Десет години след "Фукушима"*

Василий Головнин

В Япония върху опаковката със зеленчуци, плодове и други храни е задължително да се посочи мястото, където е произведено всичко това. В продължение на много години забелязах как хората в магазините предпазливо оставят настрани пакетите с провизии, ако забележат два знака на етикетите - "Fuku-shima". Времето обаче си тече: проучване на общественото мнение от миналия месец установи, че само 8% от японците сега имат съмнения относно закупуването на храна от тази префектура, където се случи тежката авария в ядрената централа, поразила огромни райони с радиоактивно замърсяване.

Сега знаем, че на 11 март 2011 г. под океанското дъно, на 70 км североизточно от главния японски остров Хоншу, се случи най-мощното земетресение в историята на страната с магнитуд 9,1. Причиненото от него цунами, невероятно по височина, помете цели градове, почти 16 000 жители се водят в списъка на загиналите. Други 2500 още липсват, телата им така и не са намерени. Много скоро обаче, през онези мартенски дни, се случи друго нещастие, наречено "АЕЦ" Фукушима-1 ". Цунамито изключи захранването на охлаждащите системи, което доведе до втвърдяване на ядрено гориво в трите реактора. Експлозия на водород в третия реактор изхвърли невероятно количество смъртоносен прах в атмосферата.

Спомням си добре пустия Токио през пролетта на 2011 г., когато се криехме от дъждове с радиоактивни частици, наблюдавахме увеличаването на концентрацията на изотопите на цезия и йода в чешмяната вода и особено внимателно наблюдавахме посоката на вятъра. Атомната електроцентрала се намира само на 250 км от града и въздушният поток можеше да ни донесе немислимо количество смъртоносна гадост от три пробити реактора. Но това не се случи, за Япония отново се погрижиха нейните богове: основният масив от радиоактивни частици отиде на изток, към далечна Америка, разтваряйки се безследно в пространството на Тихия океан.

Но все пак чудеса не се случват: след аварията заразената територия обхвана площ от 1150 кв. км. В нея имаше 12 града и села, малки и непознати за никого. Фукушима като цяло беше селски, планински и екологично чист край, понякога ходех там на излети през почивните дни. Походите бяха много полезни.  

След аварията на населението веднага бе наредено или препоръчано да напусне зоната на радиационен риск. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) многократно бе заявявала, че именно бързината на евакуация е била важен фактор за нулеви жертви. В разгара на операцията бяха изведени около 165 000 души, които все пак трябваше да понесат лишения, необичайни за благоденстващата Япония. Никой не умря от радиация, но много хора, особено възрастните, си отидоха  през следващите години от обостряне на хронични заболявания, нервен шок и невъзможност да свикнат с новия живот. Водят се дела, присъждат се обезщетения. През 2018 г., например, съдът осъди собственика на "Фукушима-1" да плати немалка сума на семейството на 100-годишен мъж, който се обеси на следващия ден след съобщението, че селото му е напълно обезлюдено. "Живея тук цял живот, къде ще отида", казвал той на всички ден преди да се самоубие. Компанията не обжалва присъдата.

Животът обаче си продължава. През 2018 г. приключи обеззаразяването на основната част от евакуираната зона. Хората започнали да се връщат там, макар че няколко десетки хиляди явно са решили да се разделят завинаги с родните си места във Фукушима. В други части на Япония те намериха работа, добри жилища и училища за децата си. Защо да се връщат, щом животът е започнал наново?

В над 90 процента от площта на самата АЕЦ вече можете да се разхождате без защитно облекло: там е извършено пълно обеззаразяване. Проблемът е локализиран, но победата е далеч.  В недрата на трите енергийни блока все още има разтопено ядрено гориво, което преди 10 години е повредило корпусите на реакторите. Все още се водят спорове за методите за неговото извличане, човечеството все още не разполага с технологии от този род. Горивото непрекъснато се пълни с вода, която изтича от пролуките, очиства се и се прелива в цистерни, чийто брой вече надхвърля 1000. Общият обем на пречистената вода, съхранявана там, надвишава 1,15 милиона кубически метра. Експертите уверяват, че тя може да бъде изхвърлена в океана без заплаха за околната среда, но правителството се страхува от негативна реакция на населението и на съседните страни.  А за пълния демонтаж на злополучната атомна електроцентрала е отреден половин век.

Впрочем след масовото обеззаразяване и продължилата работа за по-нататъшно фино прочистване "зоната на смъртта" е свита до площ от 369 кв. километра. Това е зона на специална радиационна опасност, където все още не е възможно завръщане. Районът е ограден, обрасъл е с дива зеленина, а отряди от ловци в защитни костюми тихомълком обстрелват по границите му дивите свине и кучета, които се развъждат там.

"Зоната на смъртта" наистина се смалява. Миналата година там бе отворена за посещение част от евакуиран град, площта й бе 240 хектара. Наскоро на хората беше позволено да влязат в още един парцел от 360 хектара, този път от изселено село. Евакуираните вече може да огледат къщите си там, изоставени преди 10 години по време на бързата евакуация. Нощуването там все още е забранено, въпреки че властите обещават да направят тези зони напълно безопасни в близко бъдеще. Експертите обаче са сигурни, че малко от евакуираните жители ще искат да се върнат в бившата "зона на смъртта"./ТАСС

*Заглавието е на редакцията