Вадим Новински: В началото на войната Русия имаше три основни искания и Зеленски се съгласи с тях

Интервю на Денис РАФАЛСКИ,
Страна.ua

ВАДИМ НОВИНСКИ е виден украински бизнесмен и партньор на Ринат Ахметов в минно-металургичния холдинг „Метинвест“. Известен е и като филантроп на Украинската православна църква. През юли 2022 г. той подаде оставка като член на парламента. Скоро след това Съветът за национална сигурност и отбрана наложи санкции срещу него и бяха образувани наказателни дела за държавна измяна и други обвинения, които той смята за политически мотивирани.

- На 10 октомври публикувахте изявление, с което призовахте президента Зеленски да подаде оставка, да прехвърли властта на парламента и да премине към директни мирни преговори с Русия. Само няколко часа по-късно Тръмп също призова за оставката на Зеленски. Дали това е съвпадение?
- Сто процента. Виждал съм Тръмп само по телевизията, никога не съм говорил с него лично. Всеки, който се опитва да изгради някаква конспиративна теория от това, греши. Просто така се случи. Дори не очаквах Тръмп да направи подобно изявление. Въпреки че каза практически същото. И след това отново повтори позицията си.

- Как си представяте изпълнението на предложения от Вас план? Кой конкретно в настоящия парламент може да поеме ръководството на страната и преговорния процес? В момента Радата е ефективно контролирана от Давид Арахамия, лидер на парламентарната фракция „Слуга на народа“, когото някои наричат парламентарния „камшик“, други - „директор на Радата“. Може ли той да изпълни тази роля? Или кой?
- Няма нужда да обиждаме Александър Михайлович Волков (Александър Волков - известен украински политик и бизнесмен от близкото минало, депутат в няколко състава на Върховната рада (1998-2006). По времето на президента Леонид Кучма той беше наричан „директор на парламента“ поради силното си задкулисно влияние - бел. ред.). Той наистина беше „директорът“ на парламента, когато сред депутатите имаше големи политически фигури. Трябваше да се говори с всеки. А Волков знаеше как да намери общ език с всеки, притежаваше необходимите връзки, плюс интелигентност и такт. Знаеше как да постигне резултати.
Не искам да омаловажавам заслугите на Давид Георгиевич Арахамия, но сега работата му е много по-лесна. В настоящия състав изключителните личности са рядкост. Вземете например фракцията „Слуга на народа“. Намерете ми там някой виден политик, който има собствено мнение.

- Тогава как можем да осъществим призива Ви, ако, както казвате, в парламента почти няма умни и независими хора?
- Не става въпрос за това дали този план е реалистичен или не. Той няма алтернатива. Украйна няма друг път. Ако депутатите помнят пред кого са положили клетва, когато са били избрани в парламента, тогава те трябва да помнят и своите задължения. Депутатите не са положили клетва пред Зеленски и неговото обкръжение. Те са положили клетва пред Украйна и украинския народ. В крайна сметка имаме парламентарно-президентска форма на управление. 
Правомощията на президента не са неограничени. Парламентът трябва да признае това и да играе водеща роля в разрешаването на ситуацията. Спомнете си историята: къде бяха взети решенията през 2004 г., когато страната също беше в повратна точка? Или през 2014 г.? В парламента. Дали тези решения са били добри или лоши е друг въпрос. Но ключови решения бяха взети там. 
Страната просто няма друг избор. В противен случай ще загубим държавата. Докато Зеленски е на власт, няма да има мир. Не искам да се спирам на него подробно сега: много вече е казано за него. Той е критикуван навсякъде и само мързеливите не го правят. 
Говорих за това преди четири години. Призовах Зеленски да подаде оставка, когато избухна скандалът с Миндич. Връщайки се в парламента, все още виждам депутати в различни фракции със силата на характера, смелостта и интелигентността, за да изпълнят всички планове. Не искам да назовавам имена. Ако го направя сега, само ще им навредя.

