Да свържеш двата края

Отдавна синдикатите настояват вместо минимална заплата да се въведе заплата за издръжка. Дали властта ще ги чуе, е друг въпрос. Факт е, че в момента у нас действа механизъм за определяне на минималната заплата, който е заложен в Кодекса на труда. Според него най-ниската заплата в страната трябва да е 50% от средната брутна за предходните 12 месеца. Факт е, че и издръжката за живот у нас нараства - ако за първото тримесечие на 2023 г. за сносен живот на работещ, който живее сам, бяха необходими 1394 лв., две години по-късно сумата е 1521 лв., сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ. 
Навярно механизмът за определяне на минималната за страната заплата не е съвършен, но поне гарантира минимума възнаграждение на работещите и не позволява големи своеволия на работодателите. От друга страна, той трябваше да бъде приет, за да бъде приложена и у нас Директивата за адекватни минимални заплати в Европейския съюз, приета на 19 октомври 2022 г. от Европейския парламент и Съвета. Целта на документа е да подобри условията на труд и живот в Евросъюза чрез създаване на рамка за адекватност на законоустановените минимални заплати, насърчаване на колективното договаряне за определяне на възнагражденията, подобряване на ефективния достъп на работниците до правата им на защита на минималната заплата, съгласно националното законодателство и/или колективните трудови договори.
Очаквано, синдикати и работодатели имат диаметрално противоположни становища за формиране на най-ниското за страната възнаграждение. Обичайно работодателите са против каквото и да било увеличение, като години наред основният аргумент бе, че ръстът ще увеличи безработицата. Това, разбира се, никога не се случи или поне не заради ръста на минималната заплата. Миналата година дори я дадоха на съд с мотива, че е приета без съгласието на една от страните в социалния диалог. Но преди дни (вече и на втора инстанция) ВАС остави в сила приетия й за тази година размер - 1077 лв. Все пак, въпреки 15-процентния й ръст, българската минимална заплата следва над 18-годишната тенденция да е най-ниската в ЕС. 
Минималната заплата е най-ниското възнаграждение, което работодателите могат да дадат на служителите си за техния труд. Но достатъчни ли са тези пари, за да преживява човек? Със сигурност не са, защото от 1077 лв. хората получават чисто 835,74 лв. след всички удръжки. Затова и синдикатите настояват за заплата за издръжка. За да се случи това, необходим е голям кураж на властта. За определянето й вероятно ще трябва да се изработи и методология за измерване на издръжката на живот. Неща, за които е необходима политическа воля.
Не е толкова важно каква е заплатата, а

какво може да се купи с нея

У нас минималната "купува" 9 пъти за месец 20-те жизнено важни стоки. Година по-рано "купуваше" 8,2 пъти тези стоки. В съседна Румъния с най-ниското месечно възнаграждение може да се купят почти двойно повече (16,8 пъти) неща от малката потребителска кошница, а година по-рано това съотношение е било 15,2 пъти, сочат данните на КНСБ. Колкото и комисии, агенции и прочее да следят за необоснован ръст на цените у нас, факт е, че те с огромна скорост доближават (а в някои случаи и надминават) европейските, докато доходите, особено минималните от труд у нас нарастват с изключително бавни темпове.   
Според някои данни у нас около 430 хил. работещи са на минимална заплата. Макар че е доста трудно да се каже точно колко души вземат бруто 1077 лв. заради сивата икономика, защото явлението "заплата в плик" все още не е преодоляно. Въпреки гръмките слова на редица управници, въпреки дългогодишните усилия на Инспекцията по труда и други контролни органи да се справят с недекларирания труд.

