Държавата вече е безсилна пред неграмотността на ромите

Десислава ЙОРДАНОВА е общинска съветничка в община Пловдив, зам.-председателка на Комисията по култура, туризъм, евроинтеграция и международни отношения. Събеседничката ни ръководи организацията на БСП в район "Запад" в Пловдив и е в НС на БСП.

"Малцинството е с едно поколение напред спрямо българите"

- Покрай престъплението на Северин Красимиров за ромите в обществото ни се заговори с няколко градуса по-висок негативизъм. Макар че темата за ромите никога не е слизала от дневния ред на обществото ни. Да поговорим малко повече за тях. Най-напред какво показва статистиката?

- Много често статистиката на ромите или се подценява, или се подменя с неточни данни. Според официалната статистика на НСИ през 2001 г. в България живеят 370 908 роми, през 2011 г. вече са 325 430. В България ромите през 1983 г. са 577 000 души според преброяване на МВР. 

- Не подценяваме ли въпроса със статистиката за ромите?

- Отчитайки неточните данни за броя на ромите в България, държавата подценява решаването на проблемите на тази етническа общност на база, че са малобройна етническа група.

По изкуствен начин се повишава броят на турското население, когато се подценява статистиката за ромите. НСИ посочва, че през 2001 г. в България живеят 746 664 турци, а реалният им брой е не повече от 450 000 души. Разликата от около 300 хил. души е за сметка на броя на ромите в България. Това е в резултат на настъпващия радикален ислям, създаването на ислямски религиозни училища в махалите и финансовото подпомагане на семействата срещу проповядване на ислям и носене на традиционните ислямски символи във всекидневието.

- Знаем за неграмотността на ромите. Какви обаче са вашите наблюдения и данни като човек, занимаващ се с този въпрос?

- Посочените данни за образованието очертават една тревожност: само 0,3% от ромите са с висше образование, докато средно за страната този процент е 20,7, българите са 23,5%, турците - 2,7 %. Неграмотността е сериозен проблем за ромите, а през последните години тази неграмотност се увеличи. 

Проблемите са страшно много и образуват един комплекс от доста притеснителни факти, но като най-ярко очертаващи се можем да посочим неграмотността, която сред ромите вече е много по-висока, над 60%, и то сред младите роми до 25-годишна възраст. След това е демотивацията към образованието - проблем, тясно свързан със социализацията и интеграцията им. Голяма част от младите роми - над 70% - не знаят български език дори разговорно, което е проблем за тяхното нормално общуване в обществото, много често бабите са "преводачи" на младите, когато трябва да решават проблeмите им в държавните институции.  Плюс, че 50% от учениците отпадат от училище до завършване на основно образование, а 30% от момичетата спират с училището преди завършване на основно образование поради забременяване или женитба. Накрая е невъзможността на учителите и социалните работници да убедят родителите, че е важно децата да се върнат в училище и да  завършат образованието си.

Тези много тревожни тенденции се засилват все повече и институциите все повече не успяват да овладеят процеса, а за кардинално справяне с проблема вече и дума не може да става.

- Напоследък из софийските улици забелязвам повече роми, заети в определен тип дейности - ремонти на улици, поддръжка на чистотата, дори строителството. Намалява ли безработицата сред тази общност или това, което се вижда, е само параван? 

- По официални данни на НСИ безработицата сред ромите е 90 на сто. Тази информация е на база данни от Агенцията по заетостта. Истината е, че процентът не е толкова фрапиращо голям - просто повечето не работят на официален трудов или граждански договор. Почти 100% от ромското население в селските райони се наема за общи земеделски работници, без да се спазва законодателството. В градовете това се отнася до тези, които заработват като хамали, или строители "на черно", но в повечето случаи са наети официално в общинските предприятия за чистота, поддържане на уличната мрежа и строителството. За съжаление, смея да твърдя, че тук проблемът идва основно от работодателите - голяма част от тях ги наемат "на черно", за да си спестят съответните данъци и осигуровки.

Немалка част от ромското население, основно млади между 20 и 45 години, се водят живеещи в България, но всъщност работят в чужбина, отново нелегално - Франция, Германия, Белгия и други европейски страни. Това ги поставя в графата "безработни", тъй като по българското и европейското законодателство те са такива, което вдига и процента на безработица в тази малцинствена група.