- През май 2025 г. президентът Зеленски Ви обвини, наред с други, че „представлявате интересите на Путин“, като сте говорили директно с него по телефона. „Те ни казаха как да предадем територии, страната и т.н., къде трябва да бягам, иначе аз и семейството ми ще сме изчезнали“, каза президентът. В отговора си казахте, че Володимир Зеленски е извършил „абсолютна грубост и откровена клевета“ срещу Вас. Споменахте и „много неприятни моменти, свързани с висшето ръководство на страната в първите дни на войната“, които не му правят чест. Какво имахте предвид с това? Можете ли да уточните сега?
- Първо, обърнете внимание: събитията, които Зеленски твърди в напълно невярното си изявление, са се случили в края на февруари 2022 г. Той направи това изявление през май 2025 г. Преди това аз напълно мълчах за случващото се между нас тогава. Той сам го повдигна, но изопачи всичко. Как бих могъл изобщо да го заплаша с нещо? Помислете: по това време бях в Киев. Наистина ли бих се обадил на президента, да го заплаша и да кажа: „Ще ти се случи нещо“? В края на краищата, бойна група можеше да пристигне всеки момент и да ме довърши, или поне да ме арестува и да ме изпрати в следствения арест на СБУ. И без това не общувах със Зеленски тогава по моя инициатива. Случи се така.
В първите дни след пълномащабното нахлуване бях във връзка с Давид Арахамия. Говорихме на 24 февруари. Бях сигурен, че президентът е с него. Разговорът беше на високоговорител, така че всички чуха какво казвам. Въпросът на Арахамия беше: „Какво ни съветвате да направим?“ Предложих незабавно да се свържат с ръководството на Руската федерация и да започнат спешни преговори. Бяха минали само 24 часа. Все още не беше имало толкова голям брой жертви и беше възможно да се опитаме да обърнем ситуацията.
Преговорите трябваше да започнат незабавно. Казах, че сега трябва да се изпълнят две задачи. Първата е да се запази украинската държавност. Втората е да се запази народът. Това са две еднакво важни задачи. Не казвам, че едната е по-важна от другата. Дори цитирах пасаж от Евангелието на Лука. Не го помня дословно, но същността беше следната: ако един цар има десет хиляди воини и се кани да тръгне срещу друг цар, който има двадесет хиляди воини, не би ли седнал първо и не би се посъветвал дали може да устои на врага? А ако не, тогава, докато другият цар е още далеч, трябва да се изпрати посланик и да се поиска мир. Следователно, ако има възможност за постигане на споразумение, тя трябва да се използва, за да се избегне по-нататъшно кръвопролитие. „Добре, можете ли да ни подкрепите с вашето изявление“, попита Арахамия. Веднага публикувах изявление, с което призовавам двете враждуващи страни да започнат преговори. Много депутати подкрепиха това. 
Посъветвах и Арахамия да разговаря с ръководителите на всички фракции и парламентарни групи, с ръководителите на региони и с кметовете на големите градове, за да могат и те да подкрепят президента в това отношение. Не знам дали са обсъждали това с някой друг.
На 25 февруари ръководителят на една от украинските разузнавателни служби ми се обади и ме помоли да положа усилия за организиране на преговори, като каза, че „имам контакти“. Отговорих, че не мога да го направя сам. В края на краищата имаме Министерство на външните работи, хората, отговорни за преговорния процес с Русия, включително Андрей Ермак (тогавашният ръководител на президентската администрация - бел. ред.). Те са тези, които трябва да се занимават с този въпрос и да се свързват със съответната страна. Събеседникът ми отговори, че президентът е поискал моята помощ. И в рамките на пет минути разговарях със Зеленски.
Трябва веднага да кажа, че никога не съм имал контакт с Путин. Но започнах да възстановявам другите си връзки в Русия и да работя по въпроса за преговорите. И така - успяхме да организираме първите преговори в Гомел. Човекът, с когото разговарях, ми позволи да използвам името му. Беше Дмитрий Козак, тогава заместник-началник на президентската администрация.

- Защо избра Вас за свой контакт, а не Ермак, с когото беше в контакт по време на Минската група?
- Това беше моя инициатива. Лично попитах президента за това. Козак веднага попита за преговорите: „Добре, къде?“ Обсъдихме това и със Зеленски. Къде трябва да се срещнем? Президентът каза, че няма да ходим в Минск. „Това вероятно би било правилното решение, но разбирате, че руснаците няма да отидат във Варшава“, казах аз и предложих Гомел, защото е близо до украинската граница и е лесно да се стигне до там. И руснаците ще летят до там. „Това е, съгласен съм. Координирайте се с руската страна“, каза Зеленски. Обадих се на Дмитрий Николаевич (Козак - бел. ред.). Той, след като изслуша, поиска разрешение да се обади отново и пет минути по-късно: това е, потвърждаваме. След това започнахме да обсъждаме дневния ред на преговорите. Координирах всяка точка с президента Зеленски. И той се съгласи с всичко тогава. Дори не спори по нито един въпрос. Просто продължаваше да пита: „Какво мислите?“ Аз отговарях: „Мисля еди-какво си.“ „Добре, съгласен съм“, беше отговорът.
Имаше три основни точки. Първото и най-важно искане от Русия беше да се премахне клаузата за стремежите на Украйна да се присъедини към НАТО от Конституцията и да се въведе статут на необвързана страна и неутралитет. Зеленски ме попита какво да прави. Аз контра-питах: мислите ли, че Украйна ще се присъедини към НАТО през следващите 30 години? „Не.“ Тогава може би бихме могли да премахнем споменаването за присъединяване към Алианса от основния закон.

