Д-р Първан Дангов: Мерките на държавата срещу чумата са хаотични

"Никой не казва как инфекцията влезе в свинекомплексите"

"Властта е в дълг към всички онези, които са принудени да отглеждат животни, за да се препитават"

- Доктор Дангов, закъсня ли държавата с мерките срещу африканската чума по свинете?

- Ако говорим за сегашната ситуация, която е твърде тежка, очевидно е закъсняла. Всички тези мерки, които в момента се препоръчват за клане на свинете в т.нар. "заден двор", спокойно можеше да бъдат предприети още миналата година. Трябваше да се дадат достатъчно ясни препоръки, включително можеха да се намесят със санкции. И това, на което сме свидетели сега - да се дават ултиматуми със срокове от вчера за днес, нямаше да се случи. Има достатъчно примери в Североизточна България, където около свинекомплекси в 20-километровата зона не се отглеждат прасета, и там резултатите са красноречиви. Например в с. Козлодуйци, община Добрич. Безспорно закъснение има.

- Разбирам, че като експерт сте привърженик на клане на домашните прасета. Казвам го, защото сме свидетели на недоволство и дори бунт срещу това изискване. Пресилена ли е тази мярка?

- Мярката не е пресилена, тя е ненавременна. Не бе достатъчно обяснена на хората, за да им се заостри вниманието. Трябваше да им се даде препоръка или пък някаква алтернатива. На практика тези, които сега протестират, а това са хора, разчитащи с месото да изкарат следващата зима, нямат алтернатива. Те са притиснати до стената и им се разпорежда да правят клане по време на августовските жеги в домашни условия. Никой обаче не казва какво трябва да се случва с отпадните продукти. Какво се случва например с кожата на едно заклано прасе. Което трябва да бъде одрано, транжирано и прибрано във фризера. Какво се случва с кръвта, с вътрешните органи? И мен хората ме питат годни ли са те за ядене. Ако някои си позволи да ги хвърли и, не дай, Боже, прасето е болно, не е ли това начин за разпространение на заразата отново. В момента държавата предприема хаотични мерки, за да оправдае онова, което не беше свършено миналата година. 

Никой не казва в големите свинекомплекси, след като бяха предприети рестриктивни мерки - специален пропускателен режим за работниците, за транспортните средства, за транспорта на живи животни, как влезе инфекцията. С фуража ли, с транспорта, с хора ли? Никой не казва. Препоръчват се едни недостатъчно обяснени от Българската агенция по безопасност на храните мерки. И се разчита хората и този път да наведат глави, да си траят и да получат само негативи.

- Смятате ли, че трябва да се проведе разследване как е станал пробивът в биосигурността, да е ясно как чумата стигна свинекомплексите, за да са адекватни мерките. Не се ли бяга от този въпрос?

- Ако се отговори на въпроса как е влязла заразата например в свинекомплекса в Бръшлен, ще може да се вземат по-адекватни мерки. Както и да се отговори дали тази мярка за личните стопанства е най-добрият вариант в момента. До този момент отговори в тази посока няма.

- Как се разпространява болестта? 

- След отстрел през миналата година в дивата популация не беше установен такъв вирус. Въпросът е как се появи заболяването през лятото в България. Иначе начините за разпространение са със заразени животни, най-вече диви свине. Също и чрез нерегламентиран транспорт на живи животни. Трябва да попитаме как стигна инфекцията от Русе във Видин. Имало ли е нерегламентиран превоз на животни? На този въпрос никой не отговаря. Другият начин на разпространение е с месо и продукти от месо, произведени от болни животни. Също става и чрез един определен вид кърлежи, паразитиращи по животните. Има научни изследвания за комари, но това не е потвърдено. Заразяване става също и със замърсени храни и фуражи. Не допускам обаче, че големите свинекомплекси са търгували с фуражи от доставчици или райони, където заразата е установена. Освен това вирусът трябва да е в достатъчно количество, за да предизвика заболяване. Не всеки контакт с източник на инфекцията означава, че ще има заболяване. Трябва да се отговори и на един друг въпрос. Вирусът идентичен ли е с щама на вируса в Румъния, колкото и бързо да мутира. Трябва учените да кажат същият ли е или мутирал щам? Или по-агресивен? Като че ли политиката пак изпревари експертизата и се тръгна в недобра посока?

- Има ли БАБХ капацитета да се справи с кризата?

- Агенцията по храните има капацитета да се справи откъм научен потенциал и човешки ресурс. Друг е въпросът, че този потенциал не беше използван достатъчно добре досега. Във Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора има учени, които достатъчно добре познават заболяването. Капацитет има, стига да се слушат препоръките на експертите. Именно това не беше направено миналата година, когато се заговори за информационната кампания. Болестта не е толкова непозната, защото у нас имаше класическа чума по свинете. И клиниката, и самият ход на заболяването са идентични. Африканската обаче е по-агресивна. 

- Унищожаването ли е единственото, което може да се направи?

- Това е начинът за справяне. Епизоотичният процес има няколко характеристики. Възприемчиви животни, източник на инфекция и движещи сили. Ние сега се съсредоточаваме в ликвидирането на възприемчивите животни. Ако няма възприемчиви животни, няма да има заболяване. Но не се обръща внимание на движещите сили. Кое е довело до инфекцията.

- Каква е вашата прогноза за развитието оттук нататък.

- Ще видите как лека-полека ще затихнат нещата. И то, като че ли протестите ще повлияят на това.

- Опасението, че заразата може да влезе във всички свинекомплекси, няма да се случи?

- Няма да стане.

- Какво ще посъветвате обикновените хора, които гледат прасета в двора.

- Хората не трябва да се страхуват да задават въпроси на специалистите. Да искат да бъдат информирани. Трябва да си заострят вниманието откъде купуват фуражи и кой се грижи непосредствено за животните. Да се спазват хигиенните норми, доколкото е възможно. И да изпълняват препоръките на ветеринарните власти при обособяването на торищните площадки да бъде извършвана дезинфекция. Хората имат право да бъдат информирани. Имат право да питат, да бъдат недоволни. А политиците не трябва да се страхуват, че хората изразяват мнение. Напротив -  държавата чрез своите органи е в дълг към всички онези, които са принудени да отглеждат животни, за да се препитават.

- Колко време е необходимо там, където е имало огнище на заразата, за да се възобнови гледането на животни?

- След като е установена инфекцията, премахнати са възприемчивите животни и извършена е многократно дезинфекция, са необходими поне от 3 до 6 месеца. Поне в такъв период не трябва да бъдат населвани нови животни. Разбира се, това е свързано с подобряване на материалната база, пропускателния режим, взети са всички мерки за биосигурност. Но ето тук държавата отново е в дълг. Ако не може да даде финансови средства, то поне да предостави експертна помощ как всичко да се случи.

- Съобщиха, че засилват мерките за недопускане на нерегламентирани превози, но проверките щели да са само в светлата част на деня. Един вид - заповядайте слез 20 часа.

- Нерегламентираната търговия с живи животни винаги е била проблем за България. Винаги е стояла на дневен ред за ветеринарните власти, винаги е упражняван контрол. Друг е въпросът доколко на ветеринарните власти е оказвано съдействие. На това трябва да бъде сложен край. Един от рисковите фактори за разпространение на инфекцията е и нерегламентираната търговия с живи животни.

- Кой е крив и кой е прав в тази криза?

- Всички ние сме граждани на България и трябва да отстояваме нашите права. Независимо кой от коя страна се намира - дали е овластен, или живее на село и гледа в домашни условия прасета, за да си произведе месо. Едните не трябва да изкупват вината на другите.