Църквата почита на 23 февруари св. свщмчк Поликарп, еп. Смирненски. Преп. Александър, първоначалник на Обителта на незаспиващите

Свещеномъченик Поликарп бил един от апостолските мъже 

Неговият ученик св. Ириней Лионски и Евсевий ("Църковна история") свидетелстват, че св. Поликарп бил ученик на апостол Йоан Богослов.
В продължение на много години бил (вторият) епископ на Смирна (Мала Азия). Св. Ириней разказва, че за епископ го поставили самите апостоли - "самовидците на Господа". Сам св. Игнатий Богоносец, при запознанството си с тогава младия Поликарп, му завещал следното: "Както на кормчията са нужни ветрове или на застигнатия от буря - пристан, така в днешното време си нужен ти, за да достигнем Бог." Св. Поликарп бил свидетел на мъченическата смърт на св. Игнатий. След смъртта му той станал "вожд на цяла Азия", по думите на Блажени Йероним. Сред многото други сведения за него, св. Ириней разказва, че към края на живота си св. Поликарп пребивавал известно време в Рим и обърнал много еретици.
Особеното положение на св. Поликарп било и главната причина за неговата мъченическа смърт: езичниците в Смирна го повели към кладата, защото го смятали за баща на християните и развратител на Азия.
Св. Поликарп изпращал много послания до съседните църковни общини. От тях е запазено в цялост до днес неговото Послание до филипийците. В древността посланието било високо ценено, а, по свидетелството на Блажени Йероним, в някои църковни общини било четено и по време на богослуженията. По настроение и време на написване то е близко до посланията на св. Игнатий Богоносец.
Наскоро след своето завръщане от Рим, вече 86-годишен, св. Поликарп завършил в 156 г. мъченически своя дълъг и плодотворен живот.

Преп. Александър основал Обителта на незаспиващите

Преподобни Александър се ражда в Азия и още много млад отива в Константинопол, за да се изучи. Като достигнал зряла възраст, постъпил на военна служба и впоследствие бил военачалник. В свободното си от служебни дела време обичал да чете Божественото Писание, защото бил добродетелен, честен, постоянен, богобоязлив и украсен с целомъдрие и въздържание. По-късно Александър построил на морския бряг прочут манастир, в който въвел нов устав, повеляващ денем и нощем да се слави Бога с непрестанно псалмопение: братята пеели в църквата, сменяйки се през час.
След време обителта била преместена във Витиния, срещу град Состений. Мястото се наричало Иринеум, което значи "мирно" - то било отдалечено от народната мълва и от шума и предлагало усамотено убежище за монасите. В преместения манастир се запазил непроменен предишният устав, повеляващ на братята посменно денем и нощем да славословят Бога в църквата. Заради този устав манастирът бил наречен "Обител на незаспиващите". Неговият основател - преп. Александър, доживял до дълбока старост и умрял през 430 г.