28 Март 2024четвъртък11:17 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Чудовището, което едва не превърна света в гробище

Учени от САЩ, Германия, Франция, Англия и СССР водят гигантска битка кой пръв да стане властелин на атомните тайни

/ брой: 179

visibility 5114

Николай Методиев

През 1903 г. Менделеев прогнозира: "Изучаването на урана ще доведе до много забележителни открития...", а през 1906 г. Алберт Айнщайн създава своята теория за относителността - извършва революция в човешките представи за пространство и време, за материя, енергия и светлина, дава съвършенно нова представа за Вселената. Но тази математическа формула трябва да се докаже и това става в следващите 40 години.
Нилс Бор разработва теорията за строежа на атомите; Д.Иваненко доказва, че атомното ядро на урана се състои от протони и неутрони, а К.Петржак открива спонтанното деление на атомите на урана; Е.Резерфорд разработва теорията за радиоактивния разпад, а Енрико Ферми използва забавени неутрони, за да бомбардира атомното ядро; Лизе Майтнер и Ото Фриш откриват, че този процес е източник на огромно количество енергия.
Взривът на експерименталната атомна бомба на 16 юли 1945 г. в пустинята на Ню Мексико е най-голямото доказателство за плодотворността на тази огромна умствена работа. За света обаче тези феноменални открития са свързани и с унищожението на Хирошима и Нагасаки, и с гибелта на стотици хиляди човешки живота, защото невинаги революционните научни открития се използват само за благото на човечеството.

Атомният взрив и... последствията


Водещи в атомните изследвания са учените на Германия, Франция, Англия, СССР - те организират научни конференции, обменят информация, но когато става ясно военното приложение на тази енергия, обменът на информация е прекратен, научните експерименти - засекретени.
През 1933 г. нацистите идват на власт и започва

"Великото преселение на учените"

- бягството им от Германия. Айнщайн се заселва в Белгия, но много скоро трябва да бяга в САЩ. 92-ма немски интелектуалци публикуват Манифест, в който оповестяват, че "великата немска  култура и националсоциализмът са идентични". Айнщайн отказва да го подпише и яростно е ненавиждан от нацистите. За главата му е определена награда от 50 хиляди марки, а в. "Фьолкишер беобахтер" призовава "истинските арийци" да се справят с "мръсния евреин"; Роберт Опенхаймер бяга от института "Кайзер Вилхелм", Едуард Телър напуска Гьотинген.
Физиците Френсис Симон, Рудолф Пайерлс и Ото Фриш се установяват в Англия, а Лизе Майтнер - в Швеция.
След като Дания е окупирана, Нилс Бор живее под неотлъчното наблюдение на Гестапо. Английските специални служби организират изтеглянето му - с малка моторна лодка, охранявана от подводница, го извеждат в Стокхолм, а оттам - в Англия и САЩ.

На 2 август 1939 г. Алберт Айнщайн изпраща писмо-предупреждение до президента Рузвелт за огромната разрушителна мощ на бомбата

Гонитбата за уран и "тежка вода"

Основен източник на уранова руда е находището Шинколобве в бившото Белгийско Конго, собственост на компанията "Юнион миниер". В началото на 1940 г. за френската атомна програма Жолио-Кюри получава 6 тона уранов окис и 1250 тона уранова руда. След капитулацията те отплават за САЩ. Германските потребности са задоволени след окупацията на Белгия - Вермахтът завладява 1200 тона уранова суровина, докарана тук от Белгийско Конго.
Ефективно средство за забавяне на неутроните се оказва "тежката вода", световните запаси от която се намират в градчето Веморк, Централна Норвегия, където фирмата "Норск хидро" на проф. Лейф Тронстед изгражда завод за производство на "тежка вода" в промишлени количества.
В началото на 1940 г. Жолио-Кюри изпреварва немците и при "тежката вода". Историята спокойно може да послужи за сценарий на екшън. Капитан Арну и лейтенант Аллье от военното разузнаване купуват наличните 185 л тежка вода и натоварват бидоните на самолет, пилотиран от лейтенанта. Над Северно море немски изтребители го принуждават да се приземи близо до Хамбург. Следва неприятна изненада - бидоните с тежка вода се оказват... празни.