Обща стойност на малката потребителска кошница от 20 жизнено важни стоки, по държави (в евро)
ИЗТОЧНИК: КНСБ

Работещите бедни

В много случаи хората, които получават национална минимална заплата, се смятат за работещи бедни. Въпреки че най-ниското възнаграждение е предназначено да осигури основен доход, то често е по-ниско от необходимото за издръжка, което затруднява работещите на пълен работен ден с минимална заплата да си позволят основни потребности и да избягат от бедността. Ненапразно Федералната минимална заплата в САЩ често се нарича

заплата за бедност

защото е недостатъчна, за да извади един човек или семейство от бедност, особено в райони с високи разходи за живот. Често законово установеният минимум е по-нисък от достойната заплата. Затова в много страни дебатът около минималната заплата включва дискусии за нейната ефективност като инструмент за борба с бедността и необходимостта от политики за справяне с нископлатената работа и бедността.
През 2023 г. 8,3% от заетите в ЕС са смятани за работещи бедни. В някои страни до един на 7 работещи се оказва в бедност сред работещите, борейки се да свържат двата края.
Обикновено заетостта се разглежда като основен път за излизане от бедността, но  действителността за много работещи бедни подчертава необходимостта от по-целенасочени политически интервенции.
Според данни на НСИ за 2024 г. работещите бедни 

у нас се увеличават

Въпреки това, колкото по-високо е образованието, толкова по-малко са бедните сред работещите - сред висшистите делът им е най-нисък - 4,8%. В същото време над 56% от работещите без образование и с начално образование са бедни. Близо една четвърт от децата (23,1%) на България не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината. Над 21% от подрастващите не могат да си позволят екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.). През 2024 г. 46,7% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност, констатират от НСИ. 

В Евросъюза

В принцип 6 от Европейския стълб на социалните права ясно се посочва правото на всеки работник от ЕС на адекватна минимална заплата, която да осигурява достоен стандарт на живот. Неотдавнашните кризи предизвикаха икономически спад, който засегна почти всеки, но най-вече нископлатените работници и други социално уязвими групи. Това затвърди ангажимента на ЕС да въведе защитни мерки, една от които е Директивата за адекватни минимални заплати.
В ЕС съществуват две форми на минимална  заплата: законоустановена (прилагана по силата на закон) и колективно договорена (чрез национални междубраншови споразумения между синдикални организации и работодатели). На 1 януари 2025 г. 22 от 27-те държави от ЕС имаха национална минимална заплата. В Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция минималното месечно заплащане е обект на колективно договаряне между профсъюзите и работодателите.
Анализи на Евростат сочат, че през 2018 г. в Евросъюза приблизително 7 от 10 на минимална заплата са изпитвали финансови затруднения.
Освен това делът на работниците, които получават само минималното възнаграждение е над 10% в редица държави в Европа.
Близо 60% от тези, които получават минимални заплати в ЕС, са жени.
От бедност са заплашени около 10% от работниците в Евросъюза, сочат данни на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд. 

МРЗ в Люксембург е 4,8 пъти по-висока от българската

Евростат публикува два пъти годишно доклад за минималните работни заплати, който отразява положението към 1 януари и 1 юли. В последния доклад са предоставени данните за 2024 г., като също така е направено и сравнение между 27-те държави членки на ЕС, и повечето от държавите кандидатки (Турция, Сърбия, Черна гора, Албания, Северна Македония, Молдова, Украйна), както и Съединените щати.
Месечните минимални възнаграждения в ЕС варират, като в началото на тази година са от 551 евро в България до 2638 евро в Люксембург. Към 1 януари т.г. най-високата минимална заплата в евро (в Люксембург) е 4,8 пъти по-висока от най-ниската (в България). В анализа на Евростат не са включени плащанията за извънреден труд и работа на смени.
Преди дни стана ясно, че минималното почасово заплащане в Германия се увеличава от 12,82 евро на 14,60 евро. На такава заплата са около 6 млн. души в страната. Според прогнозните изчисления скоро минималната месечна заплата в Германия ще бъде около 2500 евро, тоест съвсем близо до най-високата в Евросъюза - тази в Люксембург. 
В доклада на Евростат държавите са класифицирани в три групи според минималната заплата:
1. Над 1500 евро на месец. В тази група са включени Люксембург, Ирландия, Нидерландия, Германия, Белгия и Франция. Техните национални минимални заплати варират от 1802 евро във Франция до 2638 евро в Люксембург.
2. От 1000 до 1500 евро - Испания, Словения, Полша, Литва, Португалия и Кипър. Националните законоустановени най-ниски възнаграждения са мужду 1000 евро в Кипър и 1381 в Испания.; 
3. Под 1000 евро месечно взимат в Хърватия, Гърция, Малта, Естония, Чехия, Словакия, Румъния, Латвия, Унгария и България. Техните национални минимални заплати варират от 551 (в България) до 970 евро (в Хърватия).
Евростат въвежда и изкуствена парична единица, наречена

