Човек от зор става и птичка!

Едно от любимите ми "тайнички" местенца в София е Къщата на шапките, където с пробването на нова капела се откъсвам от всекидневието и се потапям в чисто женски свят. Тук се срещам с интересни жени, които не са се предали на кризата, а са потърсили друго поприще за себе си, за семейството си и са постигнали успех в живота. 
Къщата е и своеобразен Клуб на "любовните емигрантки". Сред "кръстниците" е стопанката Ирина Сардарева, която събира българските снахи, последвали обичаните си съпрузи от далечни кътчета на света. 
Тук се сприятелих с майката и дъщерята, които заедно творят красота. Щерката е познатата на всички ни Станислава Цалова. Гледаме я с интерес по телевизия Би Ти Ви, защото от нея научаваме какво ще бъде времето. Нейната майка Тони Ким - екзотична и засмяна чаровница, е известна с уникалните бижута, които представя у нас, а вече и по света. Оказа се, че в производството на оригиналните накити участват активно и майката, и дъщерята. Те са творчески тандем.
В завладяващото занимание се включва и цялата им рода. След "титулярките" се нареждат техните съпрузи Страхил и Данчо. Следват ги и родителите на зетя Светослав и Даниела, както и Пальо - деверът на Стаси. Заниманието е толкова увлекателно, че са възможни и нови попълнения към производителите - творци на красотата и изяществото, на което се любувах в изложението им в музея "Земята и хората".

 И майстор, и модел едновременно


- Тони, разкажи как България и София станаха твой втори дом.
 - Случайно. Влюбих се в българин. Но още преди да го срещна, знаех за България много неща. Много обичам песните на Лили Иванова. Те, нейните песни, ни събраха мен и моя съпруг. Той ме спечели първоначално със сбирката си от нейни плочи. И ето вече 35 години сме заедно и аз съм българска снаха! Без Лили Иванова сега Стаси нямаше да я има.
 - Стаси, между теб и майка ти съществува много силна връзка. Сега сте не само майка и дъщеря, но и приятелки, и съдружнички. Вие сте невероятен творчески екип!
- В детството мама винаги ми е казвала, че не сме приятелки, а само майка и дъщеря. Защото тогава нейната възпитателна роля беше решаваща! Чак когото пораснах, тя си позволи да ми каже, че можем да бъдем и приятелки. Но за мен мама си остава моята по-опитна, по-знаеща другарка, която продължава да ме учи, да ме напътства в живота. Истината е, че тя прави всичко и заради мен - за да ми е пример, за да знам как да постъпвам и с най-обикновените, и с големите проблеми в живота.

Съпругът на синоптичката - мотор на семейната фирма

- Тони, сега си бижутерка, но твоето образование и професията ти са други.
- По професия съм конструкторка, но след промяната останах без работа и реших, че хобито, любимото ми занимание да правя аксесоари, украшения, може да стане и занаят, от който да си вадя хляба. Мисля, че уменията ми като конструкторка и сега ми помагат.
- Стаси, разкажи за твоето образование, за твоите специализации.
- До VII клас учех в 32-о училище. Там учех и руски език. Продължих в 18-о СОУ с японски език, но завърших като частна ученичка и Втора английска гимназия. В Софийския университет "Кл. Охридски" започнах да уча география. След първи курс записах и колеж за фоторепортерство към Факултета по журналистика. После се заех с второ висше образование - специалност японистика в СУ. Това беше през лятото на 2000 г., когато си подадох документите за кастинг в Би Ти Ви за говорители за прогнозата на времето. Щом започнах работа в телевизията, животът ми се промени много, но аз продължих и да уча. Спечелих стипендия за специализация в Япония. Защитих бакалавърска степен по японистика в СУ, завърших магистратурата си по метеорология в СУ, след което Би Ти Ви ме изпрати в САЩ на специализация в областта на телевизионното представяне на прогнозата за времето. Дълго учех и специализирах, сега следва да отделя повече време на семейството си.
- Тони, твоите корени са от остров Сахалин. Вярвам, че те влече Изтокът. Как възприе поканата на Стаси да й гостуваш в Япония?
- С радост и с удоволствие, но поставих условие да се усъвършенствам в курс за производство на бижута.
- Тони, как и кога разбра, че можеш да "произвеждаш" красота?
- Всеки от нас носи усещането за красота по свой уникален начин. При мен то се наложи, когато дойде демокрацията. Дойде принудително, защото останах без работа. И, както са казвали в древността, като ти се затвори една врата, огледай се за порта. Така се случи и с мен. Прав е българският писател Йордан Радичков, че "човек от зор става и птичка"! Та и с мен: от конструкторка сега съм бижутерка! Но, за да се осъществи всеки творец, му е нужна опора. За мен такъв "гръб" се оказа зет ми Данчо - съпругът на Стаси. Случих със зет, затова съм инициатор на нов клуб - на "щастливите тъщи"! Именно от моя зет дойде предложението да направим фирма за бижута. Работата тръгна и се разраства.
- Как се раждат вашите бижута? Рисувате ли ги, сънувате ли ги?
- Стаси: Мама е дизайнерът. Тя измисля най-красивите ни и успешни модели. Тя е "акумулаторът" на идеи, а аз измислям начина за техните реализации. Но, наистина, понякога ги и сънуваме тези наши бижута - толкова са силни с влиянието си, с посланията си, че владеят и нощите ни!
- Кажете с какви материали работите?
- Тони: С природни, естествени, с качествени материали. Подбираме най-хубавите: балтийски кехлибар, кристал, перли, редки камъни от цял свят.
- Стаси: Аз обичам да работя и с полимерна глина, която позволява да развихриш въображението си. С нея можеш да правиш фигурки и скулптурки, цветни мотиви или просто топчета, които да се съчетават с интересни цветни нюанси.
- Вашите бижута са оригинални, но те носят и своеобразни послания.
- Тони: Бижутата завършват тоалета, те са неговият венец. Накитът говори много за човека, който го носи, затова аз казвам: Дами, подбирайте много внимателно бижутата си, за да имате точно това излъчване за околните, което искате!
- Красотата помага ли днес в трудния ни живот?
- Тони и Стаси: Със сигурност красотата ни прави живота по-приятен! А да създаваш красота - това е необикновено зареждане, което носи радост, прави ни щастливи!
- Тони, усещам, че ти добре си се "присадила" на българска почва. Дъщеря ти видимо е наследила от теб екзотичната източна хубост, а какво е взела от българския си баща?
- Тя е наследила от двама ни позитивизма. Лицето й е от мене, но фигурата е от баща й. От него е взела добротата и толерантността в характера.
- Стаси: Обичам много родителите си! И мама, и татко са много интересни и готини хора!
- Как се чувства човек, когато има толкова много роднини по света?
- Стаси: Аз преди всичко съм българка, но е прекрасно, че имам приятели и роднини в различните краища на света! В Москва имам братовчедка, кръстницата ми е в САЩ, имам кръвни роднини в Корея, Япония и Казахстан. Където и да пътуваме с мама, със съпруга ми Данчо, навсякъде се чувстваме добре - имаме близки, които ни посрещат, така че за нас светът вече наистина е глобално село!
- Какви са мечтите ви?
- Тони: Искам хората около мен да са усмихнати, хубави, щастливи! Искам с творбите си да им предам, да им прелея от моята обич, от моята любов към всичко красиво в живота.
- Стаси: А аз искам всички в моето семейство да бъдем все така щастливи и задружни! Да сме здрави! И дано с Данчо да имаме много деца, на които да се радваме!
- Както се казва - "От вашите уста - в Божиите уши!"