ЧУДОТО ФОТОГРАФИЯ не е станало нито бързо, нито лесно

Киро М. ИВАНОВ

Днес кой ли не снима, кой ли не притежава фотоапарат. Сами си вадим снимките, сами ги пращаме на другия край на Земята - какво чудо е  научно-техническият прогрес!
Фотографията се е зародила на границата между двете науки: оптика и химия, които трябвало да решат две сложни задачи.
Първата - необходима била светлочувствителна плоча, способна да възприема и задържа върху себе си изображение на който и да е предмет или ландшафт; втората - да се намери специален уред и той ясно да проецира изображението на снимания обект върху тази плоча.
Чудото фотография, на което сме свидетели днес и в областта на медицината, естествените науки, астрономята, Космоса, криминалистиката, за военни и топографски цели, в киното и телевизията не е станало нито бързо, нито лесно.
Обезцветяващото и оцветяващо действие на светлината е било познато много отдавна. Още в 1200 г. Албертус Магнус, а по-късно - в 1650 г., алхимикът Глаубер са установили, че кожа, дърво или пера, намазани с разтвор от сребърен нитрат и изложени на действието на слънчевата светлина, след известно време потъмняват. През 1727 г. германският лекар Йохан Хайнрих Шулц от Хале разбира, че тебеширен прах, напоен в разтвор от сребърен нитрат, потъмнява, ако бъде изложен на действието на слънчевите лъчи.

Изобретателят Едуин Ленд

До откриването на чувствителните на светлината сребърни халогениди са били предлагани начини за бързото получаване на портрети, един от които е отдавна
 
забравеният физионотрас
 
(от думите "физиономия" и "трас" - следа).
Физионотрасът е бил изобретен през 1784 г. във Франция от виолончелиста на Кралската капела във Версай Жул-Луи Кретиен. Така били наречени и изображенията, получавани с този апарат. Миниатюристът Е. Кенед проявил интерес към изобретението на Кретиен и двамата се специализирали в изработването на физионотраси, чийто брой достигнал до 1000 изображения годишно.
Апаратът е притежавал пантограф с визьор и е възпроизвеждал човешкия профил в естествена величина, след което операторът довършвал портрета и добавял сенките, придавайки му обемност. По-късно пантографът е бил заменен с призма или с полупрозрачно огледало.
Физионотрасът използвали още в Англия и САЩ. И до днес във френските музеи се съхраняват над 5000 физионотраса, сред които на Волтер, Фенелон, Мирабо, Лафайет, Русо, Марат, Робеспиер и др. Последният портрет на Вашингтон (1798) е направен също с физионотрас.
Първият апарат 

"камера обскура" - тъмната стая

е дело на италианския физик Джанбатиста де ла Порта (1535/6-1615). В 1568 г. по предложение на Даниел Барбаро (1528-1569) камерата била снабдена с оптическа леща.
Усъвършенстван, апаратът бил използван през ХVII век за правене на снимки. Той приличал на уред за чертане, снабден с лещи, които можели да се настройват така, че образът на пейзажа да се появи върху плоча от шлифовано стъкло. След това по него художникът рисувал картината.
Плочата от шлифовано стъкло на камера обскура била заменена от бившия учител и офицер, художникът Жозеф Никифор Ниепс (1765-1833) през 1816 г. с хартия, покрита със сребърен хлорид. Както и очаквал, френският изобретател получил образ върху нея. Получил, но не могъл да отпечата копие от образа, защото той оставал "негатив" (както при съвременните фотографски негативи, на които тъмните зони изглеждат светли, а светлите - тъмни).
Десет години по-късно Ниепс направил първата истинска фотография: фиксирал върху цинкови плочи, намазани с разтопен асфалт, изображения, които успява да запази; така открива хелиогравюрата.
В 1829 г. Ниепс обединил усилията си с френския художник и декоратор Луи Жак Манд Дагер (1787-1851) - бивш офицер, работещ също над създаването на фотоапарата. Скоро след това Ниепс починал. В 1838 г. Дагер представил своите първи опити от фотографни изображения пред трима членове на Френската академия на науките - Хумболт, Био и Араго. По настояване на академиците на 19 август 1839 г. Дагер съобщил тайната на своето откритие на публично заседание на академията. Френското правителство откупило патента на Дагер и му определило пожизнена пенсия от 6000 франка, а за сина на Ниепс - 4000 франка.
Какво представлява т. нар.
 
