Дар на живота

Зарадвах се на писмото от Еврокомисията, в което пишеше "одобрена сте". За семинара кандидатстваха 75 журналисти от 26 държави, одобрени са 32-ама, съобщават домакините при откриването на форума в Брюксел. Значи ДУМА се е конкурирала с други 74 медии от Европа! "Това е най-старият български вестник, който в момента излиза", представям медията си.
Семинарът се провежда за трета поредна година от ЕК и e по темата за донорството на органи и трансплантациите и бе в навечерието на 13 октомври - денят, който от 1998 г. се отбелязва по инициатива на Съвета на Европа като Европейски ден за донорството и трансплантациите на органи и тъкани. Идеята е да бъде популяризирано безкористното донорство. Тази година домакин бе Унгария. 

Когато в хода на форума започнаха да се представят числата от европейската статистика, размерите на гордостта ми започнаха да намаляват. България е на последно място в ЕС за 2011 г. по донорство на органи. За м.г. трупното донорство у нас е 0,5 на 1 млн. население! Тоест органите на четирима загинали са присадени на нуждаещи се от трансплантация! В Румъния нивото на донорство е 3,6 на 1 млн. население, в Турция - 4,2. Безспорният европейски лидер остава Испания, следвана през последната година от Хърватия,  страната с около 4,5 млн. население, страната, която наистина сериозно се подготвя за членството си в ЕС. "Нашите трансплантолози са готови да обучат всичките си колеги от Балканите", казва гордо колежката от хърватската телевизия. Е, аз пък се изфуках колко добри са българските трансплантолози и колко стари традиции има трансплантологията у нас ("И кво от туй?" питам се наум). Как да призная пред колегите и представителите на ЕК, че

недоверието в здравната ни система отблъсква обществото

от донорство? През 2009 г. 68% от анкетираните българи са били "за" донорството и 12% - против, а в средата на 2012 г. съотношението е 58:17? Тогава 7% от запитаните са отговорили, че официално ще заявят пред институциите отказ от донорство, а сега 14%!

За това недоверие управляващите доста се "потрудиха" през последните 3 години: нарекоха лекарите престъпници и убийци, смениха четирима министри и над дузина заместници, трима шефове на НЗОК и още толкова на агенцията по трансплантации. Сега се провеждат множество кампании "Най-добрите лекари", ама, кел файда!

Малко история

В средата на август 2009 г. премиерът обеща, че ще намери пари, а ако трябва и заем от банка ще изтегли, но ще осигури трансплантации на всички чакащи българи. Междувременно бе уволнен по неясни причини шефът на Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ) проф. Христо Куманов. Няколко месеца по-късно бе създаден дори фонд за трансплантации в чужбина, на който държавата даде 5 млн. лв. Едва няколко души бяха пратени на операция за присаждане на орган зад граница, а 4,7 млн. лв. бяха върнати в бюджета. Листите на чакащите трансплантации набъбваха и преди да е навършил и година, фондът бе разтурен. По същото време - пролетта на 2011 г., бе уволнена и шефката на ИАТ д-р Теодора Джалева.
След доверието на обществото в системата на здравеопазване на държавата идва

информираността

на хората по проблема. Това също е в голяма степен държавна политика - неправителствените организации могат само да я подкрепят и да съдействат за разширяването й. Част от тази последователна държавна политика трябва да е и обучението на медицинските работници, здравната администрация, и обучението на координаторите, и обучението на медиите. Това са част от мъничките ключета на големия катинар на вратата, зад която стои успехът на държави като Испания и Белгия, става ясно от презентациите на д-р Рафаел Матесанз - създател на испанската система за трансплантации, и на д-р Люк Коленбие на семинара на 9 октомври в Брюксел. Промяна в испанското законодателство и работата на координаторите увеличава за 10 години със 130% донорството. Д-р Матесанз отделя огромно внимание на работата си с медиите.
 