"Дебелакът" - така наричат бомбата, хвърлена над Нагасаки

По пътя от завода до летището бидоните са прехвърлени в друга кола и заменени с празни. Истинската тежка вода достига Англия и оттам - Франция. След пробива при Седан през май 1940 г. тежката вода и научно-техническата документация на лабораторията на Жолио-Кюри са евакуирани в Англия и оттам - в САЩ.
След окупацията на Норвегия "Норск хидро" започва да работи изключително за немците, но става обект и на

постоянно наблюдение от английските специални служби

В края на 1941 г. група парашутисти не успява да унищожи запасите от тежка вода - заловена е и е ликвидирана; през януари 1943 г. друга група десантчици все пак успява да проникне в складовите помещения и да взриви наличните количества; през ноември с.г. 140 "летящи крепости" бомбардират Веморк. Немците започнали да подготвят пренасяне на тежката вода - 1,5 тона са натоварени на ферибот за пренасяне на другата страна на езерото Тинише, но групата "Гунерсайд" потопява ферибота.
Английското разузнаване съобщава, че заводът ще възобнови работата си и че нацистите създават "ФАУ-3" с атомна бойна глава!
- Трябва да се върна в Норвегия и да унищожа завода! - заявява проф. Тронстед. През есента на 1944 г. професорът заедно с лаборанта си Гунар Сиверстад са хвърлени в планините на Централна Норвегия. Предават ги и два месеца преди освобождението на Норвегия двамата са разстреляни.
В САЩ учените емигранти разясняват колосалните възможности на атомната енергия и предупреждават за опасностите, ако нацистите първи овладеят атомната бомба.
На 24.II.1939 г. Нилс Бор и Енрико Ферми съобщават на Американската асоциация на физиците, че "...при бомбардиране на атома на урана със забавени неутрони той се разпада, като отделя огромно количество енергия - 100 млн. електронволта,

20 млн. пъти по-голяма от тази на тротила"!

"...Енергията от разпадането на един килограм уран е еквивалентна на взрива на 20 хиляди тона тротил" - обяснява Бор.
Пред офицери от военноморските сили Енрико Ферми говори за възможността да бъде осъществена контролирана верижна реакция със забавени неутрони, което означава създаване на атомни реактори за подводни лодки и други бойни кораби, или за верижна реакция с бързи неутрони - така могат да бъдат създадени атомни бомби, по-мощни от всички други известни взривни вещества.
 На 2 август 1939 г. Айнщайн изпраща писмо до президента Рузвелт, в което пише: "...Това ново явление ни навежда на мисълта за изготвяне на бомба от нов тип, която ще притежава огромна разрушителна мощ... Може би ще сметнете за целесъобразно да установите контакт с групата физици в САЩ, които работят над верижната реакция..."
По-голямата част от американските учени не виждат заплахата, военните не вярват на "приказките". Повече от две години на писмото на Айнщайн никой не обръща внимание. Едва след като и Управлението на стратегическите служби (предшественикът на ЦРУ) също информира за немските изследвания, на 6 декември 1941 г. (един ден преди нападението над Пърл Харбър) се взема решение за активизиране на атомните разработки.
 Тласък дава и интервенцията на Чърчил пред Рузвелт - Англия е наясно с нацистката заплаха, Чърчил предлага цялата английска и френска научно-техническа документация да бъде предоставена на САЩ.

Инженерният окръг Манхатън

е учреден на 18 август 1942 г. За негов ръководител е назначен генерал-майор Лесли Гроувс, дотогава ръководител на строежа на сградата на Пентагона. Състоял се от няколко поделения: основната лаборатория и експерименталният полигон се изграждат в Лос Аламос - високо безлюдно плато в щата Ню Мексико, с ръководител Роберт Опенхаймер; лабораторията за радиационен анализ на Калифорнийския университет; заводът за газодифузия в Ок Ридж (щата Тенеси) и заводът за строеж на промишлени реактори в Ханфорд (щата Вашингтон).
Малко хора знаят какво се крие под названието "Инженерен окръг Манхатън" - Държавният департамент не бил посветен в тайната чак до Конференцията в Ялта през февруари 1945 г., Обединеният комитет на началник-щабовете също бил в неведение.
"Инженерният окръг Манхатън" имал своя полиция, контраразузнаване, комуникационна система, складове, заводи, градчета за живеене, подчинени на генерал Гроувс. Засекретено било всичко, даже публикуваните по-рано книги, статии, научни съобщения за възможностите да бъде създадена атомна бомба.
Лабораторията в Лос Аламос била обкръжена с ограда и охраната пропускала със специални пропуски; друга ограда обкръжавала градчето за живеене; всеки учен получавал друга фамилия и псевдоним.
През 1942 г. в повестта "Злощастно решение" писателят Р. Хейнлайн изобразил как американците създават атомна бомба и я хвърлят върху голям град на противника. Изображението било толкова реалистично, че авторът бил задържан и обвинен в издаване на държавна тайна.
През 1944 г. Хари Труман, тогава сенатор и председател на Сенатската комисия по вътрешна сигурност, запитал военния министър Хенри Стимсън какво произвежда комплексът Ок Ридж. Отговорът бил: "Сенаторе, не мога да ви кажа!"
На 17 август 1943 г. е подписано споразумението от Квебек - то закрепва доминиращото положение на САЩ в "Проекта Манхатън" и собствеността върху научните разработки, но допуска самостоятелни английски изследвания в Канада - особено внимание се обръща на запазването на тайната от Съветския съюз.
"...Още през 1942 г.

