Чудото Велика китайска стена

Светозар КАЗАНДЖИЕВ

Всеки, щом чуе името на Китай, се сеща за Великата китайска стена, едно от седемте чудеса на света. Пътят от Пекин до първия й подстъп е около сто километра. Два часа с микробус, който се движи със средна скорост от 60-80 км в час. Толкова разрешава Законът за движение по улиците и пътищата в Китай. От двете страни на магистралата има циментови стълбове. На всеки от тях - улична лампа и платка над нея, чрез която се зарежда от слънцето. И най-важното - нощем лампите винаги светят. Встрани от магистралата се простират безкрайни поля с узряла царевица, обрани бостани, овощни градини с едри ябълки - зелени, жълти, оранжеви, червени...
Наближавайки върха на планината, забелязваме че и тук има пинии - бороподобни дървета, каквито съм виждал из Средиземноморието, с "отрязани" върхове като чадъри. Есента е обагрила с акварел листата на дърветата и в тези разцветки те изглеждат безкрайно красиви. Смогът остана в Пекин и слънцето тук грее като напролет. Още един забравен ден от лятото.
Пристигаме. Така се сбъдва една от детските ми мечти. Предполагал съм, че има изключителен интерес към Чудото на чудесата, но за подобно нещо не съм и помислял. Това, което виждам, е вън от всякакви стандартни представи. Деветдесет процента от туристите са китайци. Останалите - руснаци, американци, малко европейци и тук-там други като нас - четирима българи. Автобусите непрекъснато изсипват хора. В десет часа имаше над сто, микробусите бяха двойно повече, а леките коли - безброй. И хора, хора, хора. Искат да стъпят с краката си и да докоснат с ръцете си едно от Седемте чудеса на света.
Слизаме от микробуса и се вливаме във вълнолома от посетители, който ни тласка нагоре към планината. Към нас се спускат като хищни птици търговци, които демонстрират всевъзможни номера, включително "номера на китайката", за да привлекат вниманието ни и да ни пробутат някакви "джун-джун". Има всичко - от студена минерална вода в различни по обем и форма бутилки, чадъри, портрети и пейзажи в масло, ветрила, кимона, шалове, чай от жасмин и женшен до чай от изпражнения на коала... Горките "плюшени" мечета (!) Пуловери, тениски, кецове, шалове, шапки, килими - от пиле мляко.
Мисля си, че това е хлябът и надеждата на тези хора. Би било грях да не си купя нещо. Стоките са без цени, за всяка се пазариш. Обикновено цената тръгва от сто, сто и петдесет юана (което е 18-20 долара) и стига до 10 или 20 юана (2-3 долара за парче). Цената пада от пет до седем пъти. Стига да си ербап и приказлив. Уличните търговци владеят не само езика на жестовете и мимиката, но и английски, руски, японски, индийски. Кеф ти риба, кеф ти паламуд.
Тръгваме по стъпалата нагоре. Направо към билото, където минава Чан чън (Великата китайска стена). След 3,5 км стигаме един от подходите и стъпваме на самата стена. Срещата с могъществото на човешкия дух и със строителния гений на древните хора е поразителна. Стената пълзи като гигантски дракон през пустини, планини, равнини и плата. Дълга е 6700 км. Това умопомрачително архитектурно творение е свидетелство за амбицията на династиите, управлявали Поднебесната империя. В изграждането му са участвали двадесет династии, а строителството е продължило 2300 години - от VII век преди Христа до XVII век след Христа.
Най-голям принос за построяване на стената имат династиите Цин, Хан и Мин. Те са "автори" на проточилите се 5000 км дължина. Говоря за стената, която познаваме днес. Има хиляди километри полуразрушени ограждения в пустинята и в планинските дебри, забравени от времето - част от тях открити наскоро, други все още никому неизвестни. Ако се съединят, дължината им ще стигне 56 000 км, достатъчна да обиколи два пъти земята. Това свръхчовешко постижение е най-дългият паметник, строен някога на планетата.
Когато императорът-обединител на многоликата Поднебесна Цин (Чин) Ши Хуан изградил за дванадесет години 6400 км защитна стена - девет метра висока и четири и половина широка, написал на последния камък: "Аз събрах всички княжества в едно и обединих Китай. Днес народът ми живее щастливо. Мъжете работят в полето, а жените се занимават с тъкачество. Нека слънцето огрява земята ми хиляда години..."
Този велик мъж със сложен и противоречив характер, какъвто е и характерът на Китай, извършва нечувани реформи за своето време. Те имат огромно значение за развитието на китайската нация и човечеството. Освен Великата китайска стена Чин Ши Хуан изгражда непобедима армия, създава държава от съвременен тип, уеднаквява всички мерни единици, въвежда единна парична система и книжни пари, създава първата митница, прокарва пътя на коприната и най-накря дава името си за вечни времена на Поднебесната империя.
