"Черната дупка" - българският "преход"

Надя Младенова

Според определението, Черна дупка е област в пространство-времето, която не може да бъде напусната от нищо, дори от светлината. Българският т.нар. преход, който като черна дупка няма начало и край, успя да погълне безвъзвратно огромни сектори от обществено-политическото пространство. И ако към липсата на политически дебат, купуването на изборите, корупцията, липсата на медийна свобода българското общество подхожда с леко раздразнение, то към темата с ширещата се бездуховност би трябвало да се подходи по доста по-бурен начин.
Повод за по-широко отваряне на темата предизвика блестящото изказване на ректора на СУ "Св. Климент Охридски" Иван Илчев по повод откриването на учебната година. Беше отразено дори в централните новинарски емисии на телевизиите с най-голям пазарен дял в България, което по принцип е мисия невъзможна, освен ако не е новина за поредното брутално убийство или свързана с безкрайно далечния шоубизнес в САЩ. Помислих си, с нескрито задоволство -

"Ето, Кутията на Пандора се отвори!"

Засега няма признаци в тази посока, но все пак темата беше отворена. Поне статиите за ниското ниво на образованието в България, за проблемите на образованието в България, изобщо за образованието в България се увеличиха значително. Оказа се, че образованието също като социалната политика пропадна в бездната на българския "преход".
Напоследък излизат стряскащи  статистики за това колко процента са неграмотните в България, колко малко книги има прочетени на глава от населението, как са неграмотни и висшистите, които излизат от безкрайната редица вузове в страната (голяма част регистрирани впрочем на първо място по търговския закон) и т.н. Дори емблематична фигура в Народното събрание обеща вуз в Лом, стига управляващата партия да спечели там кметските избори миналата година! Човек може да се обърка в цифрите, като ги чете и започва да се чуди кой е първоизточникът на проблема. Дали въпросната представителка на народа и себеподобните й са в основата на факта, че 40% от младежите на 16 години са неграмотни заради нескопосаните закони? А може би самите ученици са виновни, защото след това отиват да "доучат" в Ломския или Пернишкия вуз и свалят трайно рейтинга на висшето образование в България, но не и процента, който влиза в джоба на някой "професор" - "египтолог" - "боксьор" и отново в кавички, най-сетне "министър"?
В крайна сметка май пък и той допринася към картината, защото предлага да се учи български език в първи курс във висшите училища. Вместо да предложи начин за справяне с тази 40-процентна неграмотност, той предлага грамотни, неграмотни да влизат на кило, да плащат таксите, а може пък поне да се научат да пишат, ако не друго.
Паралелно със статистиката за липсата на образование, излиза и тази за нивата на безработните висшисти, за броя напускащи държавата млади българи. В началото на 2012 г. тяхната бройка беше 90 хиляди! На тази база излизат многобройни анализатори, политолози и всякакви други компетентни хора и четвърт век след началото на края на българската образователна система крещят с пълно гърло "Образованието е в опасност!" Това съвпадна и с едно емблематично събитие, което в едно нормално общество щеше да отмине незабелязано, а именно, че

дама, известна със снимките си в еротично списание

не знае столиците в Европа. Всички обаче забравят, че не друг, а кандидатът ни за еврокомисар преди три години изпрати Египет и Грузия в Близкия изток, а премиер-министърът преди няколко месеца обърка Дамаск с Бейрут! Това предизвика само леки, почти срамежливи усмивки сред същите тези наблюдатели и радетели за науката. А това, че висшите и средните ни учебни заведения се превърнаха в корпоративни структури, май никого не занимава.
На фона на всичко това се оказва, че големият проблем сред младите в България, а именно безработицата, става все по-градска и все повече обхваща висококвалифицирани кадри. Простата аритметика сочи, че при голям брой неграмотни ученици, които след това остават също толкова неграмотни студенти, за да завършат накрая като нискоквалифицирани кадри, то безработните сред висококвалифицираните би трябвало да са значително по-малко. Уви! Процентът почти се е изравнил. Тези, които имат например две дипломи за висше образование или владеят няколко езика, или са били на стаж в световни компании, попадат в орбитата на т.нар. Overqualified (прекалено квалифицирани) и по-голямата част от компаниите не могат да им предложат "подходяща, спрямо квалификацията им работа", но най-вече - заплащане. Все пак хората може би искат да получават малко по-голяма заплата от тази, с която могат да си покрият сметката за тока (колкото и нахално да звучи това в държавата на Бога-слънце).
Според изследване на Българска стопанска камара от това лято 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование - при положение че в страната активно действат над 300 хиляди фирми. Анкетните данни сочат още, че въпросните работодатели изключват варианта работникът им да знае повече от тях, съгласни са да приемат на стаж ученици или студенти само ако са си платили за това и са готови да назначат във фирмата си единствено кандидати с два чужди езика, отлични компютърни умения, дълъг стаж по специалността и в никакъв случай по-възрастни от 24-25 години. Тук идва естественият въпрос - какво е "прекалено квалифициран служител" за 80% от българските работодатели? Може би такъв, който няма да обърка Дамаск с Бейрут? Освен това на всички форуми, на които се обсъжда проблемът с младежката безработица, тезата, че специалностите, които се изучават във висшите училища не подготвят кадри за нуждите на бизнеса, или че липсват професионални гимназии, се налага непрекъснато. Дори представители на работодателски организации, стигнаха дотам, че искат да се споразумяват с университетите за промени в учебните планове. Да, може би се налага някои от учебните планове да бъдат коригирани или осъвременени. Със сигурност се налага,

вместо да се закриват техникумите

да се откриват повече професионални гимназии (макар че те би трябвало да подготвят кадри за нуждите на държавното производство, а не за да подготвят продавачи-консултанти за големи чужди търговски вериги, както е посочено отново в същото изследване).
Но моля някой да ми обясни как неграмотен или средно грамотен човек ще даде препоръка за учебния план на Техническия университет, където все пак създадоха нов тип задвижване на автомобил - горивна клетка с водород, която има два пъти по-добра ефективност от двигателя с вътрешно горене! И това е само един пример.
Явно сме в един затворен кръг, от който няма излизане. Да започнем отначало е също толкова трудно. За да решим обаче проблемите, трябва сериозно да се замислим върху тях. В този процес трябва да участват всички - родители, ученици, студенти, работодатели, преподаватели и т.н., защото всеки носи своята отговорност за 40% неграмотни деца, за 300 хиляди безработни младежи и близо 100 хиляди емигранти до 29 г. на година. Всеки носи своята отговорност за това, че у нас идолите са хора, които могат да покажат само най-елементарното и първичното от себе си (дали ще се снимат за еротични списания, или ще се перчат с изкуствени мускули, все едно). Но най-лошото е, че вместо да ни занимават истинските проблеми на обществото, т.е. нашите собствени, ние превръщаме, предавайки от уста на уста, техните истории във ВИП (брадър или систър), примитивни представители на Homo sapiens. Това са част от онези 40% неграмотни ученици, които в повечето случаи обаче са и от 80% средно грамотни работодатели. "Напред! Науката е слънце!" звучи вече изтъркано, защото в Черната дупка не прониква дори и светлина.