Акценти
Бягството на държавата
Тихомълком се приватизират и отиват в частни ръце функции, за които тя е конституционно задължена
/ брой: 221
Владимир ГЕОРГИЕВ,
юрист
Тя няма лице. Но има душа. Присъствието й се усеща по спокойното изражение на хората, по чистите и спретнати улици и сгради, по реда в транспорта, в магазините - пълни и подредени, по много неща. Държавата присъства най-вече със силата на своя дух, усмирил крайните човешки страсти в името на общественото благо, без да накърнява личната индивидуалност.
Посещавал съм такава държава. Беше преди четвърт век. Ще помня изживяното, докато съм жив. Вечер възрастните се разхождаха покрай грейналите в жълтия неон есенни цветя, провиснали по стълбовете като коледна украса, улиците - мокри и лъснати, като паркет, подканваха да поседнеш на някоя от здравите и издокарани с ковано желязо пейки; всичко беше някак декорирано, театрално, свежо, музикално, тържествено и... просто, семпло, спокойно. И млади, и стари не бързаха за никъде, кръчмичките излъчваха дискретни аромати на вкусна храна, а трамваите се движеха толкова тихо, че може да се блъснеш в тях, без да усетиш. Едно завършено и безпричинно удовлетворение те обзема, залива те радост и чувство, че животът всъщност е чудесен, подреден и щедър и ти се отблагодарява за твоята собствена добрина, труд и достойнство. Градът те прави по-добър, държавата те очовечава, като те привлича с ценностите си и красотата на хармонията.
Тази държава беше европейска. Беше по-малка от България. И не по-богата от нея на природни ресурси.
Всички познаваме брадясалия спор между либертарианците и етатистите - едните искат повече свобода, другите - повече държава. Сякаш едното противоречи на другото или го изключва. Всъщност дискусията за полезността и смисъла на държавата очевидно не е угаснала, независимо че не държавата е създала народите, та да очаква полза от тях, а обратното. Ясно е, че въпросът не може да се реши чрез отричането на държавността и суверенитета в името на някакви глобални, общочовешки ценности, ползващи се с екстериториалност. Към подобни изводи понякога водят непремерените твърдения на хора и групи от хора, опиянени от красотата на паневропейската идея и пазарна либералност - тази привидна красота в българските условия обикновено се изражда в пълна
манипулация и на пазара, и на свободата
Все с цел намаляване на вредното влияние на държавата, най-вече в икономическите отношения, през 2003 г. беше приет Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАР). За 15 години той е изменян и допълван около 30 пъти, което не е чак толкова много на фона на нестабилното ни и лошокачествено законодателство. Но е доста показателно. Обществените отношения в тази област очевидно са били тъй динамични пред последните три петилетки, че не са дали статистически дори и половин година покой на нормативната регулация, без да я подобрят или видоизменят според повратливото си подобие (или чревоугодие). А това освен показателно е и доста тревожно. Този закон като че ли не успя да осъществи идеята си и вероятно ще остане в нормативната ни история като амбициозен провал, каквито, разбира се, има доста. И споменът за него не би бил нищо особено, ако не бе симптом на едно важно и опасно обстоятелство - а именно, че държавата, дори когато реши сама да ограничи себе си, се проваля поради своето непостоянство. И че правото да издаваш закони понякога обижда правото като такова.
Ще посоча два примера. На 31 март 2018 г. влезе в сила новият Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД), който отмени стария закон от 2004 г. със същото наименование. Едва половин година по-късно, в разрез с добрите практики на нормотворчеството, променяйки друг закон с различен правен обхват, законодателят реши да внесе изменения и в пресния ЗЧОД. Шумните и понякога доста убедителни дискусии в началото на годината разкриха, че с този закон удобно е създадена възможност на частните охранители да пазят урбанизирани територии (населени места), вместо с това да се занимава държавата в лицето на МВР. Срещу тези текстове възразиха както браншовици, така и съдии във ВАС, а главният прокурор и президентът сезираха Конституционния съд, който с определение от 3 юли 2018 г. допусна искането им за разглеждане на делото по същество. За да обезсмисли това производство и да го лиши от предмет, като така прикрие противоконституционността на законодателната дейност, мнозинството в парламента внесе спешни поправки в ЗЧОД и отне изрично предвиденото правомощие на частните охранители чрез възлагане от кмета да пазят реда в селищата вместо МВР. Това стана с промени в Закона за правната помощ, приети на 24 октомври 2018 г. и послужили като правна техника да се ремонтира друг закон без пряка връзка с променящия го.
Конституционното дело бе прекратено, но у обществото остава съмнението за необяснимата лекота, с която държавата бяга от публичното си задължение за опазване на реда и спокойствието, използвайки за това закона - напълно в разрез с правото. Възлагането на публични функции на частни субекти не е ограничаване на етатизма в административната дейност - това имам предвид, когато говоря за провал в ЗОАР. Държавата се оттегля от правомощията си, не за да облекчи административната тежест или публичните разходи, а за да вкара общественото в коловоза на частното. Което си е форма на приватизация, но осъществена под сурдинка, под масата, по андрешковски.
По същия начин бяха направени промени в Закона за държавната собственост (ЗДС). Ни в клин, ни в ръкав, със съвсем неясни мотиви група народни представители предложиха да се създадат възможности за апортиране в капитала на търговски дружества на имоти и вещи, необособени като части от предприятия с преобладаващо държавно или общинско участие. Не искам да навлизам в подробностите, защото те ще обяснят смисъла на народната поговорка, че дяволът е в детайлите. Накратко: дава се право за преминаване в частни ръце на публична собственост без процедура по приватизация. Разумни бележки срещу това "спонтанно предложение" на групата депутати са изразени в становището на Министерството на правосъдието (в сайта на НС е в раздела "Законопроекти"). Но то не е взето предвид. Както и аргументите в мотивите на президента, с които той върна закона за ново обсъждане. Обаче законът бе скоропостижно прегласуван. И защо така прибързано и като напук? На кого служи този закон? Чий обществен интерес защитава?
Оттеглянето на държавата от функции, за извършването на които е конституционно задължена или които олицетворяват нейното предназначение, не е проява на свобода или на пазарна либералност. То не облекчава нищо и никого. Не е и демократично. Друго е. Ако не е по-лошо, бягство е.