нямах никакви илюзии, че Русия е враг

и че проектът се изгражда на тази основа..." - пише генерал Гроувс в мемоарите си "Сега за това може да се разкаже".
Създадено е собствено разузнаване на "Манхатън" с основна задача установяване способността на немските учени да създадат атомна бомба.
 Оперативната група "Алсос" издирва германските учени, лаборатории, запасите от уранова руда и тежка вода. Прехвърлят ги в САЩ, за да не попаднат в Съветския съюз. Заводът на концерна "Ауергезелшафт" за производство на чист уран и торий, който оставал в съветската окупационна зона, бил изцяло разрушен от съюзническата авиация.
Части на "Алсос" изпреварват френския корпус, завземат градчетата Щасфурт и Ейхинген и ги задържат 18 часа, докато 1200 тона уранова суровина и повече от 50 немски физици (особено най-известните - Карл Фр. фон Вайцзекер, Вернер Хайзенберг, Ото Хан и др.) бъдат изведени в американската зона.
"...Като цяло Германия не е излязла от лабораторния стадий... Получена е енергия, но не е осъществен взрив..." - пише Гроувс и заключава: "...Не е имало смисъл да инвестираме два милиарда долара, да правим толкова отстъпки на Съветите и да ги молим да влязат във войната с Япония..."
"...Немските учени не успяха да излязат извън пределите на лабораторните експерименти..." - признава Алберт Шпеер, военен министър на Хитлер.
Първата атомна бомба е хвърлена над Хирошима на 6 август 1945 г., втората - над Нагасаки на 9 август. И двата града стават символ на тоталното унищожение и убийството на повече от 300 хиляди души. Генерал Гроувс докладва, че е в състояние да получи трета бомба, която да бъде хвърлена около 18 август. Бомбата става военно-политически фактор.
В Потсдам Труман съобщава на Сталин, че САЩ са изпитали "...нов тип бомба с необичайно голяма мощност". Не употребил думата "атомна". Сталин пък не проявил особен интерес, сякаш не разбрал за какво става дума. Всъщност той вероятно

бил информиран по-добре и от самия Труман

След победата над нацистка Германия САЩ и Англия трябвало да приключат и войната с Япония. Макар и значително отслабена, Япония все още разполагала със 7-милионна армия, 10 хиляди самолета и 500 бойни кораба. Владеела Корейския полуостров и значителна част от Китай. Елитната Квантунска армия (500 хиляди души) на границата със СССР била недокосната. Затова Рузвелт и Чърчил настоявали СССР също да влезе във войната с Япония. След създаването на атомната бомба обаче влизането на СССР във войната ставало излишно, даже нежелателно. САЩ смятат, че биха могли да се справят сами и да заемат японските териториални позиции в Азия.
От своя страна Сталин планирал да разгроми Квантунската групировка, да премахне заплахата за съветския Далечен изток, но и да подпомогне комунистическите войски на Мао Цзедун, които изнемогвали в битките с Чан Кайши - цялото въоръжение на Квантунската армия било предадено на Мао и през 1949 г. неговите армии победоносно влизат в Пекин.
Къде е грешката в стратегическото планиране на САЩ?
Във Вашингтон и Лондон традиционно приемат, че СССР далеч е изостанал в атомната проблематика. Утвърждават, че производственият му потенциал изостава от този на САЩ средно с 20 години и вероятността СССР да създаде своя атомна бомба е за времето след 1954 г. Малко известно било, че още през 1919-1920 г. професорите Рождественски, Там, Крилов и др. имали сериозни разработки по атомната проблематика.
 В Съветския съюз център на атомните изследвания станал Институтът по физико-химия на акад. Йоффе и съветските учени регистрирали значителни успехи в изследване енергията на атомното ядро.
"...Ако не беше войната, ние не бихме изостанали, а възможно бихме осъществили управляваната верижна реакция и редица други компоненти на атомната бомба и преди 1942-ра..." - отбелязва известният физик К.Петржак.
През 1943 г. в СССР възобновяват изследванията. Под ръководството на Игор Курчатов напредват бързо и на 29 август 1947 г., само две години след САЩ, е взривена съветската атомна бомба.
Основното, което обединява антихитлеристката коалиция, е нацистката заплаха, но недоверието остава. САЩ и Англия не споделят, даже укриват своите изследвания. След атомната, Едуард Телър продължава да работи за свръхмощната водородна бомба, която е взривена на 21 май 1956 г. В директива на Обединения комитет за военно планиране от 14.ХII.1945 г. са посочени 20 основни промишлени центъра на СССР и Трансибирската магистрала, а през септември е приета доктрината за нанасяне на "първия ядрен удар". В изпълнение на директивата Комитетът на началник-щабовете изработва плановете "Чариотир", "Флитвуд" и "Дропшот" за нанасяне на изненадващи ядрени удари.  
Плановете остават нереализирани - стратегическата авиация на САЩ и Англия може да достигне Москва и Ленинград само от летища в Англия и ФРГ, но те подлежат на ядрен отговор от съветската авиация и то върху гъсто населени райони.
В конкуренция със сборен отбор на елитните западноевропейски и американски учени, съветските успяват да ги изпреварят в създаването на водородната бомба, която взривяват на 20 август 1953 г., т.е. почти две години преди бомбата на Телър.
Настъпва т.нар.

