Демократизацията като реклама

Милена Милошева

В края на септември т.г. турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган официално представи реформи, добили популярност като "пакет за демократизация", съобщи Си Ен Ен Тюрк, цитирана от българската агенция "Фокус". Ердоган отдавна изгуби ореола си на демократ и силно желаещ да присъедини страната си към европейското семейство политик. По-скоро би могло да се каже, че той цели превръщането на Турция в регионален лидер за Югоизточна Европа и Близкия изток. Но нека да оставим тази тема за други размишления. От първите си спечелени парламентарни избори през 2002 г. досега това е съвременният турски лидер, за когото се пише и говори най-много, естествено след Мустафа Кемал Ататюрк. В последно време обаче, като че ли точно заветите на Ататюрк са пренабрегвани от Ердоган. Наричан "султан" Ердоган, министър-председателят на южната ни съседка методично утвърждава представата за себе си и партията си (Партия на справедливостта и развитието) като проислямистка, консервативна и с дългосрочна цел да запази властта в своите ръце.
Предлаганият "пакет за демократизация" на Турция наистина може да бъде наречен... демократичен. В някои аспекти. Бъдещите реформи ще легитимират използването на различен от турския език в частните училища, което ще позволи използването на кюрдски, връщането на кюрдски топоними за населени места, административно преименувани през 1949 г., премахва се забраната на политически партии, които водят дейност на език, различен от турския. Ердоган определя този момент на реформи като исторически. Има и предложение да се намали 10% праг за влизане в парламента, но въпросът остава "дискусионен", по думите на премиера. Парламентарно представената прокюрдска Партия за мир и демокрация не одобрява в пълна степен предлаганите реформи. Стъпките в посока на правата на малцинствата са добре дошли, но турското правителство не засяга един наболял проблем - този за религиозните малцинства. Алевитите в Турция са около 30% от населението, но нямат привилегиите на сунитите (например сунитските имами са на издръжка на държавата). Също така надеждите на Вселенската патриаршия за възстановяването на Гръцката православна семинария (закрита от турската държава преди 42 години) не се оправдаха - преоткриване няма да има. Но иначе Анкара настоява за повече права на мюсюлманите в Гърция и за джамия в Атина...
Турското правителство предлага и отпадане на задължителната клетва на учениците в началните класове за вярност към държавата, след като това задължение беше премахнато в средните училища преди години. Турските националисти обаче вече организираха протест в Истанбул срещу предлаганата мярка. Според опозиционната Партия за национално действие ученическата клетва към родината е една от ценностите на турската светска държава. Може би тази ценност не е светска в общоприетия смисъл. Но не мога да не си задавам въпроса не е ли тя едно действие, възпитаващо в патриотизъм и вяра в държавата? В този смисъл май има какво да научим от турците.
Интересен въпрос представлява моментът с отпадането на забраната жените да носят забрадки в държавните институции. Тя ще остане да важи само за съдийки, прокурорки, служителки на армията и полицията. Всъщност това е едно старо предизборно обещание на Партията на справедливостта и развитието от 2002 г. Изведнъж действалата около 90 години забрана остава в историята. Дали обществото се пита кога носенето на забрадка ще стане задължително? И без това в Истанбул дори на модните постери манекенката е с покрита глава.
Ръководителят на турската република промени и собствения си съвет към жените - преди време ги посъветва да раждат по 3 деца, сега вече - по 4. Защото иначе след 2030 г. турската нация ще се превърне в застаряваща, обясни той. А дали не е, защото кюрдската общност ще надмине турската по демографски показатели?
В "пакета за демократизация" не се споменава нищо за журналистите в затвора (Турция е водеща страна по отношение на журналисти под арест), нито за потушените протести срещу властта в Анкара, Истанбул, Измир и други големи градове. Свободата на словото и печата не е тема на реформите. Европейската комисия приветства пакета на Реджеп Ердоган. Но тя не попита защо полицейското насилие срещу демонстрантите по улиците на Истанбул продължава да бъде табу.
Пакетът от демократични реформи на Ердоган, от една страна, разширява свободи - в областта на правата на малцинствата, но не на всички малцинства. От друга страна - много свободи в Турция остават лелеяна мечта. Демократизация или прикриване на реални проблеми? Докога Анкара ще бъде на опашката по права на човека? Тези въпроси сигурно си задава и голяма част от турското общество.