- Обсъдихте ли всичко това директно с президента?
- Да. По телефона. Със сигурност съответните агенции трябва да имат тези записи. Второто беше признаването от Украйна на специалния статут на Крим, но не като част от Руската федерация. За период от 30 години. Зеленски се съгласи и с това. Третият основен въпрос беше признаването на специфичен статут за Донбас. Попитах Козак дали Донбас, включително неконтролираните територии, трябва да остане част от Украйна. Той отговори, че това може да бъде предмет на преговори. Тогава все още имаше вариант Донбас да остане в рамките на Украйна, но не при условията, предвидени в Минските споразумения. Донбас можеше да се върне като част от конфедеративен съюз, но все пак да бъде част от Украйна, което е най-важното. Зеленски се съгласи и с това. Тогава ми се струваше, че е напълно объркан и би приел всеки вариант. Целият процес на постигане на споразумение отне около месец - почти до края на март, когато се срещнахме в Истанбул.

- Според Вас, защо всъщност се провали Истанбулският процес?
- Абсолютно сигурен съм, че вината беше на нашите лидери. Може би Борис Джонсън (тогавашният британски премиер - бел. ред.) или някой друг е бил замесен, упражнявайки влияние върху Зеленски. Или може би самият Зеленски просто... Харесваше му да бъде герой. Харесваха му овациите, световното внимание. Представете си: където и да отиде, е посрещнат като Папата; той е добре дошъл гост навсякъде. В крайна сметка той замени живота на украинците за аплодисменти в парламентите на други страни.

- Как оценявате настоящата ситуация около УПЦ? Според Вас изоставили ли са властите варианта да оказват натиск върху УПЦ да се слее с ПЦУ или това все още е опцията по подразбиране?
- Държавата продължава да преследва УПЦ. Това, разбира се, е преследване, макар и не както по съветско време, когато свещеници бяха арестувани и екзекутирани, изпращани на тежък труд или заточение, енории бяха затваряни, а църкви - разрушавани. Все още не е стигнало до този момент.
Някои духовници обаче са били хвърлени в затвора. Например митрополит Павел (Лебед, игумен на Киево-Печерската лавра, митрополит Вишгородски и Чернобилски на УПЦ - бел. ред.). Митрополит Арсений (игумен на Святогорската лавра - бел. ред.) остана в ареста две години, въпреки че нямаше реални основания за това. След смяната на ръководителя на президентската канцелария (Андрий Ермак - бел. ред.), той беше освободен, слава Богу, макар и под забрана за пътуване. А колко още свещеници са в затвора? Просто тази тема вече не е топ новина.
Когато Зеленски дойде на власт, казах, че облекчението в натиска върху Църквата ще бъде краткотрайно. Политиката на Порошенко ще продължи. Ще започнат нови гонения. В края на 2018 г. и началото на 2019 г. вече се извършваха превземания на църкви. Всичко се повтори малко след избухването на пълномащабната война. И това очевидно е държавна политика. Властите не са променили плановете си - те се опитват с всички необходими средства - изнудване, заплахи, насилие - да принудят епископи, свещеници и енориаши да приемат Православната църква на Украйна. Най-страшното е, че това не може да се обсъжда открито нито в Украйна, нито в чужбина. Само благодарение на усилията на адвокат Робърт Амстердам успяхме да пробием тази стена на мълчание както в САЩ, така и в Европа. Този въпрос най-накрая получи достатъчно обществено обсъждане.
А как се държат членовете на Всеукраинския съвет на църквите? Те твърдят, че в Украйна всичко е наред: има пълна религиозна свобода, няма потисничество. Вземете например въпроса за мобилизацията. Те призовават представители на нашата Църква - дякони, свещеници и монаси, които според служението си не трябва да вдигат оръжие. Защо е тази дискриминация от страна на държавата? Нашата Църква има трима врагове: Зеленски, Еленски и Вселенски (визира президента на Украйна, ръководителя на Държавната служба за етнополитика и свобода на съвестта Виктор Еленски и Вселенския патриарх Вартоломей - бел. ред.).