дагеротипен процес

Посребрена полирана медна плоча се обработва с йодни пари; след експониране около 20 минути се проявява с живачни пари невидимото изображение и се фиксира с разтвор от натриев хлорид; получава се позитивно изображение, което обаче не може да се копира. Освен това пионерите на фотографията успели да съкратят времето на експонация от 8 часа на около 15 минути! Дагеротипията давала добри резултати, но изисквала огромен труд и голямо търпение. Клиентите трябвало да стоят неподвижни повече от 20 минути пред камерата, за да е сполучлива снимката. Да не говорим за отровните пари, които гълтали фотографите по време на проявяването на плочите в тъмните стаички.
Върху приготвянето на светлочувствителна хартия са работили У. Х. Талбът, Арчър, Бланкар Еврар и др. Английският лекар Джон Мадокс в 1871 г. пръв успял да приготви бромосребърна желатинена плоча. На Х. В. Фогел пък се пада голямата заслуга за откриване на необходимите багрилни вещества, началото на производството на цветочувствителни, ортохроматични плочи.
Първият фотоапарат бил направен от Алфонс Жиро и носел подписа на Дагер. Той представлявал усъвършенствана камера обскура. Един от най-масово използваните до края на ХХ век фотоапарати - "Лайка", е конструиран в 1914 г. от немския изобретател Оскар Барнак (1879-1936).
 
"Капан за мишки"

На принципа на камера обскура в Англия била заснета първата фотография през 1840 г. от физика Уилиам Хенри Талбът (1800-1877). Ученият открива, че под въздействието на галовата киселина върху чувствителната хартия, покрита със сребърен хлорид, се появява негативно изображение; за фиксатор използва разтвор от калиев бромид. Така бил изобретен нов вид светлочувствителен материал. Хартията Талбът излагал под разни рисунки или гравюри на слънце и получавал едно негативно копие от рисунката. Полученият негатив копирал отново на друга хартия и получавал вече позитивни копия от рисунката или гравюрата. Съоръжението му - квадратна дървена кутия, било със страна 6 см, която жена му наричала "капан за мишки".
Между изобретенията на Талбът в областта на фотографията заслужава специално да споменем опитите му в автотипията; чрез фотомеханичен начин искал да получи печатарско клише, за отпечатване на полутонови рисунки чрез точкова система или фотографиране чрез растер и копиране на растеров негатив върху светлочувствителна цинкова плоча.

