Д-р Илиян Тимчев: Болните чакат с часове да бъдат приети

Общинската болница в Свищов "Д-р Димитър Павлович" вече е на над 141 г., оцеляла е в 5 войни, започнала е дългия път на голямата си мисия с българи, завършили медицина в престижни западноевропейски университети и върнали се в родината. Днес тази болница моли за помощ лекари от други болници. И я получи от двама депутати от БСП, за които медицината и мисията на лекаря са над всичко - проф. Георги Михайлов и д-р Илиян Тимчев. Няколко часа след пристигането си в Свищов в понеделник, д-р Тимчев разказва:

."Това е огромна 7-етажна сграда. Работят само първи, шести и седми етаж, има 5 отделения - детско, хирургия, вътрешно с кардиология, неврологично, физиотерапия. Има интензивно отделение към хирургията с двама анестезиолози. В момента вътрешното отделение e транформирано за КОВИД, на VII етаж е т.нар. пред КОВИД отделение, а на първи етаж е КОВИД отделението. В пред КОВИД са пациенти с положителен бърз тест и чакат 5 дни резултатите от ПСР теста, който идва от Плевен. В Свищов няма специализирана лаборатория и болницата е с външен договор с лаборатория в Плевен. В тези 5 дни пациентите са лекувани като от вируса. Ако се влошат или излезе положителен ПСР, ги преместват в КОВИД отделение. 

Заварихме 9 пациента, двама от които бяха на кислородна терапия. В момента във всички останали отделения няма други болни. Причината е, че самите пациенти ги е страх да влизат в болница, където има зараза. Голяма част от хората са се самолекували вкъщи с антибиотици или са вземали антибиотици, назначени от личния лекар. И след като 10 дни не са се подобрявали, не им е минавала кашлицата и температурата, са потърсили болнична помощ. 

Сутрин всички лекари са на работа. Дежурният, който следобед остава сам, хоспитализира пациентите. От сутринта около 10 души чакаха да бъдат приети. Когато ние около 14,30 ч. се качихме, започна тяхната хоспитализация. Лекарят ги преглежда, правят се допълнителни изследвания, сестрата подготвя документацията за касата и тогава ги настаняват в пред КОВИД отделението, вземат им проба за ПСР. 

Няма проблем с наблюдението на болните - има сестри и в пред КОВИД отделението, и в КОВИД отделението. Но няма лекари. Идва лекар от друго отделение - доброволец и пенсионер, който има и заболяване и е от рискова група, но идва на визитация сутрин и следобед и, когато е необходимо, променя терапията на болните. Иначе има дежурни по болница, които обслужват всички отделения, но, както споменах, в момента други болни няма. Ако някой от тези болни направи неврологичен инцидент или сърдечен, вика се консултант - специалист от другите отделения.

Ще останем колкото е необходимо.

Първите часове в понеделник бяха по-опознавателни, но от вторник се включваме, за да може от сутринта да бъдат приемани болните. Ние поемаме визитациите и всичко необходимо по наблюдението на болните, та колегата да започне от сутринта да ги приема. Времето е студено, а хората стоят на студа в тази огромна сграда. Отопляват се на електричество болничните стаи и манипулационните, но коридорите не се отопляват. 

Болницата е добре оборудвана, особено използваните етажи. Няма проблем с медикаментите, нито със защитните облекла. Но трябва да се прецизира приемът на пациенти".

Според д-р Тимчев е пропуснато ценно време за подготовка за настоящата ситуация, която в крайна сметка не беше неочаквана. Той припомня, че от години има план за действие при подобна епидемична обстановка, в който е разписано на национално ниво кои болници какво трябва да правят, при какво ниво на заболеваемост какви стъпки да бъдат предприети и пр. Управляващите трябваше само да го осъвременят.

"Друг проблем е изискването всички болници да приемат КОВИД пациенти - хората не искат да ходят в болница, в която знаят, че има болни с коронавирусна инфекция, предпочитат "чистите" болници. А в момента "чисти" са само частните специализирани болници. Те изразяват готовност да приемат пациенти с КОВИД, но в момента такива пациенти има само в държавните, университетските и общинските болници. Друг сериозен дългогодишен проблем, чиито горчиви плодове берем, е закриването на инфекциозните отделения в много болници, в това число и областни. Това доведе до дългогодишното неглижиране на инфекциозните заболявания, на специалността... Сега болниците са търговски дружества - приходите им са основно от клиничните пътеки, и отделенията, които не са печеливши, биват закривани. А един общински съвет не е компетентен по отношение на медицинската дейност и организацията на работа в една болница и, ако няма общински съветник лекар, кметът може с лека ръка да се освободи от нещо, което не е печелившо..."

