"Булгаро Коста"

Ангел Ил. АНГЕЛОВ

Известен е разговорът на Васил Левски със софийски шопи, които го попитали каква длъжност ще заеме, когато се освободи отечеството им. Според шопите Левски има най-големи заслуги и в освободена България трябва да заеме някоя важна длъжност. Васил Левски им казал, че ще отиде да се бори за свободата на друг поробен народ. Такъв борец за свобода, който се борил не само за свободата на поробена България, но и за свободата на Италия и Гърция, е габровецът Коста Евтимов - Наполеон, професионален революционер космополит.
Коста Евтимов е роден на 21 май 1834 г. в Габрово. Според преданието той се появил на бял свят на православния празник Костадиновден, затова му било дадено името Коста. Баща му Евтим бил дребен търговец на аби и гайтани, обикалял пазарите на Турция, стигал чак до Анадола. Около 1856 г. на връщане от Галиполи на Мраморно море баща му Евтим и другарят му, габровският търговец като него Яни Кафтанджията, които пътували заедно с биволските си коли, били нападнати от турски разбойници, които ги убили и ограбили. Коста също пътувал с тях, но бил изостанал и когато ги настигнал, те били вече убити.

Пред трупа на баща си той се заклел

да отмъсти за неговата смърт. Не се върнал в Габрово, а събрал малка хайдушка чета и четири години в Одринско и Цариградско сурово наказвал турските грабители на българите.
Сведения за борбата на Джузепе Гарибалди за освобождението и обединението на Италия проникнали и в Турция. Те увлекли младия хайдушки воевода Коста Евтимов и той намира начин в 1860 г. да пристигне в Италия. Постъпва в доброволческите дружини на Гарибалди. По това време на 4 април 1860 г. италианските революционери на остров Сицилия вдигат беднотата на въстание, но са разбити от кралските войски. Гарибалди подбира от своите волентири - доброволци - 1000 калени в битки бойци, сред които и българинът Коста Евтимов. Обличат доброволците в червени рубашки и тайно от залива Кварто с кораби те са прехвърлени на остров Сицилия. В тежки ръкопашни боеве начело с Гарибалди 1000-та волентири храбро се сражават с 25-хилядната кралска армия при град Калатафими и град Месина. В битката при Калатафими няколко волентири заслоняват с телата си Гарибалди и спасяват живота му. Един от тези герои е Коста Евтимов. Джузепе Гарибалди до края на живота си е благодарен на "булгаро Коста".
Според другарите волентири, Коста Евтимов със снажната си фигура, привлекателна осанка и русата си брада, която той оставил да расте свободно,

много приличал на френския император

Наполеон III. Затова в една опушена кръчмичка на остров Сицилия негов другар на смях го нарекъл Коста Наполеона. Това име се харесало на всички и с него Коста Евтимов останал в историята. Дори извънредният пратеник на турското правителство Митхад паша, изпратен да ръководи преследването на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър през 1868 г., нарича габровеца гарибалдиец Наполеон.
Коста Евтимов - Наполеон, прекосява цяла Южна Италия с доброволческите отряди на Гарибалди и участвува в довършването на италианската революция от 1859-1960 година. В края на 1861 г. в Италия той чува пламенния призив на Г. С. Раковски за готвеното през месец юни 1862 г. въстание в България. Коста казва едно прощално "adio" на Джузепе Гарибалди и корабът го отнася от Италия само с една червена рубашка и един орден, даден му за храбростта от признателна Италия. Пристига в Белград и се среща с Г. С. Раковски. По поръчение на Раковски заминава за Габрово, за да организира въстанието, което трябвало да избухне през 1862 г., щом българският полк от Сърбия стъпи на българска земя.
През пролетта на 1862 г. в Габрово започва подготовка за въстание. Създаден бил революционен комитет с председател Никола Стефанов, учител в класното училище в Габрово. В революционния комитет бил включен и гарибалдиецът Коста Евтимов - Наполеон. Комитетът доставил барут от Севлиево и

