Дълговите роби

Пламен Милев

Българските потребители все повече се затрудняват финансово и се увеличава бройката на тези, които не успяват да върнат кредитите си към банките навреме, съобщиха от Асоциацията за защита на потребителите. Те допълват, че допреди година некоректните платци с кредити са били 48 процента от хората, дадени на колектори, сега техният дял вече е 54 процента. В същото време намаляването на лихвите по кредитите е довело до бум на търсенето на заеми, показват данните на БНБ. През септември тази година ипотечните заеми за първи път са надхвърлили 10 милиарда лева и достигат рекордната сума от 10.2 милиарда лева. Потребителите 

попадат в редица капани 

които правят трудно обслужването на кредитите им. Те са свързани най-вече с прекалено големите размери на взиманите заеми и с прибягването до бързи кредити. До трудности с плащането в срок все повече се стига и при покриване на вноските по кредитната ни карта. Ниските лихви подвеждат хората и замъгляват преценката на потребителите дали ще могат да плащат вноските си в бъдеще. Прогнозата за вдигане на лихвените нива би могла да постави много от тях в невъзможност да покрият задълженията си занапред. Най-сериозен обаче е рискът при ипотечните кредити. За да покрият 100% от новозакупеното си жилище, много хора теглят жилищен и потребителски заем едновременно. 

В момента в София средният потребителски кредит е 17 000 лева, а в по-малките градове - между 9000 и 12 000. За жилище средният заем в София е 120 000 лв., а в провинцията - между 50 000 и 90 000. Най-бързо расте броят на хората, които задлъжняват заради различни телекомуникационни продукти - телефони, таблети и др. Техният брой сред исканията за просрочени задължения е скочил 2,5 пъти - до 15 на сто на фона на 6 на сто година по-рано. За 2016 г. броят на индивидуалните случаи на принудително изпълнение е 1 831 858.

От 2011 г. досега дългът на домакинствата към банките е нараснал с 16% - от 18,6 на 21,7 млрд. лв. Към момента годишната маса на доходите на българските граждани /без пенсиите/ възлиза на 30,989 млрд. лв., или над 70% от годишния доход на активното население вече е дълг. Близо една десета от този дълг - 2,03 млрд. лв., е необслужван, а отписаните кредити /несъбираеми, за които е пристъпено към принудително събиране/ за тази година до септемри месец възлизат на 1,43 млрд.лв. Това означава, че броят на дълговите роби само за тези 9 месеца от началото на годината е нараснал с над 10 000 души. Следва да се отчете, че до момента разглеждаме само дълга на домакинствата към банките. По данни на колекторските фирми за 2016 г. отписаните банкови кредити представляват 49% от лошите дългове на домакинствата.  

За какво задлъжнява българинът?

За какво тегли българинът "Бърз кредит"?

Какъв е профилът на длъжника?

Мъж под 30 г., със средно или висше образование, със сезонна работа или на трудов договор, от Стара Загора, Благоевград или София.

Възниква въпросът: "Не се ли превръщат младите хора в модерни роби?" Кредитите към банки, сметките за ток, вноските по лизинга и всички онези играчки на модерния свят не превръщат ли работещите в роби на заплата? Всички приказки за свободно движение на хора, свобода да избираш и т.н. създават илюзорното усещане в работещия, че може да напусне работата си, когато поиска, но дали е така? Има ли пари, с които да си купи свобода? За колко време ще му стигнат - за 2 месеца, за 6 месеца или за повече? 

В съвременното общество богатството не се измерва в пари, а във време. Колкото по-дълго можеш да живееш без доходи, толкова по-богат си. Най-широко разпространената дефиниция на робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Въпреки че робството е официално забранено през 1948 г. със Световната декларация за човешките права, според различни оценки броят на съвременните роби е около 200 милиона. Повечето от тези хора са дългови роби, които са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени задължения. 

Ако се върнем назад в историята, ще видим, че робският труд поначало е непродуктивен. За разлика от миналото съвременното робство е съвсем доброволно. Робите сами произвеждат и купуват стоките, които ги заробват все повече. Те сами си търсят работа с все по-нечовешки условия и я получават, ако докажат, че са дресирани и могат да изпълняват заповеди. Те сами избират господарите, на които трябва да служат, за да може тази система да съществува. Самите те не осъзнават, че са роби, или не искат да го разберат. Най-големият кошмар за тях е да излязат от системата и да няма кой да управлява техния живот.

Има различни обяснения 

за този феномен. Ето част от тях. 

Работещите бедни - огромната част от така наречените "бързи кредити" са за покриване на битови сметки - ток, вода, парно, за първия учебен ден, за телефон... И обикновено тези, които вземат подобни заеми, са работещи. А това е абсурдно - да работиш и да не можеш да си позволиш да си покриваш дори битовите сметки. Трябва да избираш дали да оставиш децата си гладни или да си платиш телефона или парното. Работата днес в България не гарантира дори оцеляване. Трябва или да започнеш втора и трета работа, или да потънеш в заеми.

Хората се лъжат, мислят, че нещата ще се оправят. Но в действителност всеки ден положението става все по-зле. Огледайте се в магазините - всеки ден, макар и с малко, цените се вдигат. Заплатата ви - не! Какъв изход имате?

А кредитите са като подвижни пясъци - не пускат. Наказателните лихви и неустойки правят връщането им непосилно. След което се стига до запори на заплати, опис и продажба на имущество. 

Когато работиш и парите не ти стигат за основни житейски потребности, не си работник, а роб! Хората се страхуват. Те са заплашвани от работодатели, от държавата... Няма кой да ги защити.

В цяла Европа се приеха закони, които позволяват на хората да си стъпят финансово на краката, след като са станали неплатежоспособни. В България юридическите лица и банките имат възможност да предприемат незабавно принудително изпълнение единствено на базата на тяхно твърдение, което не е удостоверено безспорно. По този начин се нарушава регламент №805/2004 на Европейския парламент от 21 април 2004 година. В него се посочва, че безспорно вземане е това, при което има липса на оспорване от страна на длъжника.

Понятието "безспорни вземания" 

покрива всички положения, при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на паричното вземане е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или от съдебна спогодба, или публичен документ".

В тази връзка през в средата на 2016 г. Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България заради член 417 от ГПК, който позволява длъжникът да бъде осъден по бърза процедура - без възможност да се противопостави. Процедурата е и заради начина, по който се продава имуществото на длъжниците - той е в нарушение на правото на Европейския съюз.

Само в България целта вероятно е хората да тънат в отчаяние и да работят само за сметките и заемите. Официалната статистика и изказванията на управляващите рисуват обаче една прекрасна пасторална картина, където народът цъфти и благоденства под благото управление на ГЕРБ. Карат хората да се чувстват некадърници и глупаци, защото не могат да печелят колкото видни спортисти, манекенки, участници в реалити телевизионни формати. Ами, господа управляващи, вървете при избирателите си и вижте как се живее в малък град с една заплата или пенсия. Ама не смеете! Вие превърнахте хората в бедняци и роби. Вие дадохте правото на произвол на банките и на бързите кредите, допуснахте лихварите да удушат българина!