равновесие на ужаса

В тази надпревара разузнаването изиграва значителна роля. От декември 1941 г. във Вашингтон работят съпрузите В.М.Зарубин и Е.М.Зарубина, и двамата ветерани на Първо главно управление. Сталин лично ги инструктира и очертава задачите им, свързани с атомната програма на САЩ.
Зарубини ръководят повече от 20 агенти - едни източници на секретна информация, други - т.нар. агенти с влияние, които трябва да формират възгледите и постъпките на определени хора. Има и двама, внедрени в "Манхатън".
Изключителна е сагата на агента "Лукас". През 1923 г. известният съветски скулптор Сергей Коненков (49 г.) и съпругата му Маргарита (27 г.) заминават за САЩ, където представят изложба на руското и съветско художествено изкуство. Отиват за шест месеца, остават... 22 години. Младата и красива съпруга на "руския Роден", както го величаят, се вписва блестящо във вашингтонския елит - закусва с Елинор Рузвелт, чест гост е на семейство Опенхаймер, впечатлява, а по-късно и започва да живее с "великия Айнщайн". В Принстън дълго си спомнят за "небрежния в облеклото си" Айнщайн и красивата рускиня, която неизменно го придружава в разходките му.
 В книгата си "Разузнаването и Кремъл" генерал Павел Судоплатов пише: "...Жената на известния скулптор Коненков, наш проверен агент, се сближи с най-крупните физици Опенхаймер и Айнщайн. ...Постоянно влияеше на Опенхаймер и успя да го уговори да вземе на работа в Лос Аламос специалисти, обект на наша разработка и останали извън полезрението на ФБР..."
В Англия успешно работи групата на Рут Вернер (псевдоним Соня), бивша радистка на Рихард Зорге, която в края на 30-те години през Португалия е прехвърлена в Англия и е съсредоточена върху английската ядрена програма.
През 1945 г. Зарубини и Коненкови се завръщат в Съветския съюз. Сменява ги групата на Рудолф Абел, която работи върху водородната бомба и ракетната програма на Вернер фон Браун.
Сталин реализира глобалната си геополитическа мечта - да изведе Съветския съюз от блокадата, на която е подложен преди Втората световна война, и да излезе на международната сцена като втора политическа и военна сила след САЩ.


"...В радиус около 1200 м от епицентъра на взрива, под въздействието на мощната ударна вълна и топлинното излъчване, хората и животните умират мигновено... Улиците са осеяни с обезобразени трупове. Голяма част от града прилича на гробище, в което не е останал нито един непреобърнат камък. Загинали са повече от 70 хиляди души..."
(Доклад на префектурата на Нагасаки - 12 август 1945 г.)


 

Летният сезон тръгва с 10-15% по-високи цени

автор:Дума

visibility 562

/ брой: 58

Цената на яйцата гони световен рекорд

автор:Дума

visibility 541

/ брой: 58

Париж готов на война с Русия за Одеса

автор:Дума

visibility 727

/ брой: 58

ВМРО-ДПМНЕ отлага промените в конституцията

автор:Дума

visibility 578

/ брой: 58

Евросъюзът отстъпва пред фермерите

автор:Дума

visibility 543

/ брой: 58

Накратко

автор:Дума

visibility 521

/ брой: 58

Десница по дьо Сад

автор:Александър Симов

visibility 625

/ брой: 58

Обирът на руските активи

автор:Юри Михалков

visibility 667

/ брой: 58

Особена порода

visibility 621

/ брой: 58

Престъпен интерес на ЕС

автор:Юри Михалков

visibility 786

/ брой: 58

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