Бюджет 2022 - социална справедливост и инвестиции

Инвестиции, социална справедливост и повече средства за развитие на човешкия капитал. Така определи приоритетите в бюджета за 2022 г. вицепремиеерът и министър на финансите Асен Василев при неговото представяне.

"Философията на този бюджет е по-различна от това, което сме виждали до момента. Това не е бюджет, който се опитва да изглади икономическия бизнес-цикъл на принципа когато икономиката прегрява, да има по-малко инвестиции, и когато икономиката е в спад, това да се компенсира с държавни инвестиции. Това е бюджет, който се опитва да постигне трайна промяна в параметрите и в траекторията на икономическия просперитет на страната", коментира Василев. Разходите на държавата ще продължат да растат и през тази година и ще достигнат процент на преразпределение спрямо БВП, близък до средния за ЕС. Основните данъчни ставки остават същите.

Василев направи уговорката, че голяма част от политиките на новото управление не са заложени в този проект и ще намерят отражение при актуализацията му в средата на годината, но без да се променя основната му рамка.

През тази година държавата планира да похарчи рекордните почти 66 млрд. лв. или 46% от очаквания БВП на страната. От тях по-голямата сума - 63,2 млрд. лв. (44,2% от БВП), са официален разход, разписан в проектобюджет 2022. Към тях обаче трябва да се добавят и 2,8 млрд. лв., които бяха заделени от миналата година в специални сметки за енергийни помощи и пенсионни добавки, за да се похарчат през тази година. Така държавата ще разполага с почти 10 млрд. лв. повече в сравнение с миналата година. 

Планираните приходи също са повече - с 6,7 млрд. лв., основно заради ръст на данъчните постъпления, което е и очаквано предвид прогнозите за висока, макар и спадаща във втората половина на годината инфлация. Максималният размер на новия дълг, който може да поеме държавата през тази година, е определен на 7,3 млрд. лв., като от тях 3 млрд. лв. по думите на Василев са за рефинансиране на стари емисии, чийто падеж е настъпил. Въпреки това държавният дълг ще остане далеч под лимита по европейските правила (60% от БВП) и се очаква да достигне 24,8% от БВП.

Дефицитът се предвижда да бъде в размер на 5,9 млрд. лева или 4,1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт с КОВИД-мерките, а без тях - 2,5%. Финансовото министерство прогнозира още средногодишната инфлация тази година да възлезе на 5,6 на сто.

Данъкът върху доходите и за фирмите остава 10 процента, а ДДС - 20 на сто. Ще има намалена ставка от 9 процента на ДДС върху определени стоки и услуги. "Няма как да има растеж, без да инвестираме в хората и капиталовата инфраструктура на страната. По този повод е предвидено удвояване на капиталовите инвестиции от 2,9% от БВП към момента до 5,8% от БВП", заяви Асен Василев. Той очаква икономическият ръст на страната тази година да достигне 4,8%, като той би бил сред най-внушителните за последните 15 години. Прогнозата е малко под изказванията на премиера Кирил Петков и министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер, които обещаваха поне 5% растеж и дори повече.