Дете и художник у поета Иван Кьосев

Георги Драмбозов

Навремето български поет, който се изявяваше успешно и като художник, беше незабравимият "цар на метафората" Иван Давидков. Той например преживя тежко факта, че на откриване на  живописната му изложба в галерия "Николай Павлович" в моя роден Свищов не дойде никой от групата на местните художници. Виж, на другия ден на литературното му четене първите два реда бяха заети само от художници. Демек, те  признават поета, но нехаят за художника!... Маестрото беше искрено огорчен, че пренебрегват палитрата му, и сподели с мен: "Аз не мога да им взема светлосенките, но и те не могат да ми вземат образите!"

В такъв аспект сега бих направил приблизителен паралел и с поета-художник Иван Кьосев, защото неотдавна той ни изненада артистично с новата си лирична книга "Падаща звезда" (изд. "Колор принт", Варна), в която е автор на стиховете и художник на кориците. Предполагам, че няма проблеми и с групата на варненските художници?... Дано!
Още в началото на този отзив би трябвало да подчертая, че поетът Иван Кьосев търси и намира не само с палитра, но и с перо, изключително светли и въздействащи образи, като лайтмотив в неговата поезия е духовното възкресение на твореца и на човека изобщо. А сякаш тази строфа за днешния "карък" или за нещастния човек в новите житейски условия той я е писал пред огледалото на своето битие и съзнание:
...Изглежда спокоен, но кръвта му ще кипне
   ако някой прегази у него детето...

Детето у този поет е живо и дай, Боже, да живее, въпреки тази негова Ultimum verbum - последната поетова дума, въпреки "убежището на смъртта", за което е твърде рано да мислиш, Иване! Детето у поета е задължителен атрибут и ти прекрасно го знаеш: "Едно врабче, което/ за лятото копнее./ Едно дете, което/ посяга да го сгрее." ("Зимна разходка")
Тази стихосбирка, образно казано, е "нарисувана" от Иван в седем цикъла: "Дъжд", "Непознатият", "Карлово", "Париж", "Детска песничка", "Две сърца" и "Ultimum verbum". Макар и условно, това разделяне на "опуси" прави от книгата не просто "събиране" на стихотворения в общо книжно тяло, в което откриваш библейски и исторически сюжети, а нещо, обединено от човешкото и почти космическо отношение на твореца към околния свят и населяващите го "хорица". Всеки от тях "носи своя кръст/ и своите неволи,/ но, Господи, не ме сочи със пръст,/ а остави - от обич да съм болен."... Болни от обич са и тримата! - поетът, художникът и детето у Иван Кьосев. Ненапразно неговите стихове, макар и частично преведени от забележителния руски поет Алексей Филимонов, може да срещнете във в. "Парадний подъезд" и в сп. "Аврора" в Санкт Петербург. На финала ще цитирам думите на Филимонов: "Той намира съвършено свежи, неочаквани образи, които понякога е трудно да бъдат преведени, но дори когато бъдат трансформирани в друга символна система, те предават пределното нажежаване на чувствата, които поетът влага в своето оригинално творчество."
Остава ми само да благодаря на детето, художника и поета у Иван Кьосев!