Декларативно десни, а всъщност - леви

Измина почти четвърт век от началото на промените, разтърсили из основи обществото ни. Сред нас, живелите и в периода преди тях, израснаха "децата на прехода", онези, родените около 1989 г. и след това. Много малка част от тях помнят живота от времето на социализма. Повечето ще научат за него от родителите си и от часовете по история, отредени за целта още в 6-и клас на общообразователното училище. Какви са ценностите и политическите пристрастия на днешните 20-35-годишни млади българи, как гледат те на икономиката, на пазара и на ролята на държавата за развитието на обществото, кои трябва да са приоритетните й политики. Около тези въпроси е съсредоточено проведеното през 2013 г. изследване на Онлайн парламент и фондация "Фридрих Еберт" - Бюро България "Младите - 24 години след ..."
Според проучването сегашното поколение млади българи изразява сравнително трудно своите политически и идеологически пристрастия. Неговите представители се притесняват открито да говорят за симпатиите си към дадена партия или политическа платформа, тъй като считат, че подобно поведение крие рискове. Сред тях са отказ за наемане на работа, създаване на спънки в професионалната кариера. Това важи в особена степен за младежите с леви убеждения. Те се притесняват и от "подигравателно отношение към себе си, защото все още в България, 24 години след началото на прехода

лявото не е модерно

и престижно", констатират изследователите. Нещо, което в демократичният свят е приемано спокойно - заявяване на принадлежност и подкрепа за левицата, в България е стигматизирано и съпроводено с негативно етикиране -"комунист", "червен боклук". Запитани към коя част на политическия спектър отнасят собствените си възгледи, част от младежите се определят като крайно "леви" и крайно "десни" - по 8% в двата полюса. 34% се позиционират при умерената и консервативната десница, 26% поставят себе си в центъра на идеологическата скала и декларират центристки убеждения, а 24% заявяват, че симпатизират на левите политически възгледи. Смущаващо е, че всеки шести български младеж е склонен да се припознае в крайна идеологическа доктрина, която е далеч от нормите на демокрацията. Бедността и невъзможността за пълноценно гражданство в рамките на обществото с нормален стандарт на живот, усещането за себе си като аутсайдер, са сред причините за търсене на "твърда ръка" и искане на коренна промяна на установените отношения, сред които смяна на икономическия модел, одържавяване на част или дори на цялата икономика, ревизия на прехода, съд за виновниците за разрухата в страната, строго отношение към определени етнически групи. Мнозинството от младежите с умерени възгледи също изпитват недоволство от начина, по който функционира установената обществено-политическа система. Те не искат смяната на установилия се демократичен модел, но смятат, че се нуждае от ремонт в частта на данъците, социалната политика, съдебната и избирателната системи и системата за сигурност. 
Политиката, водена от политическите партии, не отговаря на идеологията, която декларират, смятат 95% от младите българи. 51% от тях заявяват, че партиите по-скоро не отговарят на идеологическия си профил, за който претендират, а 44% смятат, че политическите организации в България изобщо не отговарят на идеологията, която застъпват. Младежите мислят, че партиите провеждат политика, която е изцяло конюнктурна и зависи от това дали в момента им носи политически дивиденти, независимо каква е. Това е и една от причините всеки трети младеж да не упражни конституционното си право на глас на последните парламентарни избори.
Независимо от декларативната симпатия към лявото или дясното, същностната идеологическа характеристика на хората може да се проследи в

 отношението към собствеността

в ключови сектори на икономиката. Точно това прави и проучването на Отворен парламент и фондация "Фридрих Еберт", изследвайки мнението на младите българи за собствеността на естествените монополи, енергетиката, образованието, здравеопазването, управлението на инфраструктурата. Според 25% от младежите здравната система в България трябва да бъде изцяло държавна, а според други 39% тя трябва да е с преобладаваща държавна собственост. С други думи, общо 64% отдават предпочитание на държавното здравеопазване пред частното. Бедността и безработицата, която сред младежите ни е сред най-високите в ЕС, пораждат страхове от невъзможност за лечение, затруднен достъп до медикаменти и квалифицирана медицинска грижа. Те не приемат ситуация, при която заради проблем със здравните осигуровки хората не могат да получат най-належаща медицинска помощ. Тези младежи считат, че в момента се нарушава Конституцията на страната, понеже има много хора, които се нуждаят от животоспасяващи манипулации, а не могат да ги получат, т.к. нямат възможност да си платят за тях. Те не намират за нормално и да има толкова много хора, които да разчитат на благотворителни кампании и лечение в чужбина. Повечето млади посочват, че предпочитат дори по-ниско качество на предлаганите услуги в здравеопазването, отколкото да изпаднат в затруднено положение, което възприемат като заплаха за живота и бъдещето си. Затова те отхвърлят възможността държавата да се оттегли от този сектор и да го остави в ръцете на частния капитал.
Резултатите по отношение на образованието са още по-категорични. Според 31% от изследваните младежи образованието в страната трябва да е изцяло държавно. Други 36% заявяват, че е добре да е преобладаващо държавно. Общият процент подкрепа за това, държавата да има основна роля в сектора образование, е 67%. Младите хора считат, че ако собствеността върху основните учебни заведения не остане държавна и

