Д-р Хасан Ефраимов: Писателят лекува хиляди наведнъж

Д-Р ХАСАН ЕФРАИМОВ е лекар по образование и писател по призвание. В произведенията си, които публикува за широката публика във фейсбук, а после издава и в книги, се фокусира върху изконните и непреходните човешки ценности. Автор е на романа "Метаморфоза", трилогията за Делиормана "Дервишки караконджул", "Събирачът на болка" и "Шейтаните от тавана на гара Хитрино", която след излизането от печат на "Мълчана вода" се превръща в тетралогия. Впечатлява ценители и с "Паралелен свят", "Изпращачът на души", "Възкресение" и "Графити". Определят стила му като магически реализъм, преплетен с постмодернизъм. Живее (казват - много скромно) в Добрич, където продължава да работи по специалността си "Акушерство и гинекология", придобита в Медицинския университет в София след завършването на МУ - Варна. Детството си прекарва в село Трем, Шуменско, и това по-късно оставя дълбок отпечатък върху цялото му творчество, от което струи неподправена носталгия и искрена болка по родния край. По текст на доктора е готов и спектакълът "Джанки в Манхатън", който в изпълнение на артиста от ДТ Добрич - Красимир Демиров, е представен със завиден успех на избрани сцени в страната. Основател и ръководител е на "Чудната градина" - социален проект за осигуряване на работа на лица с интелектуални затруднения. 

"За да усети читателят буца в гърлото, авторът трябва да умре хиляди пъти"

"Болката е наш постоянен спътник в живота"

"Ако не бях станал лекар, никога нямаше да пропиша"

"Как може все още да има хора, които да вярват на политици?"

- Когато се представяте на непознат, какво казвате: лекар или писател е Хасан Ефраимов?

- Обикновено, не казвам нито едното, нито другото. Хората веднага поставят дистанция. Ако нещо ме предизвикат, заявявам, че съм неграмотен. За съжаление, напоследък ме разпознават на доста места.

- Кои са най-големите предизвикателства във вашите занимания?

- Във всяка една моя работа предизвикателството винаги е било да изкача върха. После винаги ми е ставало безинтересно. Затова разперих криле и се приземих в низините - в градината. 

- Как бихте обяснили на 5-годишните деца това, което правите?

- Много често ги качвам на трактора и ги развеждам из градината. Децата разбират всичко сами.

- Кой най-напред е забелязал дарбата ви да пишете? 

- Аз ако чаках някой да ме забележи... Доста издателства отказаха да издадат първия ми роман "Метаморфоза". Някои и открито ми се подиграха. Издадох го сам и почнах да публикувам всеки ден по една глава във фейсбук. Така тръгнаха поръчките. Ала още не бе ми минало! Не трябваше да се заяждат с мен. Започнах да пиша разкази и да ги публикувам. Не съм крил нищо. Публикувах ги с печатните и правописни грешки, без да се притеснявам. Така за няколко години написах 10 книги и над 500 разказа. Не мина много време и всички млъкнаха. Аз съм убеден, че успях да сътворя около стотина разказа, които съдържат общочовешки ценности и са достойни дори за световната класика, колкото и нескромно да звучи. И това някой ден ще се случи. Просто още не може да се поокопити никой, след "блицкрига", който извърших. Почнаха да ми звънят и от издателства, оправдавайки се, че се е случила нелепа грешка, но отдавна нямах нужда от тях. Забеляза ме българският читател, който заяви, че съм писател. Забелязаха ме и българските журналисти, които започнаха да ме канят в предавания и на интервюта. Фейсбук разби монопола на издателствата, а аз бях първият писател, който не криеше своите писания и споделяше свободно. Подобно нещо никой не бе виждал и всички се видяха в чудо. Доказах им на практика, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

- Хрумвало ли ви е някога да оставите лекарската професия за сметка на литературната ви дейност?

- Да се откажа от медицината? Не. Обичам си професията, а и ми дава финансовата независимост за достоен живот.

- Наистина ли повечето от вашите разкази идват в съня ви? Не ви ли пречи, че подобно вдъхновение всъщност не ви оставя да спите спокойно?

- Огромен дял от разказите ми са част от моето минало, от моето детство... В този смисъл винаги съм живял с тях. Когато пиша някой разказ, започвам да живея денонощно с него. Опитвам се да вляза в главата на героите. Започвам да мисля като тях. Само тогава се получава истинско.

- Като доктор виждате пациентите си, знаете болките им... Но как си представяте читателите, които посягат към книгите ви?

- Като хора, търсещи лек за болката в душите им. Като лекар лекувам само физическата болка, а да си писател... Е, това е велико. Може да излекуваш хиляди наведнъж. Виждал съм го многократно в очите на хората. 

- Произведенията ви трудно се четат, без да се усети буца в гърлото. Вие самият какво чувствате, докато ги пишете (или след това)?

- Писането на подобно произведение е огромно предизвикателство. За да усети читателят буца в гърлото, писателят трябва да умре хиляди пъти. Когато постави последната точка, трябва да е на границата между живота и смъртта. Доста от произведенията ми са писани в състояние на транс. Тогава мислите напират в главата и дори не изчакват реда си. Подобно писане изтощава до краен предел, затова не искам да си го причинявам от доста време.

- Като че ли превърнахте най-вече болката и тъгата в главни герои на творбите ви. Лекарската професия ли ви провокира към подобно светоусещане или има друга причина?

- Болката е наш постоянен спътник в живота. Най-силна е в началото и в края на живота, затова Всевишният е направил така, че да не я усещаме в тези моменти. Понякога помагаме и ние. Сигурен съм, че ако не бях станал лекар, никога нямаше да пропиша. Кой да пише по-добре за болката, освен един лекар?

- Защо решихте да останете в България, когато през 1989 г. родителите и сестра ви заминават за Турция?

- Никога не съм мислил да живея на друго място, освен в България. Всъщност, пробвах да поработя навън, ала всяка вечер сънувах магарешките бодили пред блока. Те не ми позволиха. 

- На кого трябва да разчитат хората в тази пандемия - на лекарите, на политиците или само на себе си?

- Чудя се, как може все още да има хора, които да вярват на политици?

- Покрай ситуацията с коронавируса казвате, че това е епидемията на некадърниците. Какво ви дава основание да сте толкова категоричен в това твърдение?

- Самият факт, че не съм учил такава медицина. Генерали да ръководят епидемия! Боже! Докъде стигна този свят?

- Какво се случва със създадения и подкрепения от вас благотворителен проект "Чудната градина", чиято дейност е насочена към младежи от "Защитени жилища" в Добрич?

- Само да уточня, че проектът не е благотворителен, а социален. Ние не им раздаваме пари, а ги назначаваме на работа и те работят за хляба си. Не се занимаваме с "готованци", в каквито тези хора ги превръща държавата. Не е и само за потребители от "Защитени жилища", а въобще за хора с интелектуални затруднения. Доста от нашите младежи живеят със семействата си. По този начин ние успяхме да създадем социално предприятие, което се превърна в образец за цяла България. Убеждението ни е, че "Чудната градина" ще продължи да съществува дори след нас, въпреки многото неизвестни, които държавата България продължава да изкарва на пътя ни. 

- Не се ли уморявате в усилията си да направите света по-добро място за живеене?

- Всеки може да стори зло, трудно се върши добро. Всеки може да разплаче със сълзи от болка, ала със сълзи от радост могат да го направят само докоснатите. Нещо, за което си заслужава да се пробва до безкрай...