Датата

1777 - РАЖДА СЕ ХАНС КРИСТИЯН ОЕРСТЕД, ДАТСКИ ФИЗИК (УМИРА 1851 Г.). Един от най-изявените учени на ХIХ в., изиграва решаваща роля в разбирането на електромагнетизма. През 1820 г. открива, че стрелката на компаса се отклонява от магнитния север, когато наблизо се включва и изключва електрически ток в проводник. Това показало, че електричеството и магнетизмът са свързани явления - откритие, положило основите на теорията на електромагнетизма и изследванията, които по-късно създали технологии като електромоторите, радиото и телевизията.

1867 - РАЖДА СЕ ДЖОН ГОЛСУЪРТИ, АНГЛИЙСКИ ПИСАТЕЛ И ДРАМАТУРГ (УМИРА 1933 Г.). Автор на трилогиите "Сага за Форсайтови", "Съвременна комедия" и "Краят на повестта", на романите "Островът на фарисеите", "Братство", "От всички ветрове" и др. Носител на Нобелова награда за литература (1932). Литературното му наследство включва 17 романа, 26 пиеси, 12 тома разкази, есета и поеми.

1942 - УМИРА МАРА ТАСЕВА, ПОЛИТИК (Р. 1900 Г.). Първата жена в България, обесена за политическа дейност. От 1928 г. е член на БКП. През 1934 г. е арестувана, а през 1935 г. е осъдена на 5 години затвор. След амнистия е освободена през 1938 г. От 1939 г. е секретар на Околийския комитет на БКП в Попово. На 31 май 1942 г. е арестувана. На 12 август 1942 г. е осъдена на смърт от Военнополевия съд в Шумен.

1958 - УМИРА ФРЕДЕРИК ЖОЛИО-КЮРИ, ФРЕНСКИ ФИЗИК (Р. 1900 Г.). Заедно със съпругата си Ирен Кюри изследват структурата на атома, което е от първостепенно значение за откриването на неутрона. През 1935 г. получава Нобелова награда за химия. Активен участник във Френската съпротива по време на Втората световна война. На 3 януари 1946 г. е назначен за Върховен комисар на Комисариата по атомна енергия. През 1948 г. ръководи изграждането на първия френски атомен реактор. Посвещава последните години от живота си на създаването на център за ядрена физика в Орсе.

2009 - УМИРА ПРОФ. ИЛИЯ КОНЕВ, ЛИТЕРАТУРЕН ИСТОРИК, СЛАВИСТ, БАЛКАНИСТ (Р. 1928 Г.). Автор на 18 монографии и над 600 статии у нас и в чужбина. Чел е лекции в университети в Лайпциг, Гьотинген, Марбург. В капиталното 4-томно издание "Българското възраждане и просвещението" за първи път в нашата наука въвежда термина "българско просвещение", като го разглежда във взаимоотношенията му с останалите литератури. Народен представител в VII ВНС, министър на науката и висшето образование (1990), член на СБП, член-кореспондент на Немско-българското дружество за поощряване на връзките между Германия и България, ректор и почетен професор на ЮЗУ "Неофит Рилски", почетен гражданин на родния си гр. Петрич.