Деца в музея - мисията възможна

Да заведеш доброволно деца в музей - изобщо не е невъзможна мисия, нито се асоциира с наказание. Важно е да са постигнати две условия - подрастващият да има естествен интерес към съответната сбирка, или родителят да го подготви за очакваното посещение и въздействие така, че да възбуди интереса му. Лятната ваканция е много добър период за запознаване на малки и големи ученици с ценните предмети, съхранявани в музеите на София. Родителите сами трябва да преценят едно или две места на ден да посетят. Музеите обикновено са и малко по-хладни места, така че са чудесно място и за разнообразяване, и за прохлада.

Детският интерес към историята директно праща към първата спирка - Националния исторически музей. Отдалечеността му е основната причина много столичани да отлагат дълго посещението си. Плюс за малчуганите е, че има простор - широки зелени площи, а залите са големи и светли. Те събират ценни колекции и има за всекиго по нещо. Обособени са според историческия период на показаните ценности - от откритото по българските земи от VI хил. пр. Хр. до края на Третото българско царство.  

Безспорно, кулминацията на посещението е личното запознаване с прочутото Панагюрско златно съкровище. Великолепно произведение на златари от ранната елинистична епоха радва малки и големи и ще остави трайни спомени у децата. Ако има кой да им разкаже, че копието на съкровището е по-тежко от оригинала и досега никой не е успял да постигне съвършенството на първомайстора, те със сигурност дълго време ще помнят подробности от срещата си с униката. В музея не се вижда детски кът, който да повишава интереса на малчуганите към историята и да я прави по-достъпна, но сайтът на НИМ твърди друго, така че е хубаво да се попита на място.

Следващата крачка за бъдещите историци е Военно-историческият музей, който е почти в центъра на града, и това го прави по-лесна дестинация. Ръководството му може да бъде похвалено с чести инициативи, безплатни дни за посещения и детски акции. Хлапета и тийнейджъри могат цял час да обикалят двора на музея, за да се запознаят с всякаква техника, която е била на въоръжение в българската армия. Танкове, самолети, хеликоптери, БТР-и чакат подрастващите за снимки, а ако имат късмет, може и да им позволят да се качат в някои от съоръженията. Вътрешните помещения са за по-големите ентусиасти. Положително е, че не всичко е скрито зад витрини, а някои пресъздадени битки се озвучават и посетителите попадат директно в "полесражението". За съжаление, отново само от сайта може да научите, че на място има детски музей със занимания за хлапета.

Третият музей, свързан с историята, който непременно трябва да се посети, е в сърцето на града - Археологическият. Въпреки че излага най-старите експонати, той има най-съвременни експозиционни зали и видът му повече се приближава до изгледите на модерните европейски музеи. Отдалечеността във времето на експонатите ги прави малко по-скучни за децата. Затова пък ги чакат изненадите на зала "Трезор", където се съхраняват едни от най-важните открития от последните години. Там е Вълчитрънското съкровище, целият инвентар от могилата "Светица" с уникалната златна погребална маска, главата от бронзова статуя от могилата "Голяма Косматка" в Шипка, както и златният венец от могилата при село Розовец. Всичко това е отлично изложено, но почти без никакви надписи, които да разказват за съкровището. Децата остават безкрайно разочаровани, че не могат да прочетат какво точно виждат, и разчитат само на родителите си, които при късмет си спомнят някоя подробност. Около експонатите буквално липсват каквито и да е надписи, които да насочат за ценността на находката. Детски кът също няма. 

Децата определено са добре дошли в други два музея, които са с природна насоченост - Природонаучния и "Земята и хората". Няма хлапе, което да не минава поне на 2-3 години през залите на Природонаучния музей и всеки път да открива по нещо ново. Там често се организират детски занимания, като последното бе игра за търсене на определени експонати и нанасянето им в кръстословица.

Много малчугани обаче предпочитат живите животни и са склонни да сменят музея за зоологическата градина. Така че е възможно именно вашето дете да не е сред поклонниците на този вид музеи. Вярно е, че няма нищо живо и в музея "Земята и хората", но пък затова той си има истински, работещ по всяко време и напълно оборудван детски кът, който не е скрит някъде из интернет сайта. В него под микроскоп се гледат минерали, строят се къщи, редят се пъзели, четат се енциклопедии за всякакви камънаци. Възможно е, обикаляйки между гигантските кристали, минералите от България и света, скъпоценните и декоративни камъни, да не срещнете никого. Децата изключително много се радват на формите и цветовете на камъните, сравняват ги с всякакви чудатости и изобщо не им става скучно. На изпроводяк могат да си купят полирано и блестящо камъче за спомен.

Още едно място може да се превърне в център на интереса на хлапетата - Политехническият музей. Стари апарати и съоръжения, проследяването на техническото развитие на човека, лего залата, колата-самолет на входа веднага ще привлекат вниманието на подрастващите, които могат да научат много от подробните описания около всеки експонат.

София крие и други по-малки музеи, които е хубаво да се посетят. Децата научават много нови неща по-лесно, отколкото чрез учебниците. А и времето минава далеч от електронните игри.

Снимки Авторката