Държавата почти няма роля в културния живот на България

Невена Продева е оперна певица и внучка на големия български публицист и дългогодишен главен редактор на вестник "ДУМА" Стефан Продев. Родена е на 29 февруари 1984 г. в град София. От 2 години работи и с руската оперна певица Елена Образцова.

"След това разединение България трудно ще бъде събрана отново"

- Госпожо Продева, как започнахте да се занимавате с оперно пеене?
- Всичко започна от съвсем ранна възраст. Моята баба, оперната певица Божана Продева, често ме взимаше със себе си в Музикалния театър "Стефан Македонски", където беше солистка. Изключително много се вълнувах в тези мигове, защото знаех, че ще присъствам на репетиция. След това ме водеше при шивачките за проба на костюмите, в перукерната, разхождах се зад кулисите. Обожавах миризмата на сценичен прах и звуковете от оркестрината, докато музикантите настройват инструментите си. Всички тези на пръв поглед дребни неща около подготовката на един спектакъл ме накараха да се влюбя в магията на операта и оперетата. Всичко ми изглеждаше прекрасно, жизнерадостно, артистите бяха усмихнати. Животът кипеше в Музикалния театър. Тогава се породи желанието ми и аз да пея. Присъствах на всички уроци, когато баба разпяваше учениците и изработваха цели партии. В края на урока и аз се престрашавах да се разпея. Хем се срамувах, защото те вече бяха опитни певци, а аз 5-годишно детенце, което даже не знаеше гамата, хем бях горда, защото знаех вокалите и упражненията за разпяване. Когато навърших 18 години взимах уроци при Ирина Щиглич, по-късно бях в класа на доц. Рени Бръмбарова и Тони Шекерджиева. От 2 години работя и с великата руска оперна певица Елена Образцова.
- Трудно ли се живее в България, като се занимаваш с култура?
- Ако се занимаваш с класическа музика или си художник, или писател, смятам, че се живее доста трудно. Да не кажа, почти на ръба на мизерията. В момента, ако млад оперен певец вземе хонорар от 500 или 1000 лв., се счита за събитие, за сравнение - един чалга изпълнител получава от 2000 до 5000 лв. хонорар на участие. Държавата почти няма роля в културния живот на България. Оперните певци са принудени да се самофинансират, ако желаят да изнесат стойностен рецитал на голяма сцена. Но един рецитал в Камерна зала "България" струва на изпълнителя около 2500 лв. Казвам, че му струва, защото в последните години изключително трудно се намират спонсори, които да поемат разходите за наем на залата и рекламата. Затова от известно време стигнах до заключението, че да си оперен певец е по-скоро хоби и начин да избягаш от грозната действителност, отколкото да е твоя професия.
- Хората загрижени ли са за развитието на културата у нас?
- Да, голяма част от публиката е загрижена. Все още в България има много хора, които обичат операта, театъра, изложбите и следят културния живот. Но като цяло в последните години той се сви до минимум, същото се случва и с публиката. Знаете приказката, че когато няма предлагане, няма и търсене. Държавата и Министерството на културата трябва да работят в тази насока - да върнат младите творци на сцената. Впечатлена съм от Директора на Софийската опера акад. Пламен Карталов, който успя да постави тетралогията "Пръстенът на нибелунга" от Рихард Вагнер. Билетите се изкупуваха няколко седмици преди постановките, за които бяха ангажирани десетки млади солисти. Затова вярвам, че все още има надежда публиката да се върне към стойностните произведения, било то опера, книги, изложби или кино, а не да се търсят единствено и само лесно смилаемите музикални и театрални изпълнения.
- Какви са впечатленията ви от българските и чуждестранните творци?
- Смятам, че нашите творци, по-конкретно оперните певци, по нищо не отстъпват на западноевропейските изпълнители като глас, музикалност, техника. Разликата е главно в това, че в България по ред причини музикантите са ниско платени, приемат всички предложения от чужбина за участие в хорове, малки роли и концерти. Докато певците на запад имат избор. Отказват участия, които не са за техния глас или натура, съответно успяват да запазят и обгрижат най-ценния си инструмент - гласа. А българинът е притиснат до стената. Пред него стои дилемата "Ако откажа това участие, дали следващия месец ще получа второ такова?". И още нещо, в България вече не съществуват познатите от близкото минало Музикална дирекция, Оперна студия и Концертни агенции, които да работят за младия български изпълнител и да го представят пред световните оперни театри. Друг сериозен проблем е липсата на прослушвания за роли. Много рядко се обявяват, или не се разгласяват своевременно свободни работни места или проекти, за които са необходими изпълнители. Тази порочна практика трябва да бъде прекратена час по-скоро.
