02 Ноември 2026понеделник17:19 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Десница в психотична криза

автор:Александър Симов

visibility 3402

В началото на мелодраматичната нощ вчера по телевизиите беше парад на скръбта, унинието и емигрантските настроения (това последното се оказа палава лъжа, защото уж всички имаха билети за Терминал 2, ако комунистите победят и подадат молба за членство в СССР, а, като гледам, никой не е тръгнал да емигрира, уви). Та на мен ми направи впечатление гробовния вид на една дама Ива Дойчинова, която с глас, пълен със световната болка и разкъсвани от комунягите емоции, изстена в ефир, че България се връща назад, но все пак висшистите и младите избрали Гюров, а това (хлип-хлип) й давало някаква надежда за бъдещото и светлинка в тунела на червения мрак и путинистка безнадеждност. 
Днес, оказва се, и това утешение на българските страдалци рухна. Илияна Йотова печели сред висшистите - 50,2 срещу 46. Какво ще рече това? Нима и интелигенцията се продаде на кървавите рубли на Кремъл? Нима и възпитаниците на университетите ослепяха за прелестта на единствената и неповторима демократична общност, този фар в океана на селянията и ганьовците?
Другата голяма надежда - че младите поколения са наши и че един ден Джен Зи ще изплува от блатото с Иван Костов в погледа и в душата, също е мъртва. Да, Гюров води там, но едва с около 6 на сто - 49,8 срещу 43,4. При това много от младите не излязоха да гласуват. Когато излязоха през април, демократичната общност и там не успя да вземе ръка. Тоест, ние сме в ситуация, в която опорките на психодесницата рухват пред очите ни. Което щеше да е забавно, ако не ги мятаха като мачете от всеки телевизор по нашите романтични телевизионни души. И нито един журналист не се опита късче по късче да разбие тази защитна димна завеса от лъжи, самозаблуди, тъпотии и откровени психотични кризи...
Защото, вече съм убеден, наблюдаваме точно това. Една свръхизолирана обществено малка група, която се радикализира до безумие пред очите ни и никой не се опита да спре този процес на ментален разпад и политическа шизофрения. Убеден съм, че в тази общност има и много здравомислещи хора, но нито един от тях вече не може да даде съпротива на талибаните, които са узурпирали правото да говорят от името на тази секта. И те отново и отново давят собствените си съподвижници в разказите за комунизма, за руската армия, която чака момента да влезе в страната, за дългите пипала на октопода от Кремъл. Тази група е истеризирана докрай и, честно казано, вече представлява реална опасност за здравия разум на обществото. 
Цял ден вчера си мислех на кого ми напомня тяхната психотична криза и тогава се сетих за великото есе на Амос Оз  "Как да излекуваме фанатик". Там той извежда като първи признак на фанатика това, че той или иска да те „спаси“ и преобърне по своя образ, или е готов да те унищожи, ако му се противопоставиш. Точно това демонстрира кресливата секта. 
Освен политически, има и психологически проблем. И това нямаше да е чак такава драма, ако тези лудите нямаха своя собствена медийна паяжина, с която се опитват да контролират реалността. Но и там се издъниха епично. Нито една от "сатиричните страници" не ги спаси от голямото поражение. Нито една тролска фабрика не успя да скрие това, че си продадоха душите и честта за едни 200 хиляди гласа на Борисов и Пеевски. 
Илиян Василев - този величествен говорител на колективната фейсбук дясна психоза - написа, че Илияна Йотова я чака съдбата на Янукович. Дори в миговете на драматична личностна криза десницата не иска да се откаже да вярва, че нещо зависи от нея. Ама резултатите показаха точно това. Че те са малко, че те са изолирани и че никой не ги възприема сериозно. И е жалко за Андрей Гюров, защото той май се опита да демонстрира някакво друго лице на тази общност. Но и той биде удавен в блатото на нейния безкраен мрак.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