Чин Ши Хуан е най-жестокият император. Строежът на неговия живот - Чан чън има печална слава - най-голямото гробище на земята. При изграждането й умират десет милиона мъже. Когато Чин стига зенита на своя възход, заповядва да унищожат песните, преданията, легендите, да изгорят всички бамбукови книги, писани преди него. Пощадени са само онези, които възславят династия Цин, гадателните текстове, медицината и фармакологията, агрономството и математиката. Всеки, който дръзнел да скрие свещеното слово, бил осъждан на четири години каторжен труд на стената. Обречените ходели с обръсната глава, с желязна верига на шията и с йероглив на позора, изписан върху лицето. Четири години били достатъчни да изпият и последната капка живот от тялото на един мъж.
Хронистът Чън Ли пише: "Това бе прокълнато време. Щастливи бяха семействата с момичета и нещастни семействата с момчета. Майките убиваха мъжките си деца, за да не отглеждат роби. Стената е висока, защото се издига върху планини от човешки кости. И е здрава, защото е споена с кръвта на китайските селяни..."
Великата китайска стена поразява с могъществото, с историята и съдбата си. Тук невъзможното става реално, а реалното звучи неправдоподобно. Дължината на Чан чън е 6500-6700 км, колкото е разстоянието по въздух между Москва и Пекин. Имало е периоди, когато династиите използвали в изграждането на съоръжението номадски коне, вместо китайци. Тогава Чан чън достига 11 000 км. Най-простата сметка показва, че за да се прелети над нея със самолет Боинг 747, ще са нужни повече от десет часа.
Стената започва от пустинята Гоби на запад и стига до брега на Жълто море - на изток. Това уникално съоръжение, изградено от камък, дърво, тръни и пръст, прекосява цялата територия на Китай. В Пекин и другите градове, разположени в близост до Чан чън, е имало наблюдателници. В тях били най-добрите стратези, за да следят денонощно сигналите и да привеждат в бойна готовност императорската войска. Разделена на шест основни и стотици по-малки зони, Великата китайска стена спирала хуни, монголи, манджури и други номадски племена. В една зона служили по 100 000 войни, а в гарнизоните от пет до двадесет и пет хиляди. Чан чън е преграда между цивилизацията и варварите. Ограждането като философия и традиция е популярно до днес. Хората ограждат селищата и домовете си със стени. Йероглифът за град и за стена е един.
Отскоро, едва отпреди 220 години, европейците знаят за съществуването на Чан чън - Великата китайска стена. Това е още едно доказателство, че сме в покрайнините на Метрополията. През 1793 г. английски търговци пристигат в Китай да договорят износ на вълна, желязо и дървесина и да внесат в Англия скъпоценни камъни, коприна, подправки, барут... Любезните домакини завели гостите да видят стената. В състава на групата имало и чертожник. Той скицирал набързо видяното и прибрал листовете в чантата. През целия път към дома чертожникът поправял рисунките на незабравимото архитектурно "чудовище". Те били отпечатани във всички английски вестници, след това препечатани във френските и в германските. Така Великата китайска стена става известна на целия свят. През 1987 г. Чан чън е записана като паметник от общочовешко значение в списъка на ЮНЕСКО.
Докато пиша тези бележки в хотелската стая, по канал 3 на ССТV тече "Мюзик айдъл", а снощи гледах и "Гласът на Китай". Само две изпълнения бяха на английски, всичко останало - на китайски език. Гледайки познатото шоу, стигам отново до извода - много по-лесно е да откриеш гений сред милион дарования, отколкото сред стотина или хиляда. Чух невероятни гласове. Какво друго да кажа - поведението на кандидатите за славата, на водещите шоуто, на менторите, на публиката, ако искате, беше досущ като нашите. Прав бе китайският ми колега, когато твърдеше, че всички мразим Америка, но всички искаме да живеем като американците.
На връщане от стената, капнали от жега и от жажда, почти се загубваме в калабълъка, но нашият душеприказчик Джан Тао от Съюза на китайските писатели прояви отново своята всеотдайност. Дочака ни със студена вода, дребни сувенири за спомен и ни подкара обратно към Пекин. Впечатленията от Чан чън не могат да се сравнят с нищо, защото и стената няма с какво да се сравни. Докато мълчим в микробуса, Джан Тао споделя, че  Великата китайска стена е осигурявала спокойствие и мирен труд в империята, разцвет на науката, културата, търговията. По същото време е трасиран Пътят на коприната, изобретен е компасът, помогнал на Христофор Колумб да открие Америка, създаден е барутът, произведен е първият кибрит, започва да работи първата митница... С една дума - чудото ражда нови и нови чудеса.


Деветдесет процента от туристите са китайци, останалите - руснаци, американци, малко европейци и тук-там като нас - българи...