- Интересувате ли се от политическия живот у нас. Какво мислите за случващото се?
- Живея в България и не бих могла да се дистанцирам от случващото се тук. Правителството трябва да работи още по-усилено с мисъл за истинска социална политика, тъй като голям процент от българите живеят изключително трудно.
- А за протестите? Приемате ли разделението на хората?
- Разбира се, че не приемам разделението. Нали уж Съединението правеше силата? След това разединение България трудно ще бъде събрана отново. Ще минат нови няколко години в преход и настройка към Съединение. Протестите през лятото за мен бяха Грозната картина на 2013г. Поръчкови, лицемерни и режисирани! Жалко е да се използва истинската трагедия и безизходица на хората и да се облича в костюма на Свободата. Ако това беше протестът на обикновените хора, които търсят морал и правда, защо на кръглата маса отново видяхме известни социолози, "PR специалисти", обслужващи именно олигархията, и лица, които се свързват със събитията от 90-те години? Имам няколко въпроса, на които така и не намерих отговор - Кой донесе белия роял? Кой плати на манекенката Таня Илиева и актьори да "поведат" народа? Искрено се надявам, че вече няма хора, които вярват, че протестът е бил спонтанен и чистосърдечен, от обич към народа. Преди да водим битки срещу олигархията, нека променим собствения си морал и ценностна система. 
- Интелигенцията има ли роля в живота на обикновените хора днес?
- Смятам, че вече няма. Пуснете телевизора или разгърнете пресата. Какво виждаме там - диети, модни ревюта, риалити предавания, клюки и тук-там някой политически коментар. Преди няколко дни падна и предаването "Библиотеката" по БНТ. Интелигенцията къде може да намери място за изява? Та много хора вече дори не могат да изпишат без грешка думата "интелектуалец"!
- Вие сте внучка на големия публицист Стефан Продев, който завинаги свърза името си с ДУМА. Какъв е споменът ви за него?
 - Той беше истински работохолик. Обичаше работата си и беше отдаден на вестника. Изключително морален и почтен човек. Щастлива съм, че брат ми Стефан Продев е наследил дарбата да пише и достойно ще продължи неговото дело.
- Според вас помни ли се делото на вашия дядо?
- Много млади хора, включително и такива, които са завършили българска филология или журналистика, не са прочели и един ред от него. Даже наскоро се наложи да споря с едно момче, което се опита да ме убеди в това, че дядо ми е създателят на вестник "Демокрация", а не на ДУМА!
Но съм щастлива, че все още има много хора, които си спомнят за него, даже го цитират! Това доказва, че делото му се помни! Помни се от хората, които са разбрали думите и посланията му, а това е най-същественото!
- Имате ли любима мисъл от него?
- "Обществото е болно не само когато "хлебарките" се крият, но и когато се активизират." Смятам, че този цитат е актуален и днес!
- Какъв беше той извън работата си?
- С брат ми обожавахме да сме край него. Ходехме на планина и се връщахме с препълнени кошници с къпини, играехме волейбол, водеше ни да плуваме в един голям вир край гр. Трявна, играехме на табла и шах. Много обичаше Тревненския балкан, на който е посветена и книгата му "Картини от камък". Редовно се събирахме там със семейството на нашия добър приятел и прекрасен човек Тодор Шарланджиев, бивш кмет на гр. Трявна.
Дядо обичаше да разговаря часове наред за книги, изкуство, да слуша Бетовен и да пуши своята лула.
- Какво не трябва да забравяме за Стефан Продев?
- Неговия морал, с който си спечели уважението дори и на инакомислещите. Всеки, който прочете статиите и есетата му, ще го опознае истински. В тях няма фалшиви и празни думи. Това е истинският Стефан Продев.

Невена Продева на концерта в концерт в Санкт Петербург


Внучката на Стефан Продев с Елена Образцова