Чудесии

До вчера черна бе гората, 

но духна топлият южняк, 

реката чу, че птиче пее 

и млад април нетърпеливо

развя зеления си флаг. 

Наднича слънцето и сварва

във утринната ведрина

прозрачна, още не успяла

да се търкулне зад скалата

до снощи златната луна. 

Невидимо, но звънко ку-ку

ме среща целият предел, 

че аз при тези чудесии

нали съм с моето бастунче

току дошел, току дошел. 

И двата щъркела дошли са. 

И трепка сливовият цвят. 

Ела със мен, да му поседнем, 

по чаша пролет да изпием

от този вечен божи свят.