ако държавата не субсидира обучението

на онези, които искат да учат, тогава достъп до образование ще имат само децата на богатите, а бедните ще бъдат поставени в изолация и шансовете им да се реализират на пазара на труда ще бъдат нищожни. 
Ролята на държавата като собственик е защитена най-категорично от младите, когато става въпрос за така наречените естествени монополи - доставчиците на електроенергия, топлинна енергия, жп транспорта и пътищата. На въпроса - чия собственост трябва да бъдат тези монополи в страната, 45% от младите хора заявяват, че трябва да е изцяло държавна, според 25% трябва да е смесена, а 18% отдават предпочитание на частното им притежание. Прави впечатление, че цели 70% не допускат държавата да се оттегля като собственик, а сред онези, които дават предимство на смесената форма, 90% считат, че тя трябва да притежава контролния пакет акции. Липсата на справедливи решения за проблемите, трупани години за потребителите на централно парно, невъзможността за справяне със своеволията на енергийните дружества кара младите да търсят в държавата като собственик гаранция за защита на правата си като потребители. Попитани трябва ли в България да се въведе такса за пътуване по магистралите, както е в много европейски страни, 51% отговарят отрицателно, а 35% - утвърдително. Като основен аргумент противниците на таксата изтъкват наличието на и без това много налози (винетна такса, данък върху автомобилите, акциз върху горивата), ефектът от които е минимален, и не вярват, че това ще подобри състоянието на пътищата.
Според младите 20-35-годишни българи сред приоритетите на държавната политика на първите места по важност трябва да бъдат "достъпно здравеопазване за всички", "достъпно образование за всички",

"справедливи данъци"

и "развитие на бизнеса". Следват "чиста природа" и "високи доходи". В дъното на приоритетите са "развитие на културата", "стимулиране на раждаемостта" и "социални помощи за бедните".
През 2013 г. "Галъп Интернешънъл", независимо от фондация "Фридрих Еберт" в рамките на годишните си сравнителни проучвания изследва одобрението на българите на следните твърдения: "Държавата трябва да осигурява работа на всеки, който желае", "Държавата трябва да гарантира на всеки определен доход", "Държавата трябва да осигурява на всеки безплатно здравеопазване". Между 80% и 90% от запитаните през 2013 г. отговарят утвърдително. Същия процент на одобрение са получили тези твърдения и през 90-те години на миналия век. За групата между 18 г. и 25 г. съгласни с твърденията са 83%, а при 25-40-годишните този процент е 72. Тези резултати повтарят констатациите от проучването на фондация "Фридрих Еберт", че младите искат повече държавна намеса и присъствие на държавата при решаване на проблеми от социално-икономическо естество.
Макар че 42% от анкетираните се определят като десни и крайно десни, а 26% като центристи, около 70% от младите смятат, че държавата трябва да запази ключовата си роля на собственик при естествените монополи и върху сектори като здравеопазване и образование, което корелира с левите политически нагласи и идеология. Още по-висок е процентът на младите, считащи, че държавата трябва да осигури работа на всички желаещи и да гарантира определен доход. Това не бива да ни учудва предвид данните на Евростат за 2011 г., според които младите хора, живеещи в бедност или социално изключване, във възрастовата група 15-29 г. в България са 48,7%, а тези, които живеят в материални лишения - 43%. Декларирането на център-десни нагласи в контекста на социално-икономическата ситуация е свързано по-скоро с желанието на младите българи да са част от модната реторика на прехода, а също и своеобразна защита от агресивно остракиране, в случай, че заявят симпатии към леви идеи. В действителност част от младите "десни" са такива само на думи, а скритият потенциал на лявото е огромен.