Черна гора след поканата от НАТО
Въпреки съпротивата срещу членството в Алианса, правителството не смята да се отклонява от поетия път
/ брой: 298
Черна гора е най-малката от бившите Югорепублики - територията й е само 13,8 хил. кв. км, а населението е само 645 000 души. Страната беше и последната, която се отцепи от Югославия след провеждането на референдум на 28 юни 2006 г. Черна гора става 192 членка на ООН. Около 30% от населението на държавата се определя като сърби или със сръбско етническо самосъзнание. Този факт има огромна роля в обществено-политическия живот и е важна предпоставка за вземането на ключови политически решения от правителството, водено вече от повече от 15 години от като че ли несменяемия Мило Джуканович, свързани с евро
атлантическата ориентация и интеграция на Черна гора в обединена Европа.
Съществува още един много важен фактор в днешната черногорска действителност - това е влиянието на Сръбската православна църква (СПЦ), водена в този й диоцез от Черногорско-Приморския митрополит Амфилохий (Радович), който е същевременно и първи заместник на сръбския патриарх Ириней.
Наред с изброените дотук фактори следва да бъде спомената и особената чувствителност на Белград към всичко, случващо се в Черна гора, за което способства и още един важен елемент. Черногорското пристанище Бар е основното, през което пристигат стоки и нефтени деривати в Сърбия, а жп линията Белград - Бар е може би най-стратегическата икономическа артерия на Сърбия.
Ето защо поканата за членство на Черна гора в НАТО се посрещна на нож от просръбските и съответно проруските политически фактори в страната, каквито са и СПЦ, а и политическите партии от типа на Нова сръбска демокрация (НСД), водена от Андрея Мандич. Процесът по членството на страната в НАТО беше съпроводен с яростни протести, организирани и предвождани от НСД. Кулминационната точка в тях беше на 17 октомври т.г., когато срещу протестиращите в центъра на Подгорица представители на опозицията полицията употреби водни струи и сълзотворен газ, за да ги разпръсне и попречи на тяхното проникване в сградата на черногорския парламент. СПЦ също застана на страната на протестиращите и побърза да осъди действията на режима на Мило Джуканович.
Въпреки яростната съпротива правителството и премиерът Джуканович отказаха да се отклонят от избрания път и на 2 декември т.г. Подгорица официално получи покана да се присъедини към Североатлантическия алианс. Тази покана освен стратегическа с оглед на географското положение на Черна гора е определен жест към черногорското правителство, което се присъедини към санкциите на ЕС срещу Руската федерация във връзка с кризата в Украйна, а и безспорен сигнал и към Сърбия, и към Босна и Херцеговина, които все още се въздържат от каквито и да било стъпки за членство в пакта.
По повод поканата черногорският министър на външните работи Игор Лукшич заяви: "Онова, което искаме всички да проумеят, е, че Черна гора е определила своите стратегически приоритети още от първия ден след обявяването на независимостта си. Това са членството в НАТО и ЕС и тези цели не се поставят под въпрос. През всичките тези години упорито сме работили за изпълнението на тези две цели и най-вече заради интересите на страната ни, а също така и вярвам заради положителния ефект в целия регион. Не виждам причина за задълбочаване на напрежението."
Въпреки руското становище въпросът с членството на Черна гора в НАТО да бъде разрешен след провеждането на референдум, Подгорица обясни, че членството си е вътрешен за страната въпрос. Към момента най-вероятният сценарий е парламентът на Черна гора да одобри чрез гласуване присъединяването към Алианса, а това гласуване ще е безпроблемно, като се има предвид, че двете управляващи партии - Демократическата на Джуканович и Социалдемократическата, водена от председателя на парламента Ранко Кривокапич, имат сериозно мнозинство. Премиерът Джуканович също даде да се разбере, че референдум по въпроса няма да има: "Не съществува правно задължение, нито политическа необходимост от провеждане на референдум за членството на Черна гора в НАТО. Такова решение е в прерогативите и правомощията на парламента, който абсолютно има мандат да се произнесе по въпроса."
Опозицията в лицето на Демократичния фронт, НСД и част от неправителствения сектор буквално часове след поканата организира поредния протест под мотото "Не на НАТО". Проруските сили в Черна гора са определено и силни, и влиятелни, но няма да успеят да променят вече взетото решение за членството, което се очаква да бъде гласувано от парламента още в началото на новата година.
Паралелно с този процес започна и определено ускоряване на преговорите за членството на Подгорица и в ЕС, като още на 21 декември в Брюксел бяха отворени две от преговорните глави - "Транспорт" и "Енергетика", което е също сериозен положителен сигнал от страна на ЕК към Черна гора.
Остава още един въпрос - дали "ерата Джуканович" в черногорския обществено-политически живот ще продължи и занапред. Политическите анализатори смятат, че управлението му ще продължи най-късно до влизането на страната в ЕС - това ще е достоен венец на неговата политическа кариера. Въпросът е кой ще го замести след това? Все още на политическата сцена в Черна гора не се е появила фигура от ранга на черногорския премиер...
Сблъсъци избухнаха между полицията и протестиращи срещу членството на Черна гора в НАТО
БГНЕС