започнали да леят куршуми и да правят фишеци

(патрони). Оръжие и храна събирали в село Новата махала, Габровско, откъдето ги пренасяли и складирали на връх Бедек, намиращ се североизточно от връх Бузлуджа. Връх Бедек бил определен за сборно място на въстаниците от Търновско и Габровско. Закупили едно стадо овни и изпратили овчар да ги пасе по връх Бедек. Донесли отрова от Търново и Габрово, която се канели да пуснат в тестото във фурната на Станчо Арнаудов, където се приготвял хляб за турските войници, за да ги отровят. От Карлово обещали, че ще дойдат 200 души конници на Соколския манастир край Габрово. Имало обещание и от Плевен, че на връх Бедек ще дойдат 200 въоръжени конници. Планът на въстанието бил следният: в края на месец юни 1862 г. в определения ден от Габрово трябвало да излязат 200 въстаници, като запалят къщи в края на града. Докато част от турските войници отидат да гасят пожарите, останалите въстаници в града да избият турските войници в казармите. След като въстаниците се съберат на връх Бедек, да заминат за Търново и го превземат, а след това да заминат за град Свищов.
На 14 юни 1862 г.

в Габрово било извършено предателство

Турската власт арестувала някои от членовете на революционния комитет. Като научили за тези арести, останалите членове на комитета се събрали на заседание в мазата на къщата на Тишко Проданов - баща на Чардафон, и решили още същата нощ да се вдигне въстанието. Никола Стефанов, Коста Евтимов и още четирима души отишли въоръжени в село Новата махала да чакат да дойдат въстаници от Габрово и други места, но такива не дошли. Вместо въстаници, в село Новата махала пристигнали турски войници. Коста Евтимов с още шест въстаника устояли на престрелка с тях, след което побягнали и се укрили. С още пет въстаници от Габрово Коста Евтимов - Наполеон, успял да премине река Дунав и отишъл в Румъния.
От 1862 г. до 1866 г. следите на Коста Евтимов - Наполеон, се губят. През месец април 1866 г. гърците на остров Крит въстават. Начело на чета от 25 доброволци, десетина от които ветерани гарибалдийци, Коста Евтимов пристига на острова. Доброволците наричат Наполеон "капетан Коста". На запазена снимка като доброволец в Критското въстание през 1866 г. го виждаме облечен с гръцка фустанела, препасан с паласки, със завити хайдушки мустаци и с хубава брада, стиснал с юнашката си ръка тънката пушка иглянка. Почти две години доброволческата чета на "капетан Коста" от 25 души, включена в състава на Гарибалдовата дружина,

воюва за свободата на гръцкото население на остров Крит

Участвуват в 19 сражения. Към края на втората година от пребиваването си на остров Крит Коста Евтимов - Наполеон, и четата му са изпратени да посрещнат гръцки кораб, който щял да стовари оръжие и боеприпаси за въстаниците. Турците го открили и осуетили разтоварването. Коста Евтимов обаче с въстаниците не успели да се промъкнат през турските засади и останали задълго в град Сир.
В град Сир Коста Евтимов - Наполеон, научил за сражението на четата на Филип Тотьо при село Върбовка, Търновско, по негова молба бил уволнен от Критското гръцко настоятелство и заминал за Румъния. Тук през пролетта на 1868 г. в Букурещ се включва в подготовката на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Определен е за капитан на 25 въстаници. В кръвопролитно сражение в местността Канлъ дере ("Кървавото дере") край село Вишовград, Търновско, което четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър води на 9 юли 1868 г., загиват повече от 50 въстаници. Коста Евтимов се бие юнашки в ръкопашните боеве с турската войска, но е пронизан от няколко куршума и

издъхва в ръцете на своите другари

Така храбрият и самоотвержен борец за свободата на три народа - италианския, гръцкия и българския - Коста Евтимов - Наполеон, загива геройски, а е само на 34 години.
Една година след геройската смърт на Коста Евтимов - Наполеон, вестник "Дунавска зора", бр. 32, 24 юли 1869 г., пише: "Момък дарен, достоен за една светла будущност, син на честна фамилия от Габрово, Коста Евтимов проля кръвта си за благородна цел, която гонил. Умря и той с толкова още свои другари, доброволна жертва на народния олтар. Вечна му памет да бъде между народа ни!"