученик. Деца пребиха свой връстник. Малчуган пръска със спрей в клас. Момичета набиха своя приятелка", познати заглавия, нали? Почти всеки ден медиите и бюлетинът на МВР се пълни с ужасяващи истории на насилие между деца. А те приличат на ужасяващата и неумолима война, която се води в джунглата. Без правила, без предупреждение, без мотиви. Има само необяснима омраза и примитивизъм. Но не сме ли научили ние децата си, че в джунглата оцелява и побеждава този, чиито зъби са по-остри, че ако искаме да сме най-отгоре, принципът "око за око, зъб за зъб" трябва е водещият в отношенията им към другите... Не сме ли ние, родителите, които позволяваме на малчуганите да ги "залива" от малкия и големия екран кръвта от екшъните. Не сме ли ние тези, които  им показваме, че те трябва да се идентифицират винаги с победителите.
Спомням си една от любимите книги на милиони деца от целия свят - "Хвърчащата класна стая" на Ерих Кестнер. В нея се разказва за  пpиключeниятa нa гpупa ocмoклacници oт Киpхбepгcкия пaнcиoн. Hякoлкo дни пpeди Кoлeдa тeхнитe "вpaгoвe" oт peaлнaтa гимнaзия плeнявaт eдин oт пaнcиoнepитe и изгapят тeтpaдкитe пo диктoвкa нa цeлия клac. Това слага началото на войната между двете елитни школа. Но нейните "оръжия" са симпатични шеги и пакости, които си разменят колежаните и които не водят до фатални за тях последици. До изваден бъбрек, до спукан далак, до пробит бял дроб, до комоцио или други травми, които преобръщат живота на децата ни. Всъщност мисля, че "Хвърчащата класна стая" е книга за възрастни. За онези родители, които са забравили какво е да си дете и какви трябва да са самите те, за да създадат достойни, разумни и мислещи хора. Защо да не я прочетем отново, а...?
По данни на статистиката

1857 престъпления са извършени от деца през миналата година

а всеки пети ученик у нас е тормозил свой връстник. Стряскащ е и фактът, че близо 25 на сто от учащите се носят в раницата си нож, бокс или парализиращ спрей. Според училищни психолози основните причини за лавинообразното отприщване на детската агресия са влиянието на средата, на личностните фактори и филмите с насилие. За да стане картинката по-ясна, към тях може да се прибавят лошата семейна среда, недоброто възпитание, липсата на дисциплина в училище. Не на последно място са и материалните различия, които поставят непреодолими бариери на общуването между децата. Сигурно е така, но не можем да изолираме злобата и агресията между децата ни от проблемите на обществото. Едва ли някой разумен човек ще отрече, че

ценностната ни система се разпада

а жалките останки от нея се маргинализират. Все повече стават родителите, които не могат да се справят сами с децата си. Но се притесняват да потърсят помощ от психолог или психиатър. Има учители, които трудно могат да се нарекат педагози и за които просветителската професия е просто начин за печелене на пари, а не призвание. Всички тези причини и още много други заедно се оказват решаващи за експлозията и ескалацията на насилието в училище. И още - медиите, компютрите, масовата култура, които формират светогледа на подрастващите. Запознанството на децата с компютъра минава през игрите. И повечето от тях, ако не всичките, са с брутални сцени и насилие, с убийства и кръвопролития. Победител в компютърните екшъни винаги е този, който съумее да отстрани, да унищожи или да убие противника си и то колкото се може по-бързо, по-болезнено и с по-мощно оръжие. Печатните издания пък все повече "излагат" на първите си страници информации за смъртни случаи, за измами, за насилие, защото това продава... Винаги съм се учудвала на мазохистичното удоволствие на хората да четат и да се кефят на окървавени истории или човешки драми... И ако следваме тези ми разсъждения, идва обяснението защо един, дори и битов екшън,

събужда скритите страсти

на хищника, който дреме у всеки от нас. Не е ли това манипулация, която провокира детето да подражава на своя книжен или електронен герой и да постъпва като него!? 
Все още неизграденият детски начин на мислене попива всичко около себе си - и доброто, и лошото. Без да имат още изградени критерии за добро и зло, малчуганите действат първосигнално или подражателски. Трябва с ръка на сърцето да признаем, че увлечени и забързани в борбата с живота и в това да мислим само как да осигурим насъщния, станахме лоши родители, които не могат да предадат на рожбите си ценностите, на които ние сме научени. А и те вече не са актуални.  И така изпуснахме децата си. Много от родителите разчитат на училището и обвиняват педагозите за случващото се. Те сигурно имат също вина за случващото се, но едва ли признанието е достатъчно. Много семейства предават на децата постулата на "новото време" - който има пари, има и власт. Съответно той е силният на деня.

Мутрите станаха пример, че всичко може да бъде постигнато със сила

Осъзнато или не, младите хора се стремят към физическа сила и търсят начини да се доказват чрез нея. А насилието ражда насилие...
Често се говори за превенция на детската престъпност. Тя фигурира в национални стратегии и планове, приемани на междуинституционално и национално ниво от различни институции. Засега обаче най-полезното в тази посока извършват полицаите и частните охранителни фирми, които патрулират около училищата и пазят учениците. Все повече се налага изводът, че институциите не се ползват с доверие. А и как би могло това да се случи, когато мутри излизат от ареста с медицински бележки, богаташи се правят на джигити и хвърчат из улиците със скъпи коли, необезпокоявани от никого, и се гърмят по улиците.
И все по-често си задаваме въпроса как да спрем детското насилие. Един от правилните отговори е, че водеща е ролята на семейството, защото в него детето се извайва като личност. Да, вярно е, че семейството може да повлияе както положително, така и негативно върху малчугана, защото той се развива, расте и попива поведението на своите родители. Ако взаимоотношенията между тях са лоши, ако в домашната среда се е настанил алкохолизмът, ако отсъстват любовта и вниманието, съвсем нормално е в него да бъде отключена агресията.
Родителите трябва да си дават ясна сметка, че често свръхамбициозността им, прекомерно високите изисквания, непрекъснатите забрани на това или онова, ограничаването на  самостоятелността на малчугана, също може да станат причина за проява на насилие. Детската психика е лабилна и много ранима и всяка проява на пренебрежение, незаинтересованост към вълненията и проблемите на малчугана, могат да доведат до промени в характера му. А те да прераснат по-късно в някаква форма на жестокост.
Ние, възрастните, сме наясно, че

детето има нужда от любов

от внимание, от сигурност и от подкрепа. И ако не ги получава, а вместо това е жертва на насилие, ако е подложено на физически наказания, на побои, на агресия и болка, то това няма как да не доведе до трайни последици и травми в неговата психика. Затова трябва по-често да показваме любовта си към своите малчугани. Да им казваме често колко много ги обичаме и да ги обгрижваме с нежност, ласки и милувки, независимо от възрастта им. Та нали порасналият човек продължава цял живот да е дете на своите родители...
В противен случай малтретираните деца компенсират отчасти или изцяло липсата на родителски грижи, съвети и заинтересованост, като насилват свои връстници с любящи родители, отмъщавайки си за това, което им липсва.
Сигурно още много думи ще се изговорят, много страници ще се напишат за причините, които пораждат агресия и насилие сред децата. Но ако всички ние като общество не се стреснем наистина, не се обърнем и не погледнем сериозно и отговорно в огледалото за обратно виждане на съвестта си, посегателствата върху децата ни няма да спрат и все повече майчини очи ще се пълнят със сълзи заради пребитите им и малтретирани рожби от други рожби...