Демагогия, корупция и пак демагогия

Тодор Канев

Може ли днес, 25 години след началото на прехода, да се съгласим с произнесената реч от Уинстън Чърчил преди повече от 80 години, в която той заявява: "Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност се казва, че тя е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитани някога".
Може би повлияни от своята омраза към възможната алтернатива на либерализма и демокрацията, англосаксонците се опитват и към днешно време да ни убеждават, че няма по-добра алтернатива от демокрацията. Дали обаче ние може да се съгласим с тази теза, че няма алтернатива на сегашната система. Всички онези, които са видели и са живели и при друга възможна алтернатива на обществена политическа система, спокойно може да споделят, че има алтернатива на неравенството, демагогията, корупцията и липсата на сигурност.
Може ли днешната форма на управление да бъде определена и затворена във формулата: демагогия-корупция-демагогия. Според тълковния речник срещу думата демагогия е записано: "Преднамерено въздействие върху инстинктите и чувствата на масите чрез лъжливи и примамливи обещания за постигане на користни цели. Срещу значението на думата корупция е записано: "Злоупотреба с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно - поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт".
С наближаването на всеки един избор се появява демагогията, а при последвалото управление на демагозите следва корупцията, която подхранва демагозите до следващите избори, когато следва отново демагогията с цел достигането отново до корупцията.
На национално ниво основните обещания са свързани с по-високи заплати и пенсии, както и с намаляване на безработицата. Но голяма част от демагозите не обясняват откъде ще намерят средства за увеличаване на доходите на населението. Докато за намаляването на безработицата се разчита основно на частния сектор, без дори и да се помисли за възможността държавата да инвестира и по този начин да увеличи приходите в хазната след реализацията на проектите и вследствие на натрупаната печалба. Днес почти всеки втори студент и завършил ученик е потенциален безработен, докато системата от преди 25 години позволяваше на всеки завършил да му осигури договор за работа, макар да нямаше частен бизнес.
По време на предизборните кампании почти всеки път в обещанията присъстват и някои от големите инфраструктурни обекти от транспорта или енергетиката, които са от национално значение, като при евентуална възможност за реализация именно тези проекти стават атрактивни за прокарване и реализиране на роднински и приятелски кръгове, които се отблагодаряват, т.е. един вид корупция.
Европейската комисия, която изследва възможните корупционни практики, е установила, че най-висока степен на корупция е установена в секторите, които са свързани с обществени поръчки и изграждането на инфраструктурните обекти от национално и местно ниво, както и във военната техника и технологии, а също така, но не и на последно място - в здравеопазването.
Най-вероятно общото мнение за корупцията у нас няма да се различава особено от изследването, направено за Европейската комисия.
На местно ниво в столицата може да си припомним, че в продължение на 15 години всички кандидати за кмет на столицата обещаваха, че ще изградят завод за боклук, но той все още не е изграден. Друго обещание, което присъства почти всеки път, е свързано с откриването на нови детски градини. Трябва да си припомним също така и денонощните опашки пред детските градини за записване на забавачка. А може би и обещанията за изграждане на четири нови спортни зали в столицата, както и за развалянето на концесионния договор с концесионера на столичната вода. Всички тези обещания се забравят бързо след встъпването в длъжност и се започва отново търсенето на възможни корупционни практики, които биха им донесли лично облагодетелстване.
Скорошен пример за такава корупционна практика в това отношение е провалената сделка с отдадените линии на градския транспорт, според който договор общината трябваше да плати сума над милион лева под формата на лихва на транспортната компания. Компанията, която експлоатираше линиите,  установи, че не й носят достатъчно доходност и трябва да се отърве от тях, но на изпроводяк реши да си получи печалбата под формата на грешка в лихвения процент. Защо обаче такива грешки се отстояват така пламенно от мнозинството в общинския съвет, а не се отстояват интересите на гражданите. Може би няма да ни стигне времето да си припомняме корупционните практики в почти всички дружества на общината, което показва, че порочната система на демагогия-корупция-демагогия е завладяла най-голямата община.
Все повече са нуждаем от отговорни обществено-политически личности, които в периода бяха отстранени от обществено-политическия живот и на тяхно място се настаниха демагозите и популистите. Ако искаме обаче да продължим по алтернативен път напред, трябва да се пробудим от дрямката, в която ни омайваха демагозите, и да ги изхвърлим в блатото на преходните политици от миналото.