Дългата нощ на заблудите

П. Йорданов,
Българско работническо марксистко движение

Учудващ е примитивизмът на буржоазните интелигенти от двете фракции - фракцията на частнособственическата буржоазия и фракцията на бюрократичната буржоазия - в тяхното  разбиране на обществените понятия и процеси в съвременното общество. Захващат се да говорят и пишат за неща, които не са разбрали и осмислили, без да си дават сметка, че написаното от тях остава и че читателите, сега и в бъдеще, ще им се чудят и смеят на ума и ще си задават въпроса - как е възможно на такива хора да се дават научни звания и степени? Последно потвърждение на казаното е книгата на Георги Фотев "Дългата нощ на комунизма в България", изд. "Изток-Запад", 2008 г.
Човек колкото и да е заслепен от злоба и омраза към всичко и всички заради претърпени несгоди от обществените процеси в страната, в своята научна и книжовна дейност винаги трябва да се придържа към обективната истина. Ако не е в състояние да го направи, той не трябва да се залавя с такава дейност. Г. Фотев показва не само такава злоба и заслепение, но и пълно неразбиране на същността на обществените понятия и на процесите, станали в България и в света през ХХ век. Вместо научност в неговата книга има демагогия и популизъм. 
Тъй като Г. Фотев е един от многото, навлезли с перото си в обществените събития на ХХ век, на които липсва научност, няма да правим конкретен анализ на неговата книга, а ще посочим каква е научната истина на засегнатите от него и от други автори въпроси и ще оставим всеки сам да прецени написаното и прочетеното в техните книги с тази истина.
Съгласно научния комунизъм (марксизма) обществото се разделя на класи по два признака. Първият е характерът на влагания труд - производителен или непроизводителен. В тази връзка Маркс заявява в "Гражданската война във Франция", че производителният труд е основен класов отличителен белег, а Енгелс пише в "Анти Дюринг", че в основата на делението на обществото на класи стои законът за разделението на труда. Така според този признак обществото се разделя на две основни класи - производяща и непроизводяща. Вторият признак е отношението към средствата за производство. Според него обществото се разделя допълнително на две групи класи: класи, които притежават средства за производство, и класи, които не притежават средства за производство, т.е. на собственически и несобственически класи. В капиталистическото общество двете непроизводящи буржоазни класи живеят за сметка на произведените блага и доход от производящите класи. Производящата работническа класа освен блага произвежда и печалба за буржоазните класи.
Съгласно марксистката наука социалистическа революция е възможна, когато в световен мащаб относителният дял на несобственическите класи и най-вече на производящата работническа класа стане по-голям от този на собственическите класи, т.е. когато капитализмът е преобразувал дребностоковото производство в капиталистическо и почти е унищожил класата на дребните собственици - селяни и занаятчии. Това, което беше постигнато в страните от Източния блок през втората половина на ХХ век и което наблюдаваме в света като цяло през настоящия ХХI век.
Нарастването и усъвършенстването на средствата за производство в обществото води и до изменение на производствените отношения, съпътствани от социални революции. Това води и до прогресивно изменение на класовата структура на обществото. Обратно, контрареволюциите водят до унищожаване на средства за производство и на работна сила и до регресивно изменение на класовата структура на обществото. Така, както стана у нас и в другите страни от Източния блок след 1989-90 г.
Между класите на обществото има постоянно преплитане на интереси и взаимодействие, има противопоставяне и сдружаване. Несобственическите класи на бюрократичната буржоазия например и на работниците се сдружават за борба срещу собственическите класи на собственическата буржоазия и на дребните стокопроизводители - селяни и занаятчии - както беше в Русия, у нас и другаде през ХХ век, с цел унищожаване на частнособственическите класи и превръщане на частната собственост на средствата за производство в обща собственост.
Разбирането на класовата структура на капиталистическото общество и на взаимодействието и противопоставянето между отделните класи дава възможност за разбиране на социалните процеси и на социалните революции в обществото. Затова всеки, който иска да говори и пише за тези процеси, трябва да е наясно с тях. Всяка класа облича своите обществено-икономически интереси и своите представи за устройство на обществото в съответна идеологическа форма. Така възникват понятията демокрация, социализъм, комунизъм, фашизъм, национал-социализъм и др.
Идеологията за устройство на обществото, съгласно интересите на производящата несобственическа работническа класа, е разработена от К. Маркс и Ф. Енгелс и е наречена "научен комунизъм", още "марксизъм". Тя включва: първо, унищожаване на буржоазната държава и замяната й с работническа държава; второ, унищожаване на частната собственост върху средствата за производство и превръщането им в обществена собственост, и трето, унищожаване на капитала, наемния труд и печалбата.
Идеологията за устройство на обществото съгласно интересите на непроизводящата несобственическа бюрократично-буржоазна класа е разработена от Йохан Карл (Родбертус) и включва унищожаване на частната собственост върху средствата за производство и превръщането им в държавна (общобуржоазна) собственост при запазване на буржоазната държава, на капитала, наемния труд и печалбата. Тази идеология беше приложена и доразвита в Русия през ХХ век, където прие името "сталинизъм". Оттам тя беше пренесена и приложена у нас след 1944 г.