стандарт на покупателната способност

(СПС), която дава възможност за по-справедливо сравнение въз основа на разликите в ценовите равнища между държавите. При сравнение на базата на СПС съставът на посочените по-горе групи е малко по-различен:
- С над 1500 СПС в началото на 2025 г. са Германия, Люксембург, Нидерландия, Белгия, Ирландия, Франция, Полша и Испания. Техните национални минимални заплати варират от 1517 СПС в Испания до 1992 СПС в Германия.
- Между 1000 и по-малко от 1500 СПС. Тази група включва Словения, Румъния, Хърватия, Литва, Португалия, Гърция, Кипър, Малта и Унгария, като най-нисък СПС е от 1030 в Унгария до 1427 СПС в Словения.
- Под 1000 СПС са Словакия, Чехия, България, Латвия и Естония. Техните национални минимални възнаграждения варират от 878 СПС в Естония до 973 СПС в Словакия.

Минимални месечни заплати през първата половина на 2022 г.
Източник: Еврокомисията

Къде какво е евтино и по-скъпо

Някои чужденци, посетили страната ни, казват, че тук е евтино, но други твърдят, че им излиза доста скъпичко. На нас всичко ни е скъпо, защото доходите ни са ниски. Е, поне на повечето. Затова и в тази "класация" ще се доверя на Евростат. 

    - храни и безалкохолни напитки, алкохол и тютюн, облекло, обувки

Тези четири групи представляват средно съответно 17%, 5%, 3% и 1% от разходите на домакинствата.
Сред държавите от ЕС Люксембург има най-високо равнище на цените на храните и безалкохолните напитки, Ирландия - на алкохолните напитки и тютюна, докато Дания е най-скъпа за облекло и обувки. 
Румъния е най-евтината страна в ЕС за храна и безалкохолни напитки, а България - за алкохолни напитки, тютюн, обувки, облекло.

    - енергия, мебели, домакински уреди и битова електроника

Това са средно 5% енергия (електроенергия, газ и други горива), 2% мебели и обзавеждане, килими и други подови настилки, 1% домакински уреди и 1% потребителска електроника от разходите за крайно потребление на домакинствата.
В ЕС Малта е най-скъпата за мебели и обзавеждане, както и за домакински уреди, докато Финландия има най-високите индекси на ценови равнища за потребителска електроника. Най-ниските цени за тези  групи са отчетени съответно в България, Литва и Италия.

    - лично транспортно оборудване, транспортни услуги, комуникации, ресторанти и хотели

Тези групи представляват средно съответно 2%, 2%, 3% и 10% от разходите за крайно потребление на домакинствата. Сред държавите от ЕС Дания се откроява с висок ценови индекс за тази категория. Това се дължи на високите нива на данъчно облагане на автомобилите. Най-ниското равнище на цените за тази продуктова група е установено в Словакия. Що се отнася до транспортните услуги, Исландия показва най-високия индекс на ценовите равнища сред европейските държави, а Дания отчита най-високите цени сред държавите от ЕС. Най-ниското равнище на цените в тази категория сред всички държави се наблюдава в Северна Македония, а България е най-евтината държава от ЕС в четирите групи услуги.

Индекс на ценовите равнища за крайните потребителски разходи на домакинствата
Източник: Евростат