- При какви условия Украйна може да прекрати войната? Да се откаже от територията на Донбас, както е очертано в плана на Тръмп и както Русия изисква? Да настоява за прекратяване на огъня по фронтовата линия, както сега казва Зеленски?
- Нека да разгледаме отново историята на отношенията ни с Русия след Майдана. Как се развиха събитията? Защо всяко ново споразумение в крайна сметка се оказа по-лошо от предишното? Нека започнем със споразумението между Янукович и опозицията, постигнато с посредничеството на външните министри на Полша, Франция и Германия. Владимир Лукин представляваше Русия в преговорите. Ако всичко беше осъществено тогава, може би нищо от последвалото нямаше да се случи. Това е факт. Аз бях участник в тези преговори. Но започна разрушението на страната.
След това започна войната в Донбас. Бяха подписани първото и второто Минско споразумение. В сравнение с Истанбулското, те не бяха нищо друго, освен диетична салата (Минските споразумения предвиждаха връщането на неконтролираните части от Донецка и Луганска област на Украйна със специален статут - бел. ред.). Но Порошенко винаги търсеше нещо, за което да се хване и да не го изпълнява. Зеленски обеща да донесе мир. 73% от избирателите подкрепиха тази надежда. Той е партията на мира в Украйна и това няма да доведе до нищо. А тези, които искаха войната да продължи, гласуваха за Порошенко. Но Зеленски също отложи Минските споразумения. Истанбулските споразумения също бяха изоставени. А сега новите предложения са много по-лоши. А следващите ще бъдат още по-лоши.

- Не става въпрос дори за Зеленски. Всяко правителство ще се сблъска с факта, че всеки опит за постигане на компромисно споразумение с Русия веднага ще доведе до обвинения в държавна измяна. Ще им се каже, че това е отхвърляне на украинските интереси, че на Русия не може да се вярва, защото целта й е да унищожи украинската държавност и след това да атакува отново. Ще кажат, че това е предателство на паметта на падналите. Тези аргументи вече се изтъкват. Какво ще им кажете?
- Сключването на споразумения не би било предателство на украинските интереси, украинския народ или паметта на загиналите на фронта войници. Напротив, това са именно причините за преговори, за да се предотвратят по-нататъшни жертви. Сценарият с обвинения, който описвате, е възможен само ако „партиите на войната“ или „партиите на реванша“ дойдат на власт на следващите избори и основат политиката си на това. Ако партията на мира спечели, това няма да се случи. Основната гаранция за сигурност на Украйна са напълно регулираните отношения с всички нейни съседи.

- Виждате ли някаква възможност за компромис за прекратяване на войната сега?
- Зеленски, според мен, никога няма да направи компромис, защото това би било катастрофално за него. Затова, ако има разумни хора, които се грижат за бъдещето на Украйна, за бъдещето на децата си, трябва да спрем всичко това такова, каквото е, и да преминем към възстановяване. Най-трудната част ще бъде, когато настъпи мир, когато трябва да умиротворим обществото си и да предотвратим разкъсването ни отвътре. Вярвам, че ролята на Украинската православна църква за постигане на вътрешен консенсус ще бъде огромна. И, разбира се, нашите военни трябва да действат като гаранти за стабилност и сигурност, предотвратявайки хаоса и махновщината по улиците. Просто не можем да постъпим иначе. В противен случай ще загубим както Украйна, така и нейния народ.
Вярвам, че циничната „партия на войната“, водена от Зеленски, трябва да бъде заменена от „партия на мира“, която ще поеме отговорност както за социалния ред, така и за бъдещето на Украйна. Това не е просто поредната партия, фокусирана върху изборите. Става въпрос за всички онези граждани, които биха искали бързо да сложат край на войната, кръвопролитията, масовите смъртни случаи и култивирането на омраза и враждебност в обществото - включително към съграждани, които говорят „грешен език“ или посещават „грешната църква“.
„Партията на мира“, широко антивоенно движение, днес се подкрепя от огромното мнозинство украински граждани - истински патриоти, които разбират, че политиката на Зеленски води страната към катастрофа. И ако някой вярва, че патриотизмът се свежда до подкрепа на войната и култивиране на омраза, греши. Истинският патриот е този, който се застъпва за мир, въпреки че тази позиция е преследвана по всякакъв начин от властите днес.

Със съкращения