Господстващата в Русия след 1917 г. и у нас след 1944 г. бюрократична буржоазия скриваше първия и основен признак за разделяне на хората в обществото на класи, а именно - разделението на труда на производителен и непроизводителен - и изтъкваше само втория признак - отношението към средствата за производство. Това й даваше възможност като несобственическа класа да представя своите интереси за общи интереси с тези на работническата класа и да говори от името на работниците, да се представя за пролетариат, а своята власт - за диктатура на пролетариата. Това позволяваше на бюрократичната буржоазия да представя своята родбертусистко-сталинистка идеология за научен комунизъм (марксизъм-ленинизъм-сталинизъм, а след развенчаването на Сталин - само за марксизъм-ленинизъм), своята партия - за комунистическа, а установеният от нея обществен строй - държавен (бюрократичен) капитализъм - за социализъм. В истинноста на тези лъжи са повярвали всички неосведомени и политически невежи хора, в т.ч. и Г. Фотев. Поради това те навсякъде употребяват понятието научен комунизъм (марксизъм-ленинизъм).
Ленин още преди революцията в "Аграрната политика на с.д. в руската революция" заяви, че в Русия борбата се води не между капитализма и социализма, а между две форми на капитализма, между два пътя за неговото развитие, поради което Русия не може да се избави от буржоазната държава. Затова и заключението му е, че и работническо-селската република е буржоазна демокрация, т.е. държава на буржоазията. Но Ленин трябваше да посочи още, което не направи, че тази борба се води между две класи (фракции) на буржоазията и между две идеологии на буржоазията, и да изясни кои са те. След края на гражданската война в Русия и след като не стана световна революция, той заяви, че в Русия ще се строи държавен капитализъм като преходен етап към социализъм и комунизъм. Заяви още, че обществото е наречено социалистическо не защото са установени социалистически икономически отношения, а за да се покаже намерението на съветската власт да построи социализма. Но намеренията са едно, а действителността се оказа друга. Това показва, че Ленин в теоретично отношение не е достигнал Маркс, че ленинизмът не е марксизъм. Затова съвременните марксисти с право заявяват, че има единствено научен комунизъм, наречен "марксизъм", а всичко останало е отклонение от него. Затова понятието марксизъм-ленинизъм е ненаучно, заблуждаващо. Това е представата на собственическата и на бюрократичната буржоазии за комунизма, възприета от всички политически невежи хора, в т.ч. и от Г. Фотев.
Част от буржоазните интелигенти като Желю Желев, Георги Фотев и други слагат знак на равенство между фашизма и комунизма. Общото на фашизма с ненаучния буржоазен комунизъм (сталинизма) се състои в това, че и двете са политически движения на бюрократично-буржоазната класа за централизация на капитала в ръцете на държавата, при която господства класата на бюрократичната буржоазия. И двете се стремят да унищожат работническия комунизъм, но всичко това буржоазните дръвници, както ги нарича Маркс, не искат да го разберат.
Всички добросъвестни буржоазни интелигенти признават, че теорията на Маркс е вярна, че не могат да намерят грешки в нея. Тайната е в това, че Маркс във всички свои научни изследвания на човешкото общество изхожда от неоспоримата истина, че в основата на човешкия живот стои производството на материални блага, че в основата на всяко човешко общество стои производящата класа, която произвежда материалните блага на това общество. При капитализма това е работническата класа. И тъй като буржоазното общество е преходно, то и буржоазните теории са преходни и биват изхвърляни на бунището. Поради това те са утопични. Утопична е и теорията на буржоазния комунизъм (сталинизма), която буржоазните интелигенти, в т.ч. и Г. Фотев, бъркат с научния работнически комунизъм (марксизма). Днес всички честни и непредубедени хора виждат, че буржоазната демокрация е демокрация за буржоазията, че тя е престъпна власт на буржоазията, осигуряваща й възможност да ограбва благата, произведени от работническата класа и в допълнение от дребнособственическата класа. Днес у нас тя е тази буржоазна власт, която унищожи голяма част от производствените мощности, построени от работническата класа при мразената от Г. Фотев и от много други "народна", наречена още "социалистическа" демокрация, а всъщност - демокрация на еднопартийно обединената и тотално господстваща в обществото до 1989 г. бюрократична буржоазия. Това е тази буржоазна "демократична власт", която осигури на новите грабители възможност да разграбят в частна собственост всичко, което можеше да се разграби. И всичко това Г. Фотев нарича "правова и демократична държава".
Изводът е, че през целия ХХ век се води борба между двете фракции на буржоазията - частнособственическа и бюрократична - за това, коя да господства в отделните страни и в света като цяло, да владее и се разпорежда със средствата за производство и с работната сила и да присвоява и разпределя произведените от работническата класа блага и печалба. Борба, която се представяше като борба между капитализма и социализма, между демокрацията и комунизма. В нея още продължават да вярват политически невежите буржоазни интелигенти и други като тях от двете фракции на буржоазията, и продължават да се ежат едни срещу други от името на демокрацията и на комунизма, докато олигархиите на двете класи отдавна се прегърнаха и заживяха безметежно.