Откритията през годините

1840 - словашкият физик Йозеф Петзвал (1807-1891) усъвършенствал дагеротипията и изследвал възможностите на анастигматния обектив, въз основа на което се изработва трилещов обектив с много добри качества. Австрийската фирма "Voigtlander" внедрила това изобретение в модерното производство на фотоапарати.
1846 - немският професор по химия Христиан Шьонбайн (1799-1868) изобретил колодия; пет години по-късно англичанинът Фредерик Скот (1813-1857) заедно с Густав льо Грей и У. Фрей въвеждат във фотографската техника т. нар. колоиден мокър процес, като използват стъклени плаки, покрити с колодий и сребърен йодид.
1868 - чешкият учител по рисуване Якуб Хусник (1837-1916) изобретил хелиогравюрата, а немският фотограф Йозеф Алберт (1825-1886) откупил изобретението му и го внедрил в собствената си печатница. Десет години по-късно чешкият художник и график Карел Клич (1841-1929) открил нов начин за възпроизвеждане на рисунката, като чрез редица усъвършенствувания в 1890 г. той стига до овладяването на дълбокия печат.
1872-1877 - американският пионер в кинематографията Едуард Майбридж (1830-1904) използва няколко фотографски апарата за непрекъснато фиксиране на определено движение, като създава цяла серия от снимки. С 24 апарата последователно снима конски бяг и това по-късно навежда Т. Едисон на мисълта да създаде кинокамерата.
Френският физиолог Етиен Марей (1830-1904) конструира т. нар. фотографическа пушка. В цевта се монтира обектив и въртящ се диск с фотографски плаки - за фиксиране на различни моменти от движението; тези опити допринасят за развитието на кинематографията.
1878-1881 - предлагат се нови методи за използване на селеновите фотоелементи за едновременно предаване на изображения по телеграфните жици.
1881 - англичанинът Алфред Пъмфри от Бирмингам изобретява фотографския филм. Първият ролков филм, изработен от целулоид, бил произведен през 1889 г. в Рочестър, щата Ню Йорк, САЩ, и бил използван най-напред в новия фотоапарат "Кодак".
1887 - американският изобретател Ханибал Гудуин (1822-1900) патентова фотолентата - тънка, прозрачна и еластична подложка с нанесен върху нея чувствителен към светлината слой. А Джордж Ийстмън (1854-1932) внедрява изобретениято на Гудуин и започва изработване на ленти вместо стъклени плочи към фотоапарата "Кодак".
1904 - немският изобретател Артур Корн (1870-1945) овладява предаването на фотоизображения по телеграфа; тези опити осъществява между градовете Мюнхен и Берлин. Три години по-късно френският физик Едуард Белен (1876-1963) усъвършенства фототелеграфията.
До началото на ХХ век Поатвен, Бекерел и Липман са правили много опити да получат фотография в естествените цветове на снимания обект. Поатвен открил, че желатин, напоен с разтвор от калиев бихромат и изложен на слънчева светлина, се втвърдявал и ставал неразтворим във вода. На този принцип почива изнамереният от него пигментов печат.
Принос в областта на многоцветната фотография имат още Дюко дьо Орон, Траубе и Йосиф Алберт от Мюнхен. Трудната задача била решена от братята Люмиер, които получили изображение в естествените му цветове с аутохромната плоча. На тази плоча се появявало желаното изображение, но само като диапозитив, т. е. само върху стъкло.


С вълшебна пръчица се появява моменталната снимка

От края на ХIХ век до 1948 г. основните принципи на фотографията не били променяни. Новият исторически етап започна от средата на ХХ век. Началото му е положил Едуин Ленд, притежател на 533 патента в САЩ. Той създал и лансирал в Америка фотокамерата за моментални снимки "Полароид". В началото компанията му печелела добре от производството на светофилтри за фотоапарати и слънцезащитни очила, но по време на Втората световна война ученият изпаднал във финансова криза. През един слънчев ден на 1943 г. неочаквано го озарила новата идея. 
Почивайки си с жена си Тер и тригодишната им дъщеричка Дженифър в Санта Фе, Едуин Ленд направил няколко снимки на малката. Детето попитало баща си не може ли да види веднага фотографиите? Въпросът на Дженифър станал за Ленд вълшебната пръчица, която отворила пред него вратите за нова научна област, в главата му се оформила напълно концепцията за моменталната снимка.
Изобретателят се съсредоточил върху идеята и я реализирал през 1947 г. След Деня на благодарността в бостонския магазин "Джордан марш" бил изложен за продажба първият фотоапарат "Полароид- Ленд", наречен "Модел 95". Тежал само 5 фунта , като всяка касета осигурявала получаването на оцветени в светлокафяв цвят отпечатъци; проявяването започвало веднага и завършвало за 60 секунди.
Моменталната камера имала голям успех. На десетата година корпорацията "Полароид" печелела от продажбите й по 59 млн. долара на година.
В началото фирмата "Кодак" не проявила никакъв интерес към откритието му, но след огромния успех, пожънат от фотоапарата "Полароид-Ленд", завела дело за нарушаване на патентното право и след съдебни процедури, които били едни от най-дългите в историята, спечелила сумата един милиард долара за понесени щети.