Говори ли българското семейство

за донорството? Докато 40% от европейците разговарят у дома по този въпрос, у нас са 22%. 28% от европейците и 15% от българите познават родното си законодателство за донорството и трансплантациите от българите, сочат данни от проучване на ЕК през октомври 2009 г.
Как се е променила у нас картината за тези 3 години? Повече от 2 години е ясно, че 2747 души категорично са отказали донорство.
Ако към края на април 2012 г. 866 души са чакали шанса си да се отвържат от апаратите за хемодиализа и да живеят с нов бъбрек, то през август са 902, а към 22 октомври вече 919. През този месец 44 души чакат нов черен дроб, 30 - сърце, и 5 - бял дроб.
Най-"силната" година е 2010-а - с 68 трансплантации. Според експерти този резултат се дължеше на масирана кампания на МЗ и подобрена координация между болниците. Тогава дори се случи обмен между България и Евротрансплант. Ала се завихри скандал, след като сини депутати заявиха, че износът на органи е незаконен. В началото на 2012 г. пак имаше скандал около трансплантациите - болница "Лозенец" бе обвинена от родители и неправителствени организации в незаконно извършване на трансплантации на деца и за смъртта на трансплантирани деца. ИАТ сякаш откри някакви нередности, но болницата отхвърли обвиненията... Всичко това нямаше как да не подкопае доверието на обществото.

Не помогна дори значителното увеличаване на парите

за екипите и болниците, в които се извършват експлантации и трансплантации. За присаждане на бъбрек от жив или от трупен донор от т.г. лечебните заведения получават до 20 хил. лв., за трансплантация на сърце - 60 хил. лв. (с 20 хил. повече от м.г.). До 75 хил. лв. вземат екипите за трансплантация на част от черен дроб, независимо дали донорът е жив или трупен.
Въведоха се възможности за лечение при остро отхвърляне на присадения орган. Сред новите дейности за финансиране са вземане на бъбрек от жив донор (до 5 хил. лв.), на черен дроб от жив донор (до 7 хил. лв.), а за вземане на орган от трупен донор - 5 хил. лв. Донорството на органи  не се увеличи и след като законът вече допуска да бъдат покрити разходите за възстановяване на донора и той да бъде компенсиран за временната си нетрудоспособност след операцията.
По света наричат трансплантацията дар на живота.
 
Страхът

от манипулацията е сред първите причини много европейци да отказват да са живи донори. Това се отнася и за българите. Всеки един от нас се натъжава и просълзява, когато някой родител моли за финансова помощ, за да плати за спасителната операция на детето си. Всеки от нас поне веднъж е наругавал държавата, че не осигурява тези средства. Но колцина наистина биха дарили бъбрека си, за да живее едно непознато дете?
Голяма част от дебата около трансплантациите на органи в Европа, а и по света, е в основата си за съгласието или несъгласието за донорство след смъртта. "На практика системата съгласие невинаги прави голяма разлика. При всяко положение е задължителен разговорът със семейството на донора и винаги тяхното решение бива уважавано, дори то да противоречи на изразеното приживе желание на донора", коментира Аксел Рахмел, медицински директор на Евротрансплант. 
Най-често живи донори са близки роднини или съпрузи.
12 години след смъртта на 9-годишното си дете Лиа ван Кемпен не престава да работи за каузата за донорство. Когато малката Кели изпада в мозъчна смърт заради дихателно заболяване, лекарите в болницата питат семейството дали е съгласно да дари органите на детето. "Запитах се какво би било желанието на Кели в този момент и си помислих, че би отговорила "да"! Опитах се и да се поставя на мястото на онези болни деца, които имат шанс да живеят, ако получат нов орган, опитах се да се поставя на мястото на родителите им, спомня си Лиа. Съгласието на Лиа, съпругът й и другите й две деца дават възможност за нов живот на 3 деца и един 43-годишен мъж.
Докато Лиа разказваше историята си, спомних си за онези български родители, които преди 3 години имаха куража да дарят органите на 6-годишното си момченце, паднало от крепостта Царевец! Помислих си, че навярно мнозина българи биха го сторили, стига някой да ги попита по подходящия начин.   


През 2011 г. общо 61 500 европейци са в листа на чакащите за присаждане на орган. От тях над 42 хил. чакат за бъбрек, над 10 хил. за черен дроб, близо 4 хил. за сърце и около 2300 за бял дроб. През 2009 г. 2855 европейци са получили бъбрек или черен дроб от жив донор, а през 2010 г. - 3852. Само 10% от европейците, които се нуждаят от присаждане на орган, ще го получат.