"Властта пропусна лятото за генерална подготовка, но не можеше ли поне да бъдат подготвени екипи за адекватна реакция и поведение в тази обстановка, да се проведе кратко обучение на медици от различни специалност? Когато през лятото зададох подобен въпрос на министър Кирил Ананиев, той ми отговори, че обиждам българските лекари".  

Д-р Тимчев е категоричен, че той и колегите му в момента искат само едно - да помогнат на пациентите и на колегите си.

Д-р Десислав Тасков:

Умората на колегите се вижда и зад очилата и скафандрите им

Страх, молба и надежда има в очите на болните, казва лекарят

Д-р Тасков е уролог, практикува в Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания във Варна, но от понеделник е доброволец в шуменската болница. Работи с други доброволци. "Ще остана, докато в болницата имат нужда от мен!", категоричен е лекарят. Часове, след като влезе в едно от КОВИД отделението на болницата, разказва:

"Нещата са много сериозни! В болницата в Шумен са приети над 255 души. Аз съм на 10 етаж в бившето урологично отделение, което е трансформирано като КОВИД зона. В този сектор, където са 50 пациента, сме двама уролози, кожна лекарка и физиотерапевтка. Минаваме 3 пъти дневно на визитация - сутрин, около 15 ч. и около 20 ч.

Натискът е много голям. Колегите са изтощени. Макар че лицата им са скрити зад маските и скафандрите, умората се вижда през очилата им. Но никой не спира и за момент да работи, никой не се оплаква! Всички лекари, сестри, санитари са изключително внимателни с пациентите. 

А в очите на пациентите има толкова страх и толкова надежда...

Сестрите да са живи и здрави! Те изнасят всичко на гърба си... 

Когато се утежни положението на някой пациент и е необходимо обдишване или интубация, викаме реаниматор от другите отделения. Днес (в понеделник - б.а.) 45 пациента бяха в задоволително състояние, а 6 - в по-тежко. Кислородното им насищане бе под 80, имаха задух, понякога неадекватно поведение заради високата темпратура..."

Не трябваше ли през лятото да се проведе подготовка на лекари от различни специалности за работа с КОВИД болни?

"Да, трудно се преориентираме от една специалност в друга, но всички сме завършили медицина и едва след това сме специализирали. И аз много неща, които не правя във всекидневната си работа, съм забравил, но като студент съм ги учил и още в първите часове тук си ги спомних. Има ли човек желание да помогне, това не е пречка. Обучаваме се в движение. А и неволята учи. Хипократовата клетва казва "Преди всичко не вреди", но не те спира да помогнеш, а това го може всеки лекар, стига да иска". 

И все пак къде се корени проблемът, защо настъпи този безпорядък?

"От самото начало не беше привлечена доболничната помощ и сега у нас се повтаря средиземноморският сценарий от пролетта. Пропусна се и времето за масово тестване на населението и свовременното вземане на мерки за изолация, за карантина и др. И сега все още личните лекари не могат да назначават ПСР, а едно 4-членно семейство например не може да си позволи от джоба си да плаща за ПСР.

И най-големият проблем според мен е недоверието в институциите - продължителните разнопосочни послания. Хората още не проумяват защо държавата беше затворена при няколко десетки болни, а сега при няколко десетки хиляди е отворена. Това води до неглижиране на проблема и неспазване на мерките. Хората толкова са стресирани, че не могат да мислят рационално, и резултатът е налице. 

В болницата тук са хора, които са се самолекували или са лекувани по телефона, и след като 10-15 дни не са се подобрили, идват в болницата в сериозно състояние". 

Лични предпазни средства за медиците има. Лекарства за пациентите като цяло има, но често се налага да се сменят антибиотици според наличните от съответната група. Според д-р Тасков проблемът е, че по къщите си всички са вземали азитромицин и в болницата се налага да им се дават други широкоспектърни антибиотици за лечение на белодробните усложнения. 

"Засега се справяме", казва лекарят с присъщия си заразен оптимизъм и за пръв път от близо 9 часа си позволява да поседне.