- Известно е, че бедността в страната ни е висока. Бихте ли сравнили българите, турците и ромите по този показател?

- Линията на бедност в България през 2018 година е 321 лева. Според НСИ, 89% от ромите се самоопределят за бедни. Живеещите с доход до 99 лева са 38,9%, 22,7% са със 199 лева, 0,3% - с  499 лева, с над 500 лв. - 0,1%. Личен доход нямат 29,6%. Тези данни са сериозен проблем за жизнения стандарт на ромите в България, но тук не са посочени допълнителните помощи, които те получават под една или друга форма. Тревожен факт е, че по данни на различни институции за последните 30 години 1 млрд. и 200 млн. лв. са дадени от чужди фондации на различни ромски организации. Няма как да имаме ясна и конкретна информация за ромското малцинство, докато не изчислим конкретно и допълнителния им доход.

 За сравнение 56% от българите се определят като "небедни", по-скоро бедни - 9%, а бедни - 35%. При турците небедните са 3%; по-скоро бедни - 29%; бедни - 72%.

- Мнозина обвиняват ромската общност, че паразитира върху обществото и е превърнала раждаемостта в нещо като семеен бизнес. Какво показват последните данни в това отношение? И има ли държавата начин да овладее и контролира този процес? 

- Много погрешно е мнението, че и днес ромите раждат по много деца, на чиито гръб изцяло живеят семействата. Напротив, много по-голям проблем в последните 5 години е ранното раждане. Всяка година броят на родилките под 16 години нараства средно с 25% спрямо предходната, а за 2017 година статистиката сочи 72 родилки под 14-годишна възраст, като 4 от тях са на 11 години, 4 на 12  и 5 на 13 години. Проблемът вече не е в многото деца - статистиката сочи, че от 2010 година насам ромските семейства имат до 3 деца. Проблемът е липсата на каквато и да било здравна култура, за да се предпазват от ранни раждания.

За съжаление тенденцията сочи, че родилките под 16 години ще се увеличават регулярно, което увеличава и броя на изоставените деца и децата, родени с увреждания - тенденция, която наблюдаваме заради близкородствените връзки на родителите в немалка част от случаите.

 Винаги има начин държавата да овладее този процес, но е нужна воля. Волята на първо място институциите и властимащите да признаят, че съществува проблем и да вземат мерки - като се започне от по-меки като профилактика и ранни уроци по здравна и сексуална култура, до по-радикални като наказания според действащото законодателство на България за връзките с малолетни и непълнолетни. Няма ли синхрон между всички институции, служби и управляващи, няма как проблемът да бъде решен, или поне смекчен.

- Накрая най-важният може би въпрос - от демографска гледна точка, представляват ли ромите заплаха за стопяващия се български етнос?  

- Демографската катастрофа в България вече е факт. Да, говорим не дори за криза, а за тотална катастрофа. За 2017 и 2018 година е отбелязана рекордно ниска раждаемост, най-ниската от Втората световна война насам. Това се отнася не само за българите, но и за ромите. И въпреки това, според изследване на проф. Михаил Мирчев, при жените от български произход се наблюдава един пик на раждаемостта, който е около 30-ата година, и раждането е едно, най-много две деца, но над тази възраст. Докато при ромите има три пика на раждаемост, като първият е на 18-20-годишна възраст. Което означава, че малцинството е с едно поколение напред спрямо българите.

Не мога да твърдя, че представляват заплаха. Но определено са проблем. Защото раждаемостта при българите спада драстично, а по смъртност сме на първо място в Европа. Два милиона българи са напуснали страната официално от 1989 година насам, неофициално още поне милион. 

Не мога да правя прогнози, но проблем има, и ако усилията на институции, политици, граждански и обществени организации не се обединят, без оглед на личния интерес на всеки, проблемът не може да бъде овладян. Надявам се скоро разумът да проговори, да спрем да си заравяме главата в пясъка и да цъкаме неодобрително с език, докато ни четат статистиката. А да започнем да говорим за всички проблеми, и да проявим достатъчно воля